"Мария Степанова без съмнение отваря нова глава в историята на руската проза. [...] Този роман трябва да бъде прочетен от всеки." Томи Хутунен, Helsingin Sanomat "Тези, които са чели дебютния роман на Степанова В памет на паметта, ще разпознаят пищния символизъм, звънките изречения и изобилния поток на мисълта и в новата ѝ творба. Фактът, че Степанова е поет, е очевиден не само от ритъма на текста, но и в неустойчивата, съноподобна атмосфера на нейната проза.... Мнозина са споделяли подобни наблюдения относно Русия, но Степанова притежава умението да превръща анализа на тоталитаризма в приказен ... |
|
|
Животните. Те са загадъчни, добри и нежни. Живеят скромно и се справят с всичко, което съдбата им поднася. Копнеят за любов и близост и мъчително се опитват да изразят чувствата, които изпълват сърцата им. Понякога страстите ги помитат и съсипват всичко, което са създали досега. Когато е тихо и красотата на мига променя цветовете и смекчава въздуха, животните спират, заглеждат се в някоя паяжинка, в някое трепкащо листо, в мъглата - и се сливат с всичко. Те се смеят, да, те умеят да се смеят. Вървят изправени. Обличат си дрехите, с които мислят, че изглеждат най-добре. Понякога не знаят как да се държат; какво да кажат на ... |
|
|
3 малки романа ... Три странни "романа" се събират в едно книжно тяло, за да разкажат история, която преминава от първата във втората част и намира естественото си разрешение в третата. На пръв поглед всичко е съвсем обикновено и просто – една жена разказва приказка за агонията на любовта си. "Черната жена и Стрелеца" е не толкова книга, колкото мъчително състояние на духа. Там има всичко – чувство за вина, разкаяние, колебания, страхове, изневери, помисли – всичко, с което ни сблъсква любовта. А тя (любовта) е само два вида – истинска и умираща. Героинята не познава истинската, но умиращата я следва ... |
|
|
"Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада - всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено "аз", убийствено добре знаещо накъде се е запътило: "ти имаш мечта / а мен смъртта ме мечтае". В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и ... |
|
|
„Приложни походки“ е първата белетристична книга на Мария Радулова, известна досега като поет (виж „ Плюш по решетките “, 2000, ИК Жанет 45). Това е увлекателно написан роман, който разказва за химията на връзките на човека с вещите, а чрез тях и с останалите хора. Разпределителна кутия на тези връзки е темата за опитването, за вкусването и дегустирането, като в динамично отношение спрямо тези стратегии за усвояване на света естествено застават усилията на приготвянето. Така през опита на вкусовите рецептори биват прокарани неизброимо количество детайли от човешкото поведение. В резултат на това то не само придобива вкус, ... |
|
|
Името на книгата и името на авторката, което неминуемо свързваме с предишните и книги „Наръчник по саморъчни убийства”, „ Бейби лъжкиньо ” и „Искам го мъртъв”, могат да ви наведат на мисълта за нещо мрачно. Не се подвеждайте! Това е една весела история за поредица от съдбовности, която може да приближи героините до фатален край. Но само на пръв поглед. Всъщност това е „Приказка за цар Салтан”, разказана от Мария Станкова. Звучи объркано, нали? Така е в живота. Второ издание ... |
|
|
"Нещата в тази поезия са „като в обикновено стихотворение” само на пръв поглед. Но тя никога не ни оставя при първия поглед. Приближава обектива, взира се в детайлите, портретира отблизо, играе си с блендата, с фокуса. Понякога те приближава толкова близо, че можеш да минеш „от другата страна на следобеда”, в огледалния свят. Там секундите са семена за посев и времето пуска филизи около колчета, „магистралата се разгъва като вестник”, а децата защипват листата на дървото към клоните му с големи бели щипки. Образите са така релефни и реални, че ти се иска да ги пипнеш скришом, обаче рискуваш пръстът ти да потъне в тях. ... |
|
|
Писмото на мравката е възхвала на щастливата любов, тържество на надеждата и обещание за втори шанс. Поезия на радостта, наръчник за сбъдване на мечти, ръководство за опитомяване на Съдбата. Литературно доказателство, че важните писма винаги стигат до получателите си. Тържествено и чистосърдечно уверение, че всеки - бил той мравка, слон или човек - има възможност да намери сродната си душа и да бъде щастлив с нея през целия си живот. Писмото на мравката е романтична поема в стихове, пълна с фантазия и приключения и прекрасни илюстрации. Автор е Мария Донева, сътворила такива вълшебни книги като Заекът и неговата мечта и ... |
|
|
"Неповторимата материя от думи на Мария Донева обгръща малки и големи, при това в свят, в който никой никъде и никога няма да бъде сам." Здравко Дечев, редактор на книгата "Да говорим с детето за страха, ревността, притеснението... чрез истории и картини, е по-достъпно за него, отколкото да го обучаваме в чувствата." Ели Мантовска от сайта Сладки думи "С тази книжка съхраняваме онова, което точно като любима кукла не искаме да губим." Ненко Генов от сайта Книжни криле Илюстрации: Елена Панайотова. ... |
|
|
"Мили деца, Мария Маринова живее в град Сандански. Тя е написала за вас осем книги. Две от тях – „Леткина плетка“ и „ Атагорд чудовището“ – са с награда на СБП. Издала е две книги с гатанки – „Ха познай“ и „Гатанки загадки за дечица сладки“, „Тайнството на библиотеката“ и „Странният танц на римите“ – проза, „Закачка-плачка“ и „Мило коте!“ – със стихове. Вие държите поредната, девета книжка за деца на Мария Маринова. „Рисунки без лилаво“ е изпълнена със стихове, в които се оглеждат вашите мисли, чувства и преживявания. От всяко стихотворение наднича някоя ваша хитринка, някое ваше изобретателно решение, някое ... |
|
|
"Погледът назад към прозаичното творчество на Мария Станкова красноречиво показва умението й да разказва истории. Разпознаваме стил, усет за ирониите на живота, за парадокса и гротеската, които го съпътстват. В този аспект "Сузана и зяпачите" е крачка напред не само спрямо логиките, според които се конструира светът на Мария Станкова, а спрямо модела й на писане. Сложна, полифонична и театрална книга. Множественост и преплитане на звучащи гласове, които разказват историите вътре. Персонажи, които влизат в коментарни практики в разказването си. Колажност, динамичност."Сузана и зяпачите" е книга за ... |
|
|
Лъжата е естествено състояние на ума. Бейби лъжкиньо е сборник разкази, но това е лъжа. Разказът е само един. Разказът е от много хора, в различно време, на различни места, но и това е лъжа. Бейби лъжкиньо е разказ на ужаса, което също може да е лъжа. Истината е някъде там - в онази зона на мрака, където всичко нереално е застрашително, заплашително и естествено. Бейби лъжкиньо е четвъртата книга на Мария Станкова. Тя има пет театрални пиеси, две куклени, една номинация за наградата на BBC и три сценария, по които се снимат филми. Мария Станкова има и още добри намерения, което е естествено. Важно! Изданието е на ... |
