Не е за вярване, но Царят видимо е ядосан. Изчезнала е благостта от лицето му - меките благородни черти, които са призвани да излъчват господарска любов. Но любов само за умерено вдигнати нагоре глави, мислещи правилно. И още по-правилно действащи. Вестникът е сгрешил. Вестникът! Ах, този вестник! Как си е позволил? Вестникът е ядосал Неговото Величество. И ето го, изправен пред мен, след като преди това се е ръкувал по царски сърдечно с десетина души поне, Симеон II съблича за миг меките си черти за благост и благослов, свежда ядовито глава и казва: - Тошев, как си позволявате да пишете във вестника си така! Три пръста ... |
|
В последно време много се изговори "за" и "против" комунизма, какъвто всъщност у нас не е съществувал. Факт е, обаче, че негово подобие изживяхме. Този роман е опит да се покажат част от чертите му, довели и до срамни петна на родната демокрация, които тегнат над всички ни. "Властта и на Бог, и на Диктатор произтича от едно ярко усещане - Страх! Именно то, това подло усещане, което може да срине човек, да го лиши от собствено уважение, да му секне думите и дъха, да му стъпче чувствата под калта, да го лиши от инстинктите даже, именно той - мрачното величие Страх. Именно той бе господар на човека. ... |
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Аз не съм писал история. С изключение на няколко имена, всички останали са измислени. Измислени, подредени от мен са и техните силуети. Включително и на главния ми герой, един журналист, който доста от вас биха възприели като мой образ и мое подобие. Това също няма да е вярно и точно. Измислена е и главната героиня. Такова момиче дори аз, попреситен от срещи и запознанства, не съм виждал в живота си. Тя, такава, каквато е в книгата ми, е не само една мъжка мечта, но и болка... Стараех се само духът на времето, което описвам, духът, изтърван от бутилката, да прилича на онзи, който трови годините, наречени Преход. И моля, ... |
|
Разказ за Лили Иванова през времето. Когато става дума за българска естрада, всички пътища стигат до нея. С непреклонна амбиция и стремеж към съвършенство тя напуска малкия град Кубрат, за да застане под светлините на голямата сцена. Професионалният ѝ път е белязан от падения и възходи, а личният ѝ живот - от любов и предателства. Книгата е плод на години проучвания, срещи и интервюта на журналиста Георги Тошев. Документален поглед към един удивителен живот и респектираща кариера. Тук ще откриете фотографии, документи и свидетелства на хора, които се публикуват за пръв път. ... |
|
"Писма от войната" е първата оригинална батална книга в българската литература. Написана от един от бележитите български пълководци - Стефан Тошев, тя смайва с автентичния си език и рисува една реалистична картина, в която героизмът среща ужаса на войната. Сръбско-българската война заварва Стефан Тошев като капитан и командир на Трънския отряд. Още на 3 ноември Тошев влиза в бой с настъпващите сърби и успява да ги задържи, но получава заповед да отстъпи. Преживяното го тласка да стане автор на десетки бойни спомени, събрани и издадени 3 години след края на военния конфликт. В тях читателят ще прочете ... |
|
Един пастир несправедливо е низвергнат. Няма синдикат, който да го защити. И той решава да се защити сам. Всичко тръгва добре, но до един момент. Междувременно нашият човек свършва доста добри неща и всичко сякаш върви много добре. Ролята, в която се е заиграл, му дава възможност да оцени стойността на вярата. Трябвало е да се направи, че застава на вражеската страна, за да разбере, че не може да бъде там. Преживява ново начало в служението си. Но лъжата, която се е наместила някъде във веригата, стои като бомба със закъснител и един ден гръмва. Можем ли да преследваме добри цели с недобри средства? Вечният въпрос, на ... |
|
Истината - чиста съвест, достойнство и смелост! Истината: физическо и психическо здраве! Истината - най-прекият път към разбирателство, сътрудничество и усъвършенстване на обществото. Лъжата е най-пагубната и низка проява на човека поради стремежа му към бързи и лесни печалби, унищожение на противника и завист към тези, които го превъзхождат. Тя е израз на най-лошите и недостойни за човека чувства: гняв, завист, омраза, ненавист, презрение и други. Лъжата е нанесла огромно поражения, щети и злини на човечеството - войни с милиони жертви, грандиозни кражби, измами, убийства. Тя потъпква основното предназначение и мисия ... |
|
Люси е заподозряна в убийство и почти всички вярват, че го е извършила - дори собствените ѝ родители. Проблемът е, че Люси не може да си спомни какво се е случило в нощта, в която е загинала нейната близка приятелка Сави. Всички налични улики сочат към нея, но не са достатъчни, за да бъде официално обвинена. Един глас в главата ѝ обаче упорито повтаря: Хайде да убиваме. Така че и самата Люси никак не е убедена, че е невинна, макар че изобщо не може да се сети за причина да е искала смъртта на Сави. Когато един самонадеян водещ на подкаст за убийства се заема да разплете случая, тя отново е в центъра на ... |
|
Той би направил всичко, за да я има... включително и да излъже. Чаровен, смъртоносен и достатъчно умен, за да го прикрие, Крисчън Харпър е чудовище, облечено в перфектно ушит костюм. Не го е грижа за глупости като морал и любов, но не може да отрече, че изпитва странното влечение към жената, която живее един етаж под него. Всяко чудовище има своите слабости. Тя е неговото. Неговото обсебване. Неговата зависимост. Неговото единствено изключение. Сладка, срамежлива и интровертна, Стела Алонсо е романтик, държащ сърцето си в клетка. Но когато заплаха от миналото ѝ я тласка в обятията - и в дома - на най-опасния мъж, ... |
|
Продължението на Случаят с белите пера. Лондон, 1930 година. Когато влиятелен адвокат наема младата и талантлива Мейзи Добс, за да докаже, че синът му наистина е загинал по време на войната, тя се оказва въвлечена в повече от една загадка. Приятелката ѝ Присила отчаяно търси гроба на брат си, за да му отдаде последна почит, а едно уплашено момиче е обвинено в убийство. Всички следи водят към Франция, където призраците на миналото дебнат Мейзи, а в сенките се крие невидим враг, решен да я спре на всяка цена. Въоръжена с чара си, необикновената си интуиция и чаша силен чай, Мейзи се впуска в лабиринт от тайни, лъжи ... |
|
"Проф. д-р Искра Баева - авторката на тази книга - едва ли има нужда от представяне. Нейното присъствие и в науката, и в обществения живот е ярко и незаобиколимо. Професионалният ѝ път е свързан с Историческия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски - от студентската скамейка до професорската титла в Катедрата по нова и съвременна обща история. Нейната отдаденост на историческата наука и като преподаване, и като изследване, е наистина впечатляваща. Доказателството - големият брой подготвени от нея студенти, дипломанти, докторанти и десетките ѝ книги, статии, сборници. Несъмнено, проф. ... |