Елин Пелин е писателят, който след Вазов утвърди окончателно реализма в българската литература и превърна социалната проблематика в основна за нея. Големият писател показва тези дълбоки трансформации, наблюдава ги внимателно и вижда как новият селянин се приспособява към тях, като сам се променя и губи от своята предишна същност и душевна красота. Драмата е силна, защото селянинът не просто преживява промените, но и с очите си вижда как довчерашният свят, който му е толкова скъп и мил, се руши и се превръща в развалини. Затова и неговият свят е толкова драматично напрегнат и подложен на изпитания. Книгата е част от ... |
|
|
Боян Пенев е от първите литературни критици в нашата литература. Той се занимава професионално с критика, полага и разработва принципите на нейното функциониране. Той разглежда литературните факти в контекста на цялата литература и тяхното проявление в литературния процес. Затова се занимава с най-добрите писатели, а не пише за всички. За него литературата това са нейните образци и той се старае да показва кои са големите майстори на родната литература. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от XX век. В тази книга е направен опит да бъде проследен сложният и противоречив път на българското литературознание през XX век, както и да се посочат и анализират приносите на неговите най-ярки представители. ... |
|
|
Националният свят се проявява и въплъщава не толкова в събития, колкото в отношение към моралните категории, властта, взаимоотношенията между хората, любовта и омразата, страха и героизма. Националната литература е изразителката на нацията и националния свят, тяхно естетическо самопознание. Като такава тя е много повече от съвкупност от писателите и произведенията им. Литературата е йерархически подредена система от естетически стойности и създаващите ги субекти. Тя е функция на обществото и нацията, а не е игра на въображението. Да, в литературата, както във всяко изкуство, може да се види картината на действителността. ... |
|
|
Добрият литературовед е свидетел на своето време също както и добрият писател. В изследванията си той показва образите на времето, неговите характери, начина на мислене. Литературознанието пресъздава живота чрез литературата, чрез погледа на писателите, които изучава и изследва. В тази книга Панко Анчев не прави апология на литературознанието, а предлага своята представа за него и за литературоведа, която си е изработил и която следва повече от 30 години. ... |
|
|
Иван Селимински (1799 - 1867), който е лекар по професия е най-убедителното и красноречиво доказателство за сложността и идейното многообразие на Българското възраждане и за пътищата, които българският свят трябва да извърви, за да достигне до своята велика цел: свободата. Нашето Възраждане не е еднородно и еднолинейно; то не е само революционен патос и борби за свобода, а един драматичен преход от Средновековие, в който се зачеват, раждат и установяват характеристиките на Модерната епоха. Специалната поредица Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва художествени и научни съчинения, посветени на знакови ... |
|
|
В тази книга се прави опит да се уловят историческите промени чрез идеите, анализите и обобщенията на трима български и трима руски писатели, литературоведи и мислители: българите Захарий Стоянов, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов и руснаците Константин Леонтиев, Александър Панарин и Вадим Кожинов. Те живеят в различни страни и времена, но между тях има много общо и сродно. А то е в усилията им да се проследят обществените промени като процес, осъществяващ се по Божи промисъл и с разумното човешко участие и разбиране. Търсенето на истини е работа на ума. Тя не може да не е търпелива и усърдна, но и вдъхновена, ... |
|
|
"Българското общество отдавна имаше нужда от истинско, сериозно и задълбочено изследване на историята на отечествената литература и което е по-важно философията на литературния процес. И ето, че след продължителна и плодотворна подготовка литературният теоретик и философ Панко Анчев поднася на интелигентната публика такова изследване. Повече от четвърт век бе необходим на нашия автор за да подготви това фундаментално изследвне. Панко Анчев се нагърби с почти непосилната задача да препрочете огромния корпус от книжнина през един значителен период - от епохалната книга на преп. Паисий Хилендарски - История ... |
|
|
"Друг начин на мислене" е естествено продължение на предишните книги на автора: "Философия на литературната история" (2004), "Разумът в българската история" (2005) и "Малкият народ" (2007). В тези свои трудове Панко Анчев задълбочи своя нестандартен подход към проблемите на литературата, културата, историята, политиката. "Друг начин на мислене" дава ново знание за известни факти и явления. Тази книга е съставена от хипотези, опитващи се да насочат вниманието върху въпроси, върху които хуманитарните науки не веднъж са се замисляли, но не са им давали точно тълкувание и ... |
|
|
Панко Анчев е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Автор на 30 книги, между които "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история", "Друг начин на мислене", "Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски", "Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов", "Българският свят", "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев", "Българският ум. Непрочетеният Г. С. Раковски", "В зоната на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... В тази книга се прави опит за нов подход и анализ на творчеството на Захарий Стоянов. Прочетем ли внимателно това творчество като едно цяло, ще открием, че то отваря нова епоха в българската литература. Захарий Стоянов създава със своите "Записки по българските въстания" нов тип роман - буржоазен роман на властта. Никой преди него не е писал подобен род проза и не е поставял проблемите, които се разглеждат и разрешават тук. Именно като роман трябва да четем тази велика книга, в който главен герой е Георги ... |
|
|
"Моят път към Антон Дончев започна още от училищните ми години, когато през 1965 г. прочетох за първи път току-що излезлият му роман "Време разделно". Вървя дълго по този път и още не мога да го извървя. Но кой критик не е немощен пред могъществото на такъв писател и кой би могъл да се похвали, че е постигнал в анализа си в пълнотата на неговия велик талант... Тази книга е опит самият аз да огледам извървяното от мене и да посоча онова, което ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява в творчеството на Антон Дончев, и заедно с него да размишлявам за пътя на историята и на народа ни по него." ... |
