Римно-комбинаторният речник на лириката на П. К. Яворов представя систематизирано, пълно и в комбинация с няколко съпътстващи ги и свързани с тях характеристики на Яворовата лирика, както и всяка от тези характеристики в комбинация с останалите. Съдържанието и структурата му, получена с помощта на компютърни програми, предоставят база от данни за многостранна изследователска работа. Речникът е предназначен за специалисти - езиковеди и литературоведи, работещи в областта на българската лексикография, стилистика, стихознание, литературознание, изследване на Яворовото творчество, а така също за учащи се, преподаватели и ... |
|
"Не, не се нагърбвам да уточнявам кога и точно как се е родила в литературознанието идеята за плавността на преходите, за органичните преливания между епохи, стилове, за неизбежното вместване на "традиционното" и "модерното" (с недостатъчната му изясненост в литературен и обществен смисъл) в едно "вечно" и "трайно" - за което говори още Пенчо-Славейковият жрец и воин за нови поетически хоризонти. Дори за симпатизантите на идеята за литературна история като разположение на "шедьоври" и пътешествия "по върховете" днес е ясно, че съществува естествен ... |
|
"Каквото имах - на забравата го казах." Йордан Велчев Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974). Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. Военноисторически сборник при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на ... |
|
"Обичам те с дрехата си, която те докосва и с думите, които трудно намирам, обичам те с целия свят - защото си в него, с малкото си пръстче те обичам. Обичам те по навик - и като начеващо чудо, обичам те унизително, обичам те тържествуващо... Как още да ти го обясня? - Все едно, че пиша върху водата..." Станка Пенчева ... |
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |
|
"Надявам се, че този мой обратен поглед не е само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "Откъде Идвам"... Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа ... |
|
Социалистическа България през погледа на един новозеландски поет. "Тази увлекателна мемоарна книга за пътуванията на Кевин Айърланд като млад в Англия и Европа през 50 -те и 60 -те години на миналия век го показва как живее на пълни обороти извън родната си Нова Зеландия. В нея се разказва за пристигането му в Лондон в началото на 60 -те години, за пребиваването му в Източна Европа в разгара на Студената война, когато е женен за българка, и установяването му в Лондон, където работи за в. Таймс, преди да се върне в Нова Зеландия в средата на 80 -те. Остроумните наблюдения на Айърланд върху героите, с които се ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Ius est ars boni et aequi - правото е изкуство за доброто и справедливото." Публий Ювениций Целз ... "Гражданскоправна поема" - необикновена книга - закон, възпят в стихове, с автор проф. д-р Огнян Герджиков. На 135 страници гениалното перо на автора ни потапя по необичаен начин в света на гражданското право, допълнено от запомнящите се илюстрации и шаржове на известния художник Калин Николов. "Професорът събира в стихове думите, които се обичат и привличат в римувани строфи. Така правните норми, признавани да отправят предписания, се превръщат в благозвучни четиристишия с послания, които ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
"Наистина вярно е: пътешествията не съществуват, а големият смисъл, подир който тичаме, издъхва току пред нозете ни. Един град, един фенер, една къща - опорните точки на географията, където минава животът ни, оставяйки подире си своите въпросителни. Сред тази миниатюра, изрязана в правоъгълника на един олющен прозорец, всички пророци на света и всички летописци на света се оказват в един ъгъл." Из книгата Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974). ... |
|
Поезия на съзерцанието - толкова рядка в бързото ни време. Уловени мигове като проблясъци по морската повърхност, едно примигване се превръща в стих."Даниела Найберг е изградила собствена поетична структура - едновременно ритмично отсечена и протяжна, като разходка по плажа. В стиховете ѝ има и море, и светлина, и обич - всички съставки на добрата поезия, която не разказва, а кара да съпреживяваш." Силвия Недкова Даниела Иванова - Найберг е родена през 1963 г. в София. Завършила е българска филология, философия и културология в СУ Св. Климент Охридски. Има хореографска специалност от Института за ... |
|
Съставител: Борис Христов. ... На един песимист Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира, да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не вижда злото, когато по-дълбоко забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала: защо грешиш, защо? Аз зная, то го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен, знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил си ... |