"Разхождам се. Из теб. Не се учудвай, ако ти се причуе нещо. Аз съм онзи шум в сърцето ти." Петър Петров ... |
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Тв водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор на "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013),"Твърде лично" (2015) и "Вдъх" (2017). ... |
|
"Тихо е. по-тихо и от падаща снежинка върху устните ѝ, които така и не доближих." Петър Петров Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Тв водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор на "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013),"Твърде лично& ... |
|
Новата поетична на книга на Петър Петров - "един постмодерен Дон Кихот", който "няма сили да не обича". Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Тв водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор на "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013)," ... |
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013), "Твърде лично" (2015), "Вдъх" (2017), "Сърцебиене" (2017), "По теб" (2018), "Помни ми думата" (2018), "Свидно& ... |
|
"Неуморно чета книгите и публикациите ви. Толкова различни чувства събуждате, че причинявате истинска вихрушка във вътрешния свят на всеки от нас... Невероятно е. Благодаря. Поезията ви създава градивните частици на друго измерение. Изгубваш се и се намираш в него. Прекрасно е. Скоро бих искала да имам и новата ви книга." Читателско мнение Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи ... |
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета", "Без упойка", "Твърде лично", "Вдъх", "Сърцебиене", "По теб", "Помни ми думата", "Свидно", "Ще ти го кажа на ухо", " ... |
|
Млади любопитковци, питате ли се постоянно "защо"? Интересувате ли се от всичко, което ви заобикаля Елате с нас на едно вълнуващо пътешествие из тайнствения свят на науката. Какво знаете за Космоса? Знаете ли защо Луната изглежда различно всяка нощ? Знаете ли как се раждат звездите и планетите и колко далеч се намират една от друга? Какво представляват мъглявините, квазарите и черните дупки? Готови ли сте за едно фантастично пътешествие отвъд облаците? От древни времена хората непрестанно се опитват да разгадаят загадките на Вселената. Благодарение на развитието на технологиите и предприемчивия дух на учените ... |
|
"Ще си подадем ръка и ще се запознаем. Без да разменим и невидима дума. Ще оставим да говорят вместо нас врабчетата в короните на разсъблечените от есента все още недоизсечени дървета. Ще оставим приказките на мухите. Те винаги имат какво да кажат. И мравките по паважа не остават по-назад. Не е като да няма кой да си отвори голямата уста. Ще се срещнем на ъгъла, за да не произнесем и едно изречение. И стъпките ни ще са непоносимо тихи. Ще заживеем без думи, а подслушвателните от агенцията по сигурността ще са безполезни. Няма да си разменяме и бележки. Няма да има словесни грешки. Жестовете ще забравим. Дори и езика ... |