Николай Димитров Овчаров е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Археологически институт с музей към Българска академия на науките, професор в Международния славянски университет - Москва. Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Притежава сертификат за Общественопризнат експерт, издаден от Националния конвент на експертите. Почетен гражданин на Кърджали. Член на Консултативния съвет към Министерството на културата и туризма за дългосрочна стратегия на българската културна идентичност. Интересите му са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на ... |
|
|
Люлка на цивилизациите, ябълка на раздора и един от най-древните търговски пътища - всичко това е морето в средата на Земята. То е отгледало три от най-бляскавите цивилизации в Античността и е видяло раждането и разцвета на три от най-големите световни религии. Още през 3000 г. пр. н. е. Средиземноморският басейн е служил за превоз на търговски стоки, хора и добитък. Използвали са го египтяните, финикийците, гърците и римляните, преди търговията да се пренасочи към нови земи - Индия и Изтока. След отварянето на Суецкия канал през XIX век обаче Средиземно море отново е сред лидерите в корабоплаването, туризма и търговията, ... |
|
|
Рицарството е блян, който вдъхновява Средновековието и го надживява. В продължение на векове той отново и отново разбужда човешкото въображение. Легендарните военно-духовни рицарски ордени, създадени в епохата на Кръстоносните походи, изразяват най-емблематичната идея за рицарския идеал. Орденът на хоспиталиерите, познат още като Суверенен орден на свети Иоан от Иерусалим (от Родос и от Малта), е най-древният сред тях, но вече хиляда години той все още съществува, за да пренесе през времето идеалите на рицарството. Рицарите хоспиталиерите откриват и утвърждават изключителната си същност, едва когато влизат във великото ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Свещените места приличат на врати към друг свят, които ни напомнят, че животът е далеч по загадъчен и прекрасен, отколкото бихме могли да си представим... ... Филип Кар Гом разказва увлекателно за 50 свещени места, пръснати из петте континента, които събуждат у нас благоволение и страхопочитание. В книгата са представени места, натоварени с духовна значимост или почитани от най-големите световни религии и култури; забележителности, съществуващи още от дълбока древност и такива с неизмерима природна красота. „Свещени места от Стоунхендж до Сантяго де Компостела” е като духовен гид през вековете на поклоничеството из целия ... |
|
|
Награда за литература на Европейския съюз 2011. ... Когато се връща от погребението на баща си, разказвачът започва да чете неговия войнишки дневник от дните на Втората световна война. Бележките са много оскъдни, почти безлични, но тъкмо това подтиква героя да изследва отново и в дълбочина личните си отношения със своя баща. В очите на сина бащата е бил просто инвалид, жертва на мотоциклетна катастрофа, който винаги се е опитвал да докаже на околните, че е достатъчно корав, за да се справи с всяко предизвикателство, и е правел всичко възможно да вкара сина си в калъп, оформен според собствените му представи. Разказвачът ... |
|
|
Това е книга, различна от всички книги за пътешествия и приключения, публикувани през последните 20 години у нас. Новото е, че авторът разказва за своите срещи с дивата природа с възторга на първооткривател, а не със сухия език на учения, като в същото време споделя много научни факти за мястото и видовете, които го обитават. И второ, той не само обича природата, но е готов активно да я пази - за първи път в книга са събрани разкази на доброволец, участник в акции, насочени към опазване на българското и световното биоразнообразие, като: преброяване на най-редките нощни грабливи птици у нас подготовка на малък остров ... |
|
|
Авторът на Опасният архив на богомилите и на Чудото на българската писменост Христо Буковски , продължава да изследва историята, фолклора и религията, в България и по света, в търсене на закодирани тайни, скрити връзки и древни послания. От траките, през готите на Вулфила, историята на Боян Мага, богомилите в Първото българско царство до катарите в Южна Франция, унищожени от Инквизицията, той проследява пътя на древното познание, за да изясни неговото значение и за днешния свят. В тази книга са събрани разкази и снимки от неговите пътувания по следите на това познание."Тази книга e за откритието на ... |
|
|
Награда за литература на Европейския съюз (2014). ... Когато изпратим деня, се настройваме да разказваме истории. Мъж не може да преживее раздялата с любимата си и намира спасение във въображението. Жена получава новината за внезапната смърт на съпруга си и... радостта ѝ е безгранична. Син заминава на среща с миналото на смъртно болния си баща. В тази книга хората често се намират на кръстопът, някъде между света, който познават, и онзи към който са привлечени. Разкъсани между вчера и утре, между реално и въображаемо, те се опитват да проумеят живота, който за тях често е бил загадка. И са готови да продължат в ... |
|
|
"Тази книга се разделя на три части, всяка една от които сама по себе си е опит за обясняване на цялото. Първата разглежда една сякаш неподвижна история - тази на човека и на неговите взаимоотношения със заобикалящата го среда; една бавно протичаща и трансформираща се история, изградена от наложителни обрати и непрекъснато обновяващи се цикли. Над тази неподвижна история се различава една друга с бавен ритъм: на драго сърце бихме я нарекли, ако изразът не бе променил основното си значение, "социална" история, тази на групите и на групиранията. Как тези придънни вълни раздвижват целия средиземноморски ... |
|
|
Романът разказва от първо лице историята за палестинец на име Набил, който е прекарал целия си живот извън родната си страна. Израстването му, неразривно свързано със съдбата на Палестина и целия арабски свят, преминава в опити да намери обяснение за развоя на събитията в Близкия изток, особено след Шестдневната война, която съвпада с рождението му. Действието се развива предимно в Йордания, където се заселва семейството на Набил след бягството си от Палестина, и в Малта, където съдбата го запраща. Единайсето, най-малко дете в семейството, героят на Уалид Набхан, очевидно впримчен в жанра на автофикцията, наблюдава със ... |
|
|
Историята на поставянето на прочутата тетралогия на Рихард Вагнер на българската оперна сцена. В тетралогията всички солисти са българи - главно от Софийската опера, а също така и наши артисти, които правят кариера в Германия. За "Пръстенът на нибелунга" има по два или три състава за водещите роли. Дори и в родината на Вагнер няма трупа, която само със свои солисти да постави прочутата тетралогия. Сред артистите са Мартин Цонев, Николай Петров, Костадин Андреев, Бисер Георгиев, Ангел Христов, Петър Бучков, Мартин Илиев, Даниел Острецов, Красимир Динев, Йорданка Дерилова, Баясгалан Дашням, Цветана Бандаловска, ... |
