Как студентите в Макао интерпретират мултфилма "Ёжик в тумане", как си общуват учащи се и преподаватели в американските университети, как се живее в китайско общежитие, как се пътува в индийските междуградски автобуси, кога, ако си гражданин на бивша Югославия, се налага да запишеш като своя националност "Опел Кадет", за да добиеш легален статут... - на тези и още много други въпроси отговор дават пътеписите от Америка, Китай и Индия на българската синоложка Румяна Чолакова. Културно-географските топоси не са назовани със собствените им имена, но са лесно разпознаваеми. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... |
|
|
"Дълги години превеждах за БНТ документални филми за природата и за различни животни. Заснети от BBC, те бяха любопитни, вълнуващи, интригуващи. С една дума - невероятни! И тогава, по оня изумителен и вълшебен начин, по който се раждат стиховете, ми хрумна идеята за детска книжка в две части. В първата част малката Влади сънува странен сън и в него вижда познати или напълно непознати животни, които смайват с вида и поведението си. Най-изненадващо е, че смешните създания, подражаващи с неописуемо очарование на хората (подражанието откриваме донякъде в двустишията и в по-голяма степен в чудесните илюстрации на Емилия ... |
|
|
"В 1580 г. на 47-годишна възраст Монтен публикува две от общо трите си книги на своите "Опити". Решава да си почине от писането и да пътува в съседни страни - Швейцария, Германия и най-вече Италия. За това свое пътешествие, продължило малко повече от 17 месеца, не пише конкретно никъде. Така поне се е смятало до 1770 г., когато в замъка "Монтен" бива открит старинен ръкопис, който ще бъде публикуван четири години по-късно под заглавието Пътепис на Мишел дьо Монтен из Италия през Швейцария и Германия. Книгата е първи превод на български на всички бележки от въпросното пътуване. Те са водени ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание. ... Книгата е събрала фейлетони и пътеписи на един от най-значимите автори в българската история - Алеко Константинов. Изданието съдържа: предговор от Иван Инев биографична справка за автора и неговото творчество Алеко Константинов в спомените на своите съвременници фрагменти от литературната критика за фейлетоните на Алеко Константинов критически оценки за творчеството на Алеко Константинов избрана библиография на ученика отговаря на държавните образователни изисквания и на действащата учебна програма Може да бъде в помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и ... |
|
|
"Особено място в прозата на Иван Вазов заемат неговите пътеписи - "Един кът от Стара планина", "Великата Рилска пустиня", "В недрата на Родопите", "От Марица до Тунджа", "Седем престола", "Разходка до Искър", "Витоша", "Розовата долина и Тунджа". Това са текстове, формиращи своеобразен контрапункт на разказите за упадъка на съвременното общество. Те съдържат незабравими природни описания, в които се вплитат редица факти и наблюдения из битието и нравите на българите - исторически, философски, народопсихологически, културни (езикови, ... |
|
|
Когато всички сърца оглушеят, а с тях и твоето собствено - има път за Катманду. Когато всички пътища се затворят, изгубиш приятелите и всички, които обичаш, те напуснат - има път за Катманду. Когато всичко отмине, изчезне, вятърът на явето разпилее сънищата и когато помислиш, че няма надежда - има път за Катманду. Когато слънцето стане по-студено и звездите над твоето небе започнат да гаснат... - има път път за Катманду. И когато няма да те има вече, ще остане твоето сърце, празно и голямо като небето, и в него звезда. Името на тази звезда е Катманду. ... |
|
|
Томът под общото съставителско заглавие "Македония. Пътеписи" включва както най-известните пътеписни трудове на Васил Кънчов, така и по-ранните кратки статии, написани в същия жанр, които се преиздават за пръв път. С богатата си обективна и неоспорена досега информация за областта, нейната история и икономическо състояние, за цялостния материален и духовен бит на македонските българи пътеписите на В. Кънчов остават между особено ценните в нашата научна литература изследвания за Македония. Освен съхранените конкретни данни, те разкриват широката панорама на народния живот от края на XIX в. и духа на тази отминала ... |
|
|
"Обичам да посещавам места, описани в развълнувала ме проза или поезия. От дете бродя по улица Хан Крум в София, по частта на булевард Евлоги Георгиев около нея и заничам във все по-оредяващите тараби около смаляващи се дворове с трепетна надежда да зърна някой от героите на Федерация на династронавтите на Хаим Оливер. Напоследък при подобни "литературни" скитания започнах да записвам видяното, преживяното, премисленото. Така се роди Излет в спомена. Предлагам ви пътешествията си подир Принцът и просякът, Капиталът, Алиса в страната на чудесата, Пинокио, Граф Монте Кристо, Зигмунд Фройд, Шекспир, ... |
|
|
Иван Вазов (1850 - 1921) е роден в град Сопот. Напразно баща му се опитва да го направи търговец. През целия си живот Вазов в отдаден на литературата. Двадесет и пет години няма свой дом и сигурна професия. Работи в търговската кантора на чичо си в Румъния (1870). Учителства в Свиленград (1872). По време на Руско-турската война е преводач. След Освобождението става съдия в Берковица (1880 - 1885). Познава и превратностите на политическите борби - бил е емигрант в Русия (1886 - 1889) и министър на просвещението (1897). Създава огромно по обем и значение литературно творчество, събрано в 22 тома. В тях звучи чистият роден ... |
|
|
Няма да е пресилено, ако се каже, че Евлия Челеби е най-известният османски автор, живял и работил през XVІІ век. Никой друг автор не ни е направил достояние толкова неща от своята епоха, не ни е разказал така увлекателно за своето време, както този неуморим и словоохотлив човек. Десетте обемисти тома на неговия пътепис внушават респект дори когато стоят на библиотечната лавица. А разтворят ли се, от техните страници излиза наблюдателният и любознателен източен човек, сладкодумният разказвач, прекарал живота си в търсене да види какво се крие във всяко кътче на обширната империя, какво става в съседните ѝ страни, ... |
|
|
"– Кафето с мляко ли? Две лъжички или три лъжички? – глези ме Доли в малкия си уютен апартамент в Хайфа. – На мен чисто! – нарежда сестра ѝ, захласната в барабанения звън на дъжда. – Дъждовни дни, буря в средата на февруари; Боже, това чудо ти го донесе от България – чурулика близначката на Доли. – В София газих в сняг, докато се добера до летището, но такава буря нямаше. – Шептят снежинките, помня!... В залива на голямото средиземноморско пристанище вълните се плезеха срещу надвисналите облаци. Ревът на морето приковаваше в смирение многохилядния град, ширнал се по хълмовете на свещената планина Кармел; с ... |
