Романът "Всичко тече" е създаден "за чекмеджето" през 1955-1963 г. През 1963 г., малко преди смъртта си, Василий Гросман го преработва и дописва. Излиза от печат първо на Запад - през 1970 г. в Германия (на руски). Следват първите преводи - на италиански (1971); немски, английски, френски (1972); сърбохърватски (1973). С този роман съветският писател Василий Гросман става известен посмъртно в свободния свят. През 2018 г. излиза и в превод и на български. Василий Гросман е роден през 1905 г. в украинския град Бердичев, в ляво еврейско семейство. Работи като инженер-химик и първоначално публикува ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Световноизвестният професор по симвология Робърт Лангдън е в Прага, за да присъства на лекция на видната специалистка по ноетика Катрин Соломон, с която неотдавна е започнал романтична връзка. Катрин е на път да издаде революционна книга, съдържаща експлозивни научни открития за природата на човешкото съзнание... разкрития, които заплашват да пометат установени от векове схващания. Когато едно брутално убийство превръща приятното пътуване в хаос, Катрин внезапно изчезва - и ръкописът ѝ е унищожен. В отчаяното си желание да открие жената, която обича, Лангдън започва завладяваща надпревара през мистичния ландшафт ... |
|
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
|
Документален роман. ... Аз съм дете с къси панталони, бяла ризка и фотоапарат. Щракам и щракам. Детето расте. Чувствата му стават все по-силни. Познанията му се разширяват. Нахлуват въпроси. Жажда. Глад за откриване. Фотоапаратът е хладнокръвен регистратор със стъклено око. В ръцете на юноша. В ръцете на млад мъж. В ръцете на зрял човек. Фотоапаратът остава същият хладнокръвен регистратор. Запечатва пейзажи от две политически системи. Запечатва портрети на хора знаци в тези две системи. Някои само скицирани. Други потопени в душевността. Хора знаци. Известни и обикновени. Търсещи себе си във времето на прехода между ... |
|
|
Защо Карл се страхуваше да се реализира като художник? Защо той прекрати връзката си с Ерика, жената, която искаше да му помогне да успее на всяка цена? Защо Нада беше изоставена от майка си Ерика, след като и двете имаха нужда една от друга толкова много? Коя всъщност беше Марис? Защо Клод се срещаше с нея, когато в действителност той обичаше Нада? Нада се бори с ненужните ограничения, наложени от семейството ѝ. Успява да открие какъв живот желае да води и личността, която да стане. Човешките обвързаности, които съществуват между главните герои, не са унищожени от смъртта. Напротив, психологическите бариери ... |
|
|
Валерия Косати се поддава на внезапен импулс - купува лъскава черна тетрадка. Започва да води таен дневник, в който записва мислите и чувствата си, домашното ежедневие. При всяко отваряне, тя се потапя все по-дълбоко във вътрешния си живот, изследвайки го по-внимателно и разкривайки дълбока неудовлетвореност и безпокойство. Скоро Валерия разбира, че нейната индивидуалност е задушена от предаността и чувството ѝ за дълг към семейството. Тя осъзнава, ясно и безмилостно, екзистенциалното си състояние и лицемерния, потискащ конформизъм на света, в който живее. Докато търси собствения си глас и истинските си желания, ... |
|
|
В романа Малките борци Жан-Франсоа Фюг отвежда своите читатели от Брюксел до Албания. Всичко започва с група младежи в университета, които са убедени, че светът им принадлежи и че могат да го променят както пожелаят... Те вярват в един по-добър свят и едно по-справедливо общество. Години по-късно те не осъществяват плановете си и всеки заживява живота си по свой начин. 11 октомври 2019 г. трябваше да бъде петък като всеки друг... Давид се свързва със старите си приятели от университета и организира сбирка на петимата. На тази среща те научават, че техният стар приятел Еди е изчезнал. Давид им разказва, че синовете на Еди ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Красноглед" от издателство "Изток - Запад". ... Нобелистът Иван Бунин, остроумната Тефи, жлъчната Зинаида Гипиус, поетът и религиозен философ Дмитрий Мережковски, лирикът Георгий Иванов (когото Бунин наричал Българина), странният и хазартен Георгий Адамович - това са част от руските писатели, емигрирали в Западна Европа, които са герои в живописната мемоарна книга на Ирина Одоевцева "По бреговете на Сена". Авторката добавя разкази за своите срещи със Сергей Есенин, Игор Северянин, Марина Цветаева, Константин Балмонт, Иля Еренбург, Константин Симонов, но ... |
|
|
През есента на далечната 1935 г. великите руски сатирици Иля Илф, Евгений Петров поемат на пътешествие в САЩ като кореспонденти на вестник "Правда". От личните им впечатления се ражда "Едноетажна Америка" - пътепис с особен заряд, въздействащ като роман, който се нарежда сред най-значимите творби на руския творчески тандем. Придружавани от семейната двойка Адамс, Илф и Петров прекосяват Америка от Атлантика до Тихия океан и обратно в своя новозакупен сив Форд. По време на това вълнуващо приключение те успяват да посетят 25 щата, спират в стотици градове, срещат хора от всички прослойки - от ... |
|
|
– О! За мен ще напишат съвсем друго. За мен биха написали така: “Вторият труп принадлежи на двадесет и седем годишен мъж. Той е обичал и страдал. Обичал е парите и е страдал, защото ги няма. Главата му с високо чело, увенчано със смолисточерни къдри, е обърната към слънцето. Неговите изящни крака, четиридесет и втори номер, са насочени към северното сияние. Тялото е облечено в чисти бели дрехи, на гърдите му лежи златна арфа с инкрустация от седеф и нотите на романса “Прощавай, Ново село”. Покойният юноша се е занимавал с пирография, което се вижда от намереното в джоба на фрака удостоверение, издадено на 23/VIII.24 г. от ... |
|
|
Книгата е част от серията "Библиотека Световна класика" на "КК Труд". ... "Дванадесетте стола" (на руски - "Двенадцать стульев") е написан през 1928 г. Негово своеобразно продължение е "Златният телец" (1931). На български романът е преведен от Димитър Загоров, включително и на това издание. През целия роман двойката Остап Бендер и Киса Воробянинов търси съкровищата на тъщата, мадам Петухова - диаманти, скрити в един от 12-те стола от изящна гарнитура на майстор Гамбс. Мадам Петухова ги е скрила, опасявайки се от обиск, но не искала да го каже на зет си - Иполит Матвеич, ... |
|
|
Често се случва втората книга с един и същ герой да не е толкова успешна, колкото първата. Със "Златният телец" не е така. Възкръсналият в нея Остап Бендер ни повежда на още по-стремглаво приключение из руските земи, воден от несломимото си желание да спечели много пари. Заедно с Шура Балаганов и новите си другари Паниковски и Козлевич, пришпорвайки таратайката "Антилопа Гну", Остап преследва богатството с упоритостта на хрътка. Находчивостта му не знае граници. Мечтаната печалба е в ръцете му и той се отправя към истинската гранична бразда, където... романът заслужено заема мястото си до " ... |
