Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Звезделин Минков е отличен разказвач. И най-дребната случка (която друг я забележи, я не) или история (която друг бързо ще забрави) той превръща в изискан разказ. И населява този разказ с любимите си малки хора, които толкова добре познава и обича. От страниците на тази книга струи просто стъписваща добронамереност. И една спотаена тъга, която те кара да вдигнеш глава и да се усмихнеш на автора." Христо Карастоянов ... |
|
Съставители: Димитър Анакиев, Габриела Цанева. ... "Миналата година в САЩ излезе моя антология на българското хайку Човек на английски език. В нея участваха 75 автори, всеки с по едно хайку, обхващащо 50-годишен период на писане на хайку в България. Задачата на тази антология беше да представи на международната литературна публика основните черти на българското хайку като развита национална литература. Веднага след американското издание се появи необходимостта от разширеното българско издание, което да хвърли нова светлина върху българската литература и да направи българското хайку неотменимо нейна незаменима част, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
В тази книжка са включени най-хубавите приказки за деца на Светослав Минков. Той едновременно успява да плени детското внимание и да изведе поуките в приказките си без натрапчива назидателност. Сред най-известните му приказки са Маскираната лисица, Цар Безсънко, Захарното момиче, Скъперникът и неговата риза, Приказка за завистта, Лъжец и истина, Сапунени мехури и други. За първи път Светослав Минков издава свой сборник с приказки, озаглавен Захарното момиче, през 1935 година. През 1971 г. и 1972 г. излизат от печат още два негови сборника с приказки за малките деца. В това издание са включени интересните от тях. Когато ... |
|
Настоящото изследване има за цел да разгледа една обща основна тема - тази за манипулацията на човешкото съзнание, на фона на някои от разказите на Светослав Минков, написани през 30-те години от миналия век. ... |
|
"Приказките Хиляда и една нощ са самобитно творчество на народите от арабския свят. Предавани от уста на уста и записвани от незнайни летописци, те са обиколили земното кълбо и са станали любимо четиво на всички народи. В предлаганото българско издание на Приказки на Шехеразада, пригодено за нашата младеж, са преразказани съвсем свободно някои от прочутите арабски приказки от Хиляда и една нощ. Следвайки основната сюжетна линия, авторът се е освободил от многоречивата сложност на оригиналния текст, като се е помъчил да запази в простотата на израза вълнуващото повествование на сладкодумната Шехеразада." ... |
|
Революционни техники, базирани на научни изследвания, за препрограмиране на подсъзнанието. Дългогодишните изследвания на психоложката Моника Балаян и натрупаният опит на Петя Минкова като научен журналист се обединиха по неповторим начин в тази книга. Тя е за тези, които са се убедили, че старите методи не работят, и търсят нещо ново и революционно - книгата съдържа иновативни техники и конкретни практики, с които може да се препрограмира подсъзнанието. Тя е за всички, които искат да впрегнат тази стихия - неосъзнатата сфера - да работи за тях, а не срещу тях. С нея ще разберем колко различни програми в подсъзнанието ни ... |
|
В тази книжка са включени най-хубавите приказки за деца на Светослав Минков. Той едновременно успява да плени детското внимание и да изведе поуките в приказките си без натрапчива назидателност. Сред най-известните му приказки са Маскираната лисица, Цар Безсънко, Захарното момиче, Скъперникът и неговата риза, Приказка за завистта, Лъжец и истина, Сапунени мехури и други. За първи път Светослав Минков издава свой сборник с приказки, озаглавен Захарното момиче, през 1935 година. През 1971 г. и 1972 г. излизат от печат още два негови сборника с приказки за малките деца. В това издание са включени интересните от тях. Когато ... |
|
Фигуративната представа от заглавието на тази книга описва висенето като сноп от неподредени и нестабилизирани възможности, които подлежат на съставяне в перспективата на читателска активност. В този смисъл висящите полета изпълняват роля на своеобразни (рецептивни) гнезда: около тяхното отсъстващо, но пазещо идеята за виртуална наличност ядро, са протекли различни наплитания, докато други развития са били отказани, преустановени, блокирани, временно или постоянно пренасочени. От друга гледна точка висящи полета са лайтмотивните зони (сатиричното, естрадното, романтическото, религиозното, съвременното и т.н.), въз основа ... |
|
Светослав Минков е роден през 1902 г. в Радомир. Още като ученик Минков пише стихове, разкази и фейлетони. Учил различни специалности, с разнородни интереси, добил разностранна култура, Минков е сред най-ерудираните български писатели. Първата си белетристична творба, фейлетона Биномът на Нютон, Светослав Минков публикува в списание Българан през 1920 г. Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само игра на сенките, както е и заглавието на един от неговите сборници. Към края на 1920-те години Минков се ... |
|
"Веднъж мечката стръвница, магарето, вълкът, свинята, заекът и лисицата решиха да се маскират. Но не като животни, а като хора. Тъй уж било по-добре, тъй уж било по-весело. Решиха и се маскираха. Мечката стръвница - като калугер. Магарето - като белобрад мъдрец. Вълкът - като младоженец. Свинята - като булка. Заекът - като ловец. А лисицата - като кокошка." Из книгата Илюстрации: Вадим Лазаркевич. ... |
|
"Роди се в гората гардже. Голичко, слабичко, с тънко вратле и с ококорени очички. Роди се и веднага заприказва. – Пиу! Пиу! - записка то. – Искам червейче! И майка му, старата гарга, изхвръкна из гнездото, позавъртя се насам-натам и донеса на скъпата си рожбица не едно, а две червейчета. Минаха 3 - 4 седмици, отърси се гарджето и перца по крилцата му поникнаха. Сега вече то можеше да стои на краката си, да подскача като жаба и да се опитва да хвърчи." Из книгата ... |
|
Градът е матрицата, в която се представя и конфигурира междинното пространство между човека и външния на него свят. Това е територия, в която се полагат отношенията между себе си и другите, защото градът не просто събира хората, но и ги въвлича в процедури на представяне и сравнение. В контекста на градското присъствие човекът за първи път рефлектира върху ролевото си поведение, съставя своя индивидуален баланс между действия и абстрахираща мисловност. Затова градът може да се възприема като конструкт, в който се извършва всяко едно разбиране. Борис Минков работи в "Институт за литература" (БАН), от 2009 г. е ... |