Автобиографични словесни плескавици на един беглец

"... Казват, че всеки човек си има някаква дарба, някакъв талант, само че при много хора този талант си остава неоткрит. А също пък казват, че при гените било един процент гениалност и талант и деветдесет и девет процента труд. Само че забравят да допълнят, че именно този един процент дърпа като локомотив деветдесет и деветте процента труд. С други думи талантът те кара да работиш и да се самоусъвършенстваш, а ако нямаш талант, ако нямаш мерак за нещо, няма въобще да се захванеш да го правиш. Ама пък и е извинение за някои човеци, значи, не бил открил къде е е талантът и нямал мерак за нищо, затова и нищо не подхваща. На такъв ще кажа, а бе, аланколовец, хващай се за нещо, каквото и да било, че апетитът идва с яденето, и така ще разбереш за какво ставаш. Хората дори са измислили цяла поговорка за такива: "Залудо ходи и работи, залудо не стой!". Ама къде са родителите, та да видят детето им за какво става, да открият таланта му с помощта на учителите?

Мозъкът е като мускула - жива тъкан, колкото повече го тренираш и натоварваш, толкова по-мощен става и талантът в един момент се проявява. При детето мозъкът е мултипотентен, нещо като зародишната тъкан, преди да започне да се превръща в мускул, мозък, кожа, кости и така нататък, но веднъж насочиш ли го в дадено направление чрез обучението и университета, той се специализира в съответната област и пренасочването му е много трудно, дори невъзможно. Хубаво е мозъкът да се тренира, натоварва и обиграва в живота, че иначе ще стане жертва и роб на по-силните и ловки мозъци.

Много хора, заробващи други то финансово, чрез лихви и заеми, било то чрез спекулативни предложения и подмамване, играят на принципа, че на сто човека само десет имат акъл, а деветдесет - нямат. Така играят банките и кредитните карти, платените телефони и компютърни услуги и предложения, продавачите, въобще всички тарикати, които се преструват, че ти правят услуга, обират те и ти се представят, че едва ли не те са ощетените. Много хора с години влачат неплатени заеми по кредитните си карти и дори ги прехвърлят от една карта на друга, та да могат някак си да се отърват от тях, а лихвите си се трупат ли, трупат. На такива мога да кажа, че най-напред трябва да се отърват от акъла си и после, вече с нов акъл, ще могат да се отърват и от заробващите ги заеми."
Из книгата