Учебникът се основава на задължителния университетски курс по старобългарски език, който студентите филолози изучават. Граматичният материал е изложен по дялове - увод, фонетика, морфология. Старобългарският език - най-древният писмен език на славяните и трети класически език на средновековна Европа - се разглежда в индоевропейски и праславянски контекст, във връзка със съвременните славянски езици, със съвременния български книжовен език, диалектите и народното творчество. Целта е да се изгради представа за фонетичната система и морфо-синтактичната структура на старобългарския език в диахронен и синхронен аспект. ... |
|
|
Второ, подобрено и разширено издание. ... Изданието се отличава с превод от немски език на старобългарски. Съдържа 11.567 ключови думи. ... |
|
|
Петър Илчев (1927-1995) е един от основателите на Катедрата по кирилометодиевистика в Софийския университет. Преподавал е дисциплините Старобългарски език и История на българския език в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Бил е лектор по български език и литература в Ягелонския университет, Краков (1966-1967). Награден е с орден "Кирил и Методий" I ст. (1985). Основните му научни интереси и приноси са в областта на старобългарската палеография и глаголическата азбука като ... |
|
|
Четвърто издание. ... В изданието са представени общите закономерности и характерните особености на българската лексикална система в три основни дяла: лексикология, фразеология и лексикография. В тях подробно се разглеждат основните понятия за лексикалната семантика, категориалните и лексикално-семантичните отношения между речниковите единици. Направена е класификация и научно описание на лексиката според нейния произход, сфера на употреба и стилистични особености. Разглеждат се основни въпроси от българската фразеология и лексикография. ... |
|
|
В монографията са представени лексико-сематичната група на глаголите, изразяващи движение в съвременния български език. Те са интересен обект за изследване, тъй като не са обособени самостоятелно в лексикологията и в граматиката и са претърпели значителни промени в сравнение със старобългарският език и с други славянски езици. Глаголите са анализирани както в семантичен аспект - в прякото им лексикално значение, така и в стилистичен аспект - в метафорична употреба в различните функционални стилове. ... |
|
|
Четвърто издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев . ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за ... |
|
|
"Супрасълски сборник" или по-добре " Ретков сборник", е един от бисерите на Преславската книжовна школа от " Златния век на българската книжнина" по времето на цар Симеон (893-927). Като твърде обемен и с разнообразно съдържание от жития и проповеди, той има изключително значение за старобългарската култура- език, стил, писмо, украса и идеология. В тази насока му съперничат само съчиненията на Йоан Екзарх Български. ... |
|
|
"Супрасълски сборник" или по-добре " Ретков сборник", е един от бисерите на Преславската книжовна школа от " Златния век на българската книжнина" по времето на цар Симеон (893-927). Като твърде обемен и с разнообразно съдържание от жития и проповеди, той има изключително значение за старобългарската култура- език, стил, писмо, украса и идеология. В тази насока му съперничат само съчиненията на Йоан Екзарх Български. ... |
|
|
От XIX в. до днес различни учени проявяват интерес към езика на траките. Благодарение на А. Фик, П. Кречмер, В. Томашек, Д. Дечев, Ив. Дуриданов, Вл. Георгиев и др. са събрани солидно количество думи от речта на Орфей. За жалост, твърде малка част от тях стават достъпни до широката публика. По различни причини някои лингвисти не ползват сведенията на творили по-рано колеги, а понякога определени автори се отказват от своите по-ранни открития, засягащи интересни тракийски думи. По този начин читателите са допълнително ощетени и лишени от добра база за сравнение. С настоящата книга допуснатите в миналото пропуски са ... |
|
|
В книгата се разглежда склонението на съществителните с показател *-nt-, засвидетелствано във всички славянски езици. Изследването протича в диахронен и в синхронен план. Специално внимание е отделено на индоевропейската перспектива на проблематиката, свързана с произхода на форманта *-nt- в праславянски, и настоящите научни дискусии в индоевропеистиката, свързани с морфологичния клас, образуван с него. Обстойно се анализират старобългарските и среднобългарските данни, които могат да се извлекат от достигналите до наши дни писмени паметници. Изследването стига до съвременното състояние и диалектите на българския език, ... |
|
|
Съставител: Анна-Мария Тотоманова , Мария Тотоманова-Панева, Явор Милтенов. ... Проф. д.ф.н. Татяна Славова преподава старобългарски език в СУ Св. Климент Охридски вече четири десетилетия. Професионалните интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика, палеография и хронология, прабългаристиката, дигитализацията на ръкописното наследство. Автор е на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод и на книгите Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина; ... |
|
|
Петко Хинов превежда от старокитайски ("Сън в алени покои" от Дао Сюецин, 4 тома), съвременен китайски, старобългарски, църковнославянски, руски, сръбски, румънски. От детство е влюбен в българското слово и книгите. В тази книга авторът ни представя как "езикът и словото пронизват всяко измерение на всяко разумно човешко общество. Езикът е оная духовна сила, чрез която душите и сърцата на хората се докосват помежду си... Мъдрият старобългарски език е използвал една и съща дума за "народ" и за "език" - "iазыкъ." Неминуемо условие, за да пребъде един народ през вековете, това е ... |
