"Мария Степанова без съмнение отваря нова глава в историята на руската проза. [...] Този роман трябва да бъде прочетен от всеки." Томи Хутунен, Helsingin Sanomat "Тези, които са чели дебютния роман на Степанова В памет на паметта, ще разпознаят пищния символизъм, звънките изречения и изобилния поток на мисълта и в новата ѝ творба. Фактът, че Степанова е поет, е очевиден не само от ритъма на текста, но и в неустойчивата, съноподобна атмосфера на нейната проза.... Мнозина са споделяли подобни наблюдения относно Русия, но Степанова притежава умението да превръща анализа на тоталитаризма в приказен ... |
|
Животните. Те са загадъчни, добри и нежни. Живеят скромно и се справят с всичко, което съдбата им поднася. Копнеят за любов и близост и мъчително се опитват да изразят чувствата, които изпълват сърцата им. Понякога страстите ги помитат и съсипват всичко, което са създали досега. Когато е тихо и красотата на мига променя цветовете и смекчава въздуха, животните спират, заглеждат се в някоя паяжинка, в някое трепкащо листо, в мъглата - и се сливат с всичко. Те се смеят, да, те умеят да се смеят. Вървят изправени. Обличат си дрехите, с които мислят, че изглеждат най-добре. Понякога не знаят как да се държат; какво да кажат на ... |
|
3 малки романа ... Три странни "романа" се събират в едно книжно тяло, за да разкажат история, която преминава от първата във втората част и намира естественото си разрешение в третата. На пръв поглед всичко е съвсем обикновено и просто – една жена разказва приказка за агонията на любовта си. "Черната жена и Стрелеца" е не толкова книга, колкото мъчително състояние на духа. Там има всичко – чувство за вина, разкаяние, колебания, страхове, изневери, помисли – всичко, с което ни сблъсква любовта. А тя (любовта) е само два вида – истинска и умираща. Героинята не познава истинската, но умиращата я следва ... |
|
„Приложни походки“ е първата белетристична книга на Мария Радулова, известна досега като поет (виж „ Плюш по решетките “, 2000, ИК Жанет 45). Това е увлекателно написан роман, който разказва за химията на връзките на човека с вещите, а чрез тях и с останалите хора. Разпределителна кутия на тези връзки е темата за опитването, за вкусването и дегустирането, като в динамично отношение спрямо тези стратегии за усвояване на света естествено застават усилията на приготвянето. Така през опита на вкусовите рецептори биват прокарани неизброимо количество детайли от човешкото поведение. В резултат на това то не само придобива вкус, ... |
|
Името на книгата и името на авторката, което неминуемо свързваме с предишните и книги „Наръчник по саморъчни убийства”, „ Бейби лъжкиньо ” и „Искам го мъртъв”, могат да ви наведат на мисълта за нещо мрачно. Не се подвеждайте! Това е една весела история за поредица от съдбовности, която може да приближи героините до фатален край. Но само на пръв поглед. Всъщност това е „Приказка за цар Салтан”, разказана от Мария Станкова. Звучи объркано, нали? Така е в живота. Второ издание ... |
|
"Нещата в тази поезия са „като в обикновено стихотворение” само на пръв поглед. Но тя никога не ни оставя при първия поглед. Приближава обектива, взира се в детайлите, портретира отблизо, играе си с блендата, с фокуса. Понякога те приближава толкова близо, че можеш да минеш „от другата страна на следобеда”, в огледалния свят. Там секундите са семена за посев и времето пуска филизи около колчета, „магистралата се разгъва като вестник”, а децата защипват листата на дървото към клоните му с големи бели щипки. Образите са така релефни и реални, че ти се иска да ги пипнеш скришом, обаче рискуваш пръстът ти да потъне в тях. ... |
|
"Неповторимата материя от думи на Мария Донева обгръща малки и големи, при това в свят, в който никой никъде и никога няма да бъде сам." Здравко Дечев, редактор на книгата "Да говорим с детето за страха, ревността, притеснението... чрез истории и картини, е по-достъпно за него, отколкото да го обучаваме в чувствата." Ели Мантовска от сайта Сладки думи "С тази книжка съхраняваме онова, което точно като любима кукла не искаме да губим." Ненко Генов от сайта Книжни криле Илюстрации: Елена Панайотова. ... |
|
Писмото на мравката е възхвала на щастливата любов, тържество на надеждата и обещание за втори шанс. Поезия на радостта, наръчник за сбъдване на мечти, ръководство за опитомяване на Съдбата. Литературно доказателство, че важните писма винаги стигат до получателите си. Тържествено и чистосърдечно уверение, че всеки - бил той мравка, слон или човек - има възможност да намери сродната си душа и да бъде щастлив с нея през целия си живот. Писмото на мравката е романтична поема в стихове, пълна с фантазия и приключения и прекрасни илюстрации. Автор е Мария Донева, сътворила такива вълшебни книги като Заекът и неговата мечта и ... |
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
"Мили деца, Мария Маринова живее в град Сандански. Тя е написала за вас осем книги. Две от тях – „Леткина плетка“ и „ Атагорд чудовището“ – са с награда на СБП. Издала е две книги с гатанки – „Ха познай“ и „Гатанки загадки за дечица сладки“, „Тайнството на библиотеката“ и „Странният танц на римите“ – проза, „Закачка-плачка“ и „Мило коте!“ – със стихове. Вие държите поредната, девета книжка за деца на Мария Маринова. „Рисунки без лилаво“ е изпълнена със стихове, в които се оглеждат вашите мисли, чувства и преживявания. От всяко стихотворение наднича някоя ваша хитринка, някое ваше изобретателно решение, някое ... |
|
"Погледът назад към прозаичното творчество на Мария Станкова красноречиво показва умението й да разказва истории. Разпознаваме стил, усет за ирониите на живота, за парадокса и гротеската, които го съпътстват. В този аспект "Сузана и зяпачите" е крачка напред не само спрямо логиките, според които се конструира светът на Мария Станкова, а спрямо модела й на писане. Сложна, полифонична и театрална книга. Множественост и преплитане на звучащи гласове, които разказват историите вътре. Персонажи, които влизат в коментарни практики в разказването си. Колажност, динамичност."Сузана и зяпачите" е книга за ... |