"Любомир Котев е предприел мамещо пътешествие към бездните на българската душевност. Може би в самото начало и той не е съзнавал колко дълбоки са те. Но когато целта е ясна, а каузата - благородна, самото Провидение помага. Ако в първата част на своите "Народопсихологии" авторът като че ли се забавлява с някои странности, екзотичности и параболи в развитието на националния характер, във втората и особено в третата част неговите размишления стават все по-драматични и задълбочени. Такъв тип книга не се пише бързо. Ясно е, че Котев навлиза в тази проблематика в продължение на седем-осем, а може и повече ... |
|
|
"Фрагмент след фрагмент Любомир Котев добросъвестно потъва в загадъчната материя на народната душа. Той върви по проверени пътища, опира се в своето изследване на водещите принципи на доказаните от историята наши народоведи. И тук се сблъскваме и с второто сериозно качество на тази книга - авторът не заема позиция, а се издига над разглеждания обект. Той не си позволява ни за миг да отправи критични бележки към българската нация, макар че разсъждава върху избуяването на такива отвратителни качества като завистта, омразата, злобата, философията на преклонената главичка, келепирджийството - все беди, измъчващи нашия ... |
|
|
Един малчуган, съвсем неволно, посочи твърде съществен момент от националната ни психология. В едно телевизионно състезание хлапето каза: Тодор Живков е управлявал дълго България и българите са го обичали, без да знаят защо... ... |
|
|
"Писателят Любомир Котев е от Ямбол, но живее повече в Медвен - на педя от родната къща на Захарий Стоянов. Влиза в литературната джунгла като литературен критик, но не му допада ролята на платен клакьор. Пише три книги с разкази за града и две за селото, но си остава гражданин, превъплътил се в селски писател. В Амаркорд обобщава спомените си за детството, населено от всякакви чешити и градски легенди. Хвана се на акъла на набора си Христо Карастоянов и изтърсиха на пазара две книги с паралелни паранои: E.Г.Н.: Годината на тигъра и 2007: Оцелели спомени, за да създадат жанра огледални разкази. Въобще Котев ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Тази книга съдържа общо взето, есета, в които се опитвам да обхвана някак динамиката на съвремието и вникна в нея, като най-често се съсредоточавам върху някое събитие, идея или личност. Не съм мислил изобщо за заглавието на книгата, то се роди експромто, като поразлистих огромния ръкопис, той сякаш крещеше, с всяка своя страница, че е приютил днешния ден. Мислих дълго за подзаглавието обаче, защото не ми се щеше да претенциознича и обявя за есеистика текстове, които са по-скоро публицистични. Може би съм предубеден, но злободневната проблематика, според мен, се претворява трудно в есеистика и не е неочаквано, че ... |
|
|
"Multa paucis" е книга на непресторения и органичния възторг пред способността на човека да размишлява, да се съмнява, да играе (като по този начин най-пълно се самопостига и самоопознава), книга, която категорично отхвърля преднамерения епатаж на чичовщината и на байганеещите се парвенюта - новобогаташи, а издига в култ таланта на разума." Иван Гранитски ... |
|
|
"Потресаваща е вакханалията на нашенските страсти и без капчица съмнение откроява нелицеприятното в българщината, но никой не желае да се вгледа в смразяващата реалност и я разтълкува, което е още един аспект на българщината. А най-тъжното е, че сто и петдесет години след рождението на великия Захарий Стоянов, вече няколко поколения, наместо да познаят, обемат великолепието на колосалната личност, голям революционер, голям държавник и голям писател, познават принизения, развенчан, окепазен и окарикатурен, неистински образ на някакво овчарче, от мечкадарското село Медвен. Голям национален срам е, че век и половина ... |
|
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
|
"Когато започнах да пиша "Оптимистична теория за Бай Ганьо", исках да разпилея безчислените мистификации, за да се види не колко положителен герой е той, а колко български. Исках чрез него да се взрем в себе си и да помислим кога да му се смее и кога да му се възхищаваме. Исках да знаем, че като се смее нему, се смеем на себе си, а като го оплюваме, наместо да му се възхищаваме, се подценяваме. Сега, като написах "Чичовци", искам същото, да се взрем в себе си и още веднъж да се замислим и за кусурите си, и за достойнствата си..." ... |
|
|
"Любомир Котев се втурва из Захариевата словесна вселена обзет от радостно и просветлено вглеждане в таланта на неистовия полемист, с пиетет и особена екзалтация. Авторът е избрал фрагмента за основно градиво на своето повествование. Едно от силните достойнства в изследването на Любомир Котев е езикът, с който той безстрашно се навлиза в словесната вселена на Захарий. Езикът на Котев е в хармония с езика на мемоариста, затова той често прибягва да полемиката - ту срещу Димитър Благоев, ту срещу Пенчо Славейков, ту срещу редица плоски и бездарни разсъждения на някои педантични историци за "Записки по българските ... |
|
|
Смисълът на историята е и смисъл на романа (ако приемем, че Записки по българските въстания е исторически роман, щом всичко, което върши Захарий, е вдъхновено от историята и подчинено на историята, щом той прави историята и изстрадва историята. Неговият бурен живот прилича на роман заради това. И би трябвало да започнем с историята на тъй неравноделния му и тъй удивляващ живот, пък и непрекъснато да се връщаме към преживелиците му... ... |
|
|
Изданието включва книгите: "Е.Г.Н: Годината на тигъра" - Книга 1 "2007: Оцелели спомени" - Книга 2 ... |
