Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в ... |
|
|
Животът е по-безкраен от смъртта - това е прозрението, което получава капитанът на кораба, докато гледа на неговата палуба Флорентино Ариса и Фермина Даса заедно, събрани петдесет и три години, седем месеца и единайсет дни заедно с нощите им след началото на тяхната любов."Фермина Даса обаче не се остави да я зарази мрачното му настроение. Той естествено се помъчи да ѝ го предаде, докато тя му помагаше да пъхне крака в панталоните и закопчаваше многобройните копчета на ризата му. Но не успя, защото Фермина Даса не се впечатляваше лесно, а още по-малко от смъртта на човек, когото не обичаше. Знаеше само, че ... |
|
|
"Колумбиецът, обичливо наричан от приятели (и не само от тях) Габо, доби световна прослава като върховен изявител на магическия реализъм. Ала не всичко, създадено от него, притежава белезите на чудното обновителство. Мнозина съгрешаващи с перото, преди да стигнат до разказа, повестта, романа, тръгват от журналистиката, гдето набират опит. Веднъж сторили го, сиреч придобили умение да боравят повече или по-малко сръчно в словесността, мнозина от мнозината мечтаят да напуснат списание, вестник, че да се отдадат изцяло на писателско трудене. По времето, когато започваше Маркес, не само нямаше помен, но и намек за онова, ... |
|
|
В повестта всичко се върти около един петел. Не домашен, а боен петел - единственото останало от сина на полковника, убит на арената за бой на петли. По времето на действието семейството на полковника се състои само от двама старци - той и жена му (и петела) - които живеят в крайна бедност, очаквайки пенсията, която правителството му е обещало някога като на ветеран от революцията. А пенсията вече 56 години не идва и не идва. Заглавието на книгата също е реплика от нея. Тя е на пощенския служител към лекаря на селото и гласи точно така: Полковникът няма кой да му пише. И той и жена му се оправят както могат. Полковникът ... |
|
|
"Главната героиня в този роман от 6 части се казва Ана Магдалена Бах. Точно както се е казвала втората жена на прочутия бароков композитор Йохан Себастиан Бах, от която има 13 деца, освен това е била и певица и също така е преписвала произведенията на мъжа си. С името на героинята си Габо продължава да се закача с нас и от отвъдното. Ана Магдалена е от музикантско семейство и е щастливо омъжена за музикант, който също е от музикантско семейство, пианист, диригент и директор на Областна консерватория. Двамата имат две деца, момче и момиче. Всяка година на 16 август Ана Магдалена заминава за един ден на острова, ... |
|
|
Градчето, в което се развива действието, е тероризирано от... пасквили. Те се появяват нощем на вратите на хората и сутрин жителите осъмват с нов пасквил. Не се знае нито кой ги пише, нито дали е един човек, или са повече. Пасквилите не са политически, а злободневни. В тях се казват неща, които са известни на всички, но като слухове, а сега се съобщават публично. Ала не се знае и кое в тях е истина, и кое не. Книгата започва с убийство и читателят би помислил, че романът е криминален, но не е, макар и да завършва също с убийство. Канавата на сюжета е противоборството между свещеника на градчето, отец Анхел, и кмета с ... |
|
|
Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
|
|
Романът е написан през 1954 година. Тоест когато Габо е бил на 27 години. Това е първият му роман и първата му публикувана книга въобще. Това е и първото негово произведение с място на действието прочутото Макондо, любимото на Габо, което той споменава и в много следващи творби, и дори да не го нарича с името му, се разбира, че става дума за него. Романът се състои от 11 глави. В него се разказва за едно семейство от четирима души: възрастен полковник от войните, втората му жена, дъщеря му и внука му. 25 години преди текущия момент на действието в дома им пристига френски лекар с препоръчително писмо от главния интендант ... |
|
|
Една от най-сложните и най-амбициозни творби на Маркес, тя е брилянтен разказ за един карибски тиранин и за корупцията на властта. От милосърдие до измама, от благосклонност до насилие, от страх от Бога до изключителна жестокост, диктаторът в Есента на патриарха въплътява най-доброто и най-лошото от човешката природа. Габриел Гарсия Маркес, прочутият маестро на магическия реализъм, много живо обрисува умиращия тиранин, окован в затвора на собственото си диктаторство. Използвайки новаторски, фантазен стил, преливащ от символични описания, книгата пренася читателя в свят, едновременно въображаем и действителен. ... |
|
|
Габриел Гарсия Маркес е роден в Аракатака, Колумбия, и е един от най-значителните и влиятелни автори в световната литература. Той е и най-видният представител на течението и стила "магически реализъм". Носител е на Нобелова награда за литература за 1982 г. Освен писател е също журналист и сценарист. Част от произведенията му са филмирани. Най-известните негови творби са "Сто години самота", "Любов по време на холера", "Хроника на една предизвестена смърт", "За любовта и други демони", "Няма кой да пише на полковника", "Есента на патриарха" и " ... |
|
|
Спомените на Габриел Гарсия Маркес представени в книгата му "Да живееш, за да го разказваш". "В интернет от години шестват най-различни преводи на книгата: "Живея, за да разказвам", "Живот за разказване" и други. Никой от тях обаче не предава точно наслова на творбата, а ние винаги сме ценяли най-вече верността и точността на превода, па бил той и на едно заглавие. В случая особената дума е "contarla", която означава "да го разказваш“ ("да разказваш" е "contar") - живота си, това, което живееш. Затова преведохме заглавието както е написано от автора. ... |
|
|
"Трудно е за тази книга да се напише нещо, което не сме изричали за другите. Отново много и разнообразни събития и изненади, отново много и пълнокръвни герои и отново експерименти на Гарсия Маркес със стила и езика. И, естествено, много и истински магически реализъм. Добре, добре, няма да казваме повече, за да не разваляме удоволствието на читателите да си прочетат сами. Ще споменем само, че два от разказите бяха публикувани в списание Съвременник, брой 1/2023 г., и после видяхме читателско мнение: "А разказите на Маркес направо ме отвяха". Невероятната и тъжна история на наивната Ерендира и нейната ... |
