"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете.... Все ще дишам Аз... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът... Нима?... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
|
Стихосбирката на Недялко Йорданов влиза в диалог с Вазовия цикъл оди "Епопея на забравените". Озаглавена е "Епопея на незабравимите" и представя 30 наши поети и творци през погледа и творческата муза на най-обичания съвременен български поет. В авторските му интерпретации оживяват не само знакови строфи от оригиналните творби, но и интригуващи детайли от личното съприкосновение на Недялко Йорданов с автентичния гений на всяка от представените личности. Томчето е задължително за всички патриоти, учители и будители, преподаватели, литератори, радетели на българската култура и изкуство и, разбира се, ... |
|
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата. Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша... Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
|
|
"Удобно е... Живеем си така... Лъжата сякаш вечна си остава. Но се върти голямата стрелка... Часът на Истината наближава. Макар и бавно... Идва този час... В торбата си на гръб лъжата носи. На съд изправя всекиго от нас... И му задава страшните въпроси. Човечество, какво ще избереш? Така живеш ти от памтивека. Дали ще лъжеш, докато умреш? Дали така създаден е човека? Лъжа и истина... За кой ли път... Живеят в нас, макар с различно име. Дали го има оня Страшен съд, във който трябвало да се явиме? Ти, който имаш слава и пари... Ти, който имаш цялата държава... Знай - даже да си на върха дори - часът на Истината ... |
|
|
"Ето че най-неочаквано проживях цели 80 години. Недопустима възраст за един поет, на когото му се иска да го запомнят млад. Лошото е, че ми се пише все така упорито, вместо да си изживея на спокойствие годините, които ми остават. Не смея да се оплаквам, защото чувам ядосания глас на моята баба, която ми вика отгоре: "Пепел ти на езика!"При това положение, ето че си позволявам отново да ви предложа най-новите си стихотворения, написани през последната 2019 година и дори няколко от сегашната 2020-а. Не гарантирам, че това ще е последната ми книга." Недялко Йорданов ... |
|
|
"Когато реших да събера на едно място цялата си лирика - още от първите опити в ученическите тетрадки, та чак до последните издадени стихосбирки, съвсем не подозирах, че всъщност съм написал повече от хиляда стихотворения. Не се наемам да ги преброя с точност. Защото въпреки трайните ми увлечения в театъра, в режисурата, в композирането и пеенето, Поезията е тази, която упорито ме е преследвала и не ме е напускала никога. Докато събирах стихотворенията си от 15-годишен досега, когато съм на 85, аз преживях отново целия си живот. Колко имам още - не знам и не искам да знам." Недялко Йорданов ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
