Учебното табло изобразява черно-бял портрет на Св. Климент Охридски от художника Георги Пенчев. Таблото е с размери 33 x 48 cm и е изработено от двустранно ламиниран картон. ... |
|
|
Сборник от конференция на факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". ... |
|
|
Сборник с текстове от академичния семинар Литература и психоанализа 2016 - 2015 г. От 2016 г. насам 6 Ректората на СУ Св. Климент Охридски се провежда ежемесечният семинар Литература и психоанализа, организиран от Катедра Теория и история на литературата и Асоциация Българско психоаналитично пространство, в който се обсъждат понятия, фигури, художествени и изследователски текстове, централни както 3а психоаналитичната теория и практика, така и 3а литературната теория и история. Фигури на несъзнаваното. Сборник с текстове от академичния семинар Литература и психоанализа (2016 - 2025) съдържа текстове, представени на ... |
|
|
Книгата проследява и анализира изграждането на образа на испанския средновековен герой Сид в испанската литература от първата творба, която го превръща в литературен мит - средновековната епическа поема "Песен за моя Сид", до съвременните исторически романи, пресъздаващи делата му. Целта е да се постигне цялостен поглед върху развитието на образа му през вековете, да се откроят особеностите, които показват интерпретациите, на които е подложен в различните епохи и жанрове, както и да се разкрие приносът на всеки отделен автор. В по-общ план този труд хвърля светлина върху закономерностите в развитието на един ... |
|
|
След Християнската литература - между вписването и отграничаването (2013) Калин Михайлов отново насочва нашето внимание към отношението между християнството и художествената литература, този път в светлината на проблема за благородното и неблагородното във времепространствата на романа и разказа. За да достигне до сърцевината на проблема, изследователят ни превежда през различни географски ширини и ни конфронтира с герои от многообразни художествени светове, а понякога очертава пред нас и фигурите на техните създатели. В крайна сметка пред очите на въвлечения в литературоведското пътешествие читател се срещат лице в ... |
|
|
Книгата на Антоан Божинов Фотографският образ в комуникационен контекст е магнетично изследване за историята и пътя на фотографията, за днешните ѝ превъплъщения, за важните дебати и контекстуалните ѝ обвързвания, както и за българските отговори на всичко това. А и за бъдещето, което се разкрива пред фотографските образи с онези разнопосочни гледни точки, осигуряващи необходимата интердисциплинарност, която прави книгата важна за всеки, изкушен от хуманитарното познание. В момент като настоящия, когато е все по-важно да се опази диалогът между универсално и локално, в който все по-належащо е да се удържа ... |
|
|
Книгата съдържа проучвания от историята на западноевропейската мисъл в областта на философията на културата - от Лутер до Хайдегер. Изследователското внимание е насочено към взаимопроникванията и границите на светогледите - религиозни, естетически и етически - и към техните продуктивни въздействия. Представени са основни сюжети и фигури от историята на новоевропейското философско и естетическо мислене в двойствената връзка на приемственост и на превъзмогване спрямо съществуващите религиозни и интелектуални традиции. ... |
|
|
Монографията защитава тезата, че неспособността на страната ни да използва предимствата от членството си в ЕС за социално-икономическо развитие се дължи не на лицата, ангажирани в усвояването на структурните фондове на ЕС, и липсата на политическа воля за справяне с проблема, а на исторически формирания характер на институционалното устройство на средата, в която се реализира управленската дейност. Основна цел на изследването е разкриването на причините, поради които резултатът от провеждането на публични политики в България има обществено деструктивен характер. Същевременно книгата предлага и на авторите на политиките, и ... |
|
|
В настоящата студия, която е докторската дисертация на авторката, е анализирана личността на политика на страниците на най-високо тиражния непартиен всекидневник "Дневен Труд", както и двете партийно ангажирани печатни издания "Демокрация" и "Дума" в контекста на изборните периоди - изборите за 39-то и 40-то Народно събрание, изборите за президент на Република България през 2001. Изследването проследява доколко и как вестниците способстват за изграждане и утвърждаване на публичния образ на политическите фигури и какъв е имиджът, който те им създават. Изграден е хипотетичен идеализиран модел на успешния български политик и ... |
|
|
Едно сериозно ерудитско изследване в стилистиката на историята на манталитетите. Образът на демона е възсъздаден на пресечната точка на ученото знание и простонародната представа, т.е. точно на мястото, от което този образ е в най-висока степен конститутивен елемент на средновековния светоглед. Голямото достойнство на това произведение е умелото съчетаване на прецизната понятийност с изяществото на една въздействаща словесност, правеща книгата едновременно задълбочена и приятна за четене. Но, ще ми кажат, нали демони все пак няма? И тогава не е ли неоправдано изследването на нещо несъществуващо, на една илюзорна представа? ... |
|
|
Историите в тази книга се появяваха през годините по страниците на всекидневника СЕГА. Първата група разкази, макар и наглед различни, имат своята обединяваща нишка - препятствията, през които са преминавали хората по света и в България във война и в мир. Някои от героите в тях са били опитни бойци - българите от времето на Балканската война, бойците от конфликта за остров Дамански или израелските командоси от мисията в Ентебе. Други са хващали оръжието по принуда, като зъболекаря Док Холидей, превърнал се в стрелеца-легенда на Дивия Запад, испанката Хуана Галан, атакувала френските войници с тиган, или кюрдската певица ... |
|
|
Монографията Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит изследва интермедиалните и интертекстуалните практики през първия прозаически период в творчеството на Ерик-Еманюел Шмит (1994 - 2020) и анализира богатата галерия творчески фигури, свързани с повтарящи се наративни матрици и архетипи. Кръговратът на музика, визуални, сценични и драматични изкуства се разглежда като основен фактор за вътрешното единство на Шмитовата проза, съчетаваща приемственост и своеобразие. Проследяват се форми и функции на естетическото преживяване и модуси на емпатичното съпреживяване в интердисциплинарна ... |
