В нея ще откриете 13 разказа за деца (и не само), в които хуморът и поуките се преплитат непрестанно. Симпатичните герои от историите разказват са приятелството и неприятелството, за радостта и трудностите, за тънката граница между добро и зло, за самите себе си и всъщност - за самите нас. "Някой беше казал, че да напишеш книга за деца е като да разкажеш "Война и мир" в хайку. Може да си отличен писател, но когато става дума за деца, трябва да възприемеш нов начин на мислене и да се поставиш в обувките на онези, за които пишеш. С две думи: трябваше ми време да си спомня, че съм дете. Историята в една ... |
|
|
"Бях чел някъде как някакъв мъдрец от Изток - продавач на ножове, влязъл в своето лично пространство и си отрязал част от него. Тази книга е точно това. Част от моето лично пространство." Стоян Чобанов Стоян Чобанов е актьор на свободна практика. Работил е в Драматичен театър - Ямбол, Държавен куклен театър - Кърджали, Театър Диалог - София, Куклено-театрална къща Пипилота - Ямбол, Държавен куклен театър Георги Митев - Ямбол. Написал е книгите Несретници без луна, Всички сме от тях, Лунни разкази, Симфония на застиналата мъка, Жълтата стая. Носител е на наградата на Съюза на българските писатели за дебютната си ... |
|
|
Илейн, Пат и Джаки са жени с кариера и с по един брак зад гърба си, но не са за бракуване - нищо че не са помирисвали мъж от времето на президента Клинтън. Луксозният лайнер "Принцеса" ги откарва на едноседмичен воаяж от Маями до Карибите. И още непристъпили на борда, трите блондинки привличат куп "гларуси". Нали усещате накъде отива работата. Да, ама не! Защото точно в този миг Илейн разбира, че една от тях е заплашена с убийство, зад което стои... някой от бившите им съпрузи. Идилията рухва и отприщва лавина от комични недоразумения и брилянтни диалози - и ситуации, в които всичко е възможно, дори да ... |
|
|
"- Скучно ми е - казал, - шкембето ми расте, а нито ми се яде, нито ми се спи. Докарал баща си и майка си, и нямата мома, и пак започнал да работи. Казвали му: – Ама ти си цар! – Какво пък - отвръщал, – и царят трябва да яде." Из книгата Книгата е част от поредицата "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". ... |
|
|
Като чете човек тези разкази, току избухне в смях, а после почне сам да си се чуди на какво, за бога, се е смял. Не ще и дума, Любомир Котев пак е развихрил завидното си разказваческо умение, пак е прибавил към него онова масалджийско сладкодумство, реди остроумни диалози, описва смешни случки и всякакви чешити в тези случки, и откъде тогава това свиване на гърлото?!... Как така отвъд карнавалната шарения на текстовете, отвъд пределната стилизация в наглед забавните и находчиви истории читателят внезапно изстива от усещането, че в цялата тая работа няма нищо, ама съвсем нищо весело?!... ... |
|
|
"... Казват, че всеки човек си има някаква дарба, някакъв талант, само че при много хора този талант си остава неоткрит. А също пък казват, че при гените било един процент гениалност и талант и деветдесет и девет процента труд. Само че забравят да допълнят, че именно този един процент дърпа като локомотив деветдесет и деветте процента труд. С други думи талантът те кара да работиш и да се самоусъвършенстваш, а ако нямаш талант, ако нямаш мерак за нещо, няма въобще да се захванеш да го правиш. Ама пък и е извинение за някои човеци, значи, не бил открил къде е е талантът и нямал мерак за нищо, затова и нищо не подхваща. ... |
|
|
Най-забавното фентъзи, което сте чели от много време насам! Неприятностите те намират, когато най-малко ги търсиш. А за Лазар, средно амбициозен некромант от Долната земя, са начин на живот. Сякаш всеки ден той трябва да се оправя с разни странни демони, сроковете за доставка на зомбита му вадят душата, прилично закъснява за съживяването на плодовит овен, а на всичкото отгоре си има и предприемчив нов слуга - Григор, дето взима тая работа с черната магия, поробването на човечеството и лудешкия смях твърде на сериозно. Като цяло Лазар, макар и некромант, няма никакво намерение да завладява света. Поне не и тази седмица. ... |
|
|
"Светлината на онези дни. Разкази и новели." е сборник, представящ най-доброто от кратките творби на автора, писани през годините. В тях проличават както тематичните му предпочитания, така и ярката му и своеобразна стилистика. Пред съвременния читател се изправя отново един значим автор, с неговата дълбоко хуманна проза, населена с впечатляващи образи и характери. Рашко Сугарев е роден в Пловдив на 1 април 1941 г. Завършва медицина във ВМИ - Пловдив през 1967 г., работи като лекар в продължение на 4 години. По-сетне, воден от вътрешната сила на призванието си, тръгва по пътя на литературния труд. Работи като ... |
|
|
Вилдан Четин е родена в Измир. Работи като продуцент и асистент-режисьор към различни телевизионни канали и продуцентски компании. Защитава докторат към Института по обществени науки в Университета Мармара, специалност Радио, телевизия и кино. През този период започва да пише текстове за реклами за редица турски и чуждестранни рекламни агенции, работи като режисьор. В света на литературата дебютира с трилогията си Корени, Гласове и Ама. "Мъжете са като птиците, още преди да си разбрала какво се случва и той е отлетял от гнездото. Ако имаш дете обаче, нещата стоят по друг начин. Тогава вече е пощенски гълъб с вързано ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... Знам и мога за 4. клас е продължение на поредицата помагала за занимания по интереси в 1. - 4. клас при целодневна организация на учебния процес. В помагалото са разработени 34 основни теми, всяка от които е разположена на разтвор и по нея се работи през цялата седмица по 2 учебни часа дневно - общо 10 часа. Застъпени са много и разнообразни дейности - четене с разбиране, решаване на логически и практически задачи, слушане и изпълнение на музика, познавателно гледане на видео, проучване, експериментиране, изработване на изделия, оцветяване, проектна и групова ... |
|
|
"Вървим по горска пътека с приятеля и колега Марин. Стъпките на 130-килограмовото му тяло отекват в отсрещния скат. Тръгнали сме от ранна утрин, а сега наближава два след обяд, но все още сме далече от хижата. Темите на разговора ни се сменят често - прескачаме от гъби на жени, от политика на спорт, от варене на ракия до промените на климата... Внезапно по средата на едно изречение Марин проплаква: – Ей, ама както съм огладнял, ако ми падне, ще изям цяло прасе, може и диво. Засмивам се. – Марине, като ти знам възможностите, вярвам, че можеш да изядеш цяла кокошка, заек, хайде пуйка, ама чак цяло прасе, не вярвам. ... |
|
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
