Настоящият лекционен курс представя стопанския живот на онези прединдустриални общества, които в състава на световната икономическа система се означават като Трети свят. Подробно са разгледани основни теми, свързани с характеристиките на техните стопански системи и модели: собственост на територия (земя) и средства за стопанска дейност; техническо съвършенство на оръдия на труда; полово-възрастово разделение на труда и неговата организация; системи и стратегии на стопанисване; разпространение на блага и услуги; пазар и парична търговия; икономическо развитие и промяна. Това познание дава възможност на читателя ... |
|
|
Книгата изследва радикалната трансформация в комуникационната среда на обществото в Западна Европа в резултат от демографските и икономическите промени през XVII и XVIII в. и доминиращата роля, която започва да играе общуването между анонимните обитатели на големия град, организирани в различни видове публики. Тази промяна в общуването се концептуализира като основен фактор за възникването и утвърждаването на модерната демокрация. В центъра на анализа е поставен обменът на мнения между анонимните участници в публиката - обмен, в чийто ход възниква потребността от публична (политическа) трибуна и публичен (политически) ... |
|
|
Монографията е опит за изследване на произхода, статуса и тенденциите в развитието на фирмената култура в България по един сравнително нов, неортодоксален начин, с който се обогатяват традиционни постановки относно пазарните единици. Прилагането на интердисциплинарен подход предполага многопластово фокусиране върху различни актуални проблеми. От една страна, анализът на връзките между националните ценностни специфики и организационните практики потвърждава приложимостта на проучванията от областта на икономическата /бизнес/ антропология при идентифициране на фирмената култура у нас. От друга, дефинирането й като ... |
|
|
Авторът на "Диалогична социология" проф. Георги Фотев изследва в настоящата си книга ключови проблеми на дисциплинарното знание в късномодерната/постмодерната ситуация. Разграничават се монодисциплинарни, интердисциплинарни и мултидисциплинарни науки, които образуват цялостната картина на съвременната наука. Монодисциплинарността е нож с две остриета. На едното острие се дължи прогресът (постиженията) на модерната наука, а поразяващото острие поражда опасна фрагментация на знанията за света, както и забрава на началото и смисъла на научното знание. На това се дължи критицизмът и нихилизмът към ... |
|
|
В книгата си "Социална и културна антропология" Джон Монаган, осъществил множество етнографски проекти сред коренното население на Мексико и Гватемала, и Питър Джъст, извършил обширни проучвания сред народа ду донго от остров Сумбава в Индонезия, дават на читателя възможност да усети какво означава да си антрополог, зает с теренна работа, която отличава антропологията от другите социални науки. Авторите предлагат достъпно изложение на "големите" въпроси, приковавали вниманието на антрополозите от възникването на тяхната дисциплина насам: Какво е уникалното в човешкото същество? Как се формират ... |
|
|
"Първо цялостно изследване на културните нагласи и политиките, свързани с отпадъка в съвременна България. Главните герои в книгата са държавата, Столична община, сметоизвозващите фирми на мечки, вълци и лисици, гражданските мобилизации, но също и социалистическата домакиня, неформалните рециклатори, събирачите на капачки. В кризите с боклука на София се преплитат недоверието в институциите, политическият популизъм и корупцията, скептицизмът спрямо експертите, неглижирането или прикриването на опасностите за здравето на столичани. Така отпадъкът се превръща повече в културен и социален, отколкото в екологичен феномен. ... |
|
|
Българските think-tank и глобалните мрежи за влияние ... Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия? Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество? Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност? Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България? Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски ... |
|
|
Фейсбук засега е най-влиятелната социална мрежа у нас, в която има около 3,5 милиона потребители в България. Тя влияе при общуването с близки, приятели, колеги или просто с хора със сходни интереси и въжделения. Често пъти е поле на спорове и несъгласия и дори влияе и при организирането на протести, в свалянето на правителства и издигането на нови лидери. Ние използваме Фейсбук като влагаме своите думи и мисли, понякога с лицето си, а понякога - анонимно. Даваме ли си сметка за това как тя променя нас и другите около нас? Как лайковете и споделянето на няколко снимки могат да доведат до отрицателно отношение към цели ... |
|
|
Учебникът е разработен в съответствие с учебната програма Методология и организация на емпиричните изследвания. Съдържанието му е структурирано в 23 глави и е разделено в две части: първа част - Методологически и методически аспекти на емпиричните изследвания, и втора част - Организационни аспекти на емпиричните изследвания. За разработването на учебника са използвани основни текстове от полето на приложната социология и емпиричната практика на водещи автори у нас и в чужбина по проблематиката, свързана с подготовката, провеждането, организацията и финансирането на емпирични социални изследвания. Акцентът в представянето ... |
|
|
Откроени и класифицирани са видовете знание, които имат значение за икономическото развитие. Във връзка с това са идентифицирани теориите в икономическата наука, както и концепциите за развитие на българската икономика, които поставят въпроса за знанието като икономически ресурс. На тази основа е оценено състоянието на българската икономика и предприятия от гледна точка на използването на нови знания като икономически ресурс. Специално е обърнато внимание на влиянието на организационната култура на фирмите в страната за създаването и използването на нови знания. Доказано е, че знанието е подценен икономически ресурс и в ... |
|
|
Социалният капитал е важен феномен в живота на обществото поради простия факт, че хората, за да бъдат икономически и социални субекти, се нуждаят от други хора. Социалният капитал е важен и защото може да допринесе за: повишаване нивата на БВП и икономическия растеж, по-ефективно функциониращ трудов пазар, по-високи образователни постижения; по-ниско ниво на престъпност, по-добро здраве (лично и обществено), по-ефективни правителствени институции. Това са някои от причините, поради които в последно време лавинообразно нараства не само литературата върху проблемите за социалния капитал, но и позоваванията на основни статии, ... |
|
|
Основи на философията "Slow Food". ... Книгата "Хубаво, чисто, справедливо" е публикувана за първи път през 2005, когато движението "Slow Food" стартира своя най-амбициозен проект, "Terra Madre" (Майка Земя) - среща на хранителни общности от цял свят, борещи се за защита на земеделието, риболова и животновъдството от устойчив тип, за опазване на вкуса и хранителното биоразнообразие. Тази първа среща събира на едно място хиляди селяни и дребни производители, нуждаещи се от свой глас в света в защита на своето достойнство. Сред тях бе и делегация от България. Подир срещата, движението ... |
