Втори роман от знаменитата трилогия на Ян Гиу "Рицарят тамплиер". На Арн Магнусон не му е съдено да се наслаждава на щастието си със Сесилия. Той е принуден да стане участник в кръстоносен поход, а тя е затворена в манастир. В Светите земи Арн разбира, че сарацините не са толкова брутални и нецивилизовани, както ги представя християнската пропаганда. Напротив. След като спасява от бандити лидера на сарацините Саладин, Арн с усърдие се учи от него на любов и война. ... |
|
|
"Аз все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие, което му е дадено от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци. И е предназначено за тях... Това просто, вълшебно, нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да изживее. И може би този живот няма да бъде това, за което е мечтал на младини; няма да е крилата мисъл, полет. А ще бъде може би само една клетка, която приема сока от земята и го предава нагоре... Предназначението ни е да върнем на хората това, което сме взели от тях." Апостол Карамитев Апостол ... |
|
|
Светът е толкова голям и богат, и животът предизвикателен и многообразен, че никога няма да липсват поводи хората да продължават да си казват с езика на мълчанието: външност, маниери, жестове, грим, гримаси, костюм своите послания. Багрите и мекотата на тъканите, техните десени, кройките на одеждите, аксесоари, бижута, маски, танца и музиката са част от семантиката на суетата човешка. Надниквайки в тайните и мистерията на тези послания се докосваме до историята на костюма. Ритуализирането на дрехата е важен момент в динамиката на културите и приспособяването им една към друга. Тук има поезия и живопис, танци и музика, има ... |
|
|
„...важното е не дали станалото наистина се е случило, важното е, че като нищо би могло да се случи.” Можем ли да живеем без комунизъм? Това е въпросът, който задава книгата. И не му отговаря, защото е скромен литературен опит, а не партийна програма и не си поставя целта да надскочи стремежа на обществото, който не е нито твърде висок, нито твърде далечен. Да седим, потънали в пиянството на безхаберието, само и само за да леем крокодилските сълзи на самосъжалението – това е завоеванието на комунизма, от което не искаме да се отървем, въпреки високата цена, на която ни бе продаден този сурогат на живот. Костадин ... |
|
|
Една книга, която ще ви пренесе в Южна Франция в търсенето на Свещената книга на българските богомили. Романът разказва за пренасянето на Свещената книга на българските богомили до албигойците в Южна Франция. В тази епоха средновековието се осветява от кладите, на които изгарят еретиците. Човешкият дух достига до най-големите дълбини на нетърпимостта и жестокостта, но се издига и до висините на бунта и саможертвата. "Аз разглеждам романа "Странният рицар на Свещената книга" като роман за търсенето на истината. Два свята са застанали един срещу друг, взаимно отричайки се и отричайки истините, върху които са ... |
|
|
"След успеха на Наръчник за употреба и експлоатация на мъжа - част 1, минаха няколко години и се понасъбраха още доста интересни текстове, които си заслужават усилията и аудиторията, за да бъдат издадени в книга. Това са текстове за нещата от живота и за ситуации, които се случват на всеки от нас. Връзки, любов, секс, раздели, какво да очакваме от себе си и от този до нас, какво ни разочарова, какво ни очарова, какво ни спъва да бъдем себе си. Тези текстове провокират разговори, което е хубаво, защото най-често имаме нужда точно от разговори, с които да откриваме кои сме ние и кои са хората около нас. Като човек, ... |
|
|
В "Смъртта на Рицаря Челано", вдъхновен от едноименната фреска на италианския художник Джото, неусетно са съчетани различни наративни жанрове: мит, хроника, сказание, приказка, разказ. Езиковото въображение на авторката вплита в неговия вътък радостта заедно с филигранната, често пъти неочаквана меланхолия, сътворявайки причудлив очарователен свят, отрупан с всички дарове на приказното разказвачество (рицари, вълшебници, царски синове, принцеси, богове, животни, които говорят и картини, които оживяват, войни, жертвоприношения и поклонения) разказани с език, който поднася неочаквани изненади. Останалите разкази в ... |
|
|
По археологически данни от балканските провинции на източната Римска империя V - VI век. ... Книгата е пръв български опит за монографично представяне на определена етнокултурна група от предмети, принадлежаща на бурното време на Великото преселение на народите. То ускорява края на Западната Римска империя, тласка напред обособяването на Източната, известна днес като Византия, и в крайна сметка оформя днешните европейски народи. Елементи на древния германски фибулен костюм са задълбочено анализирани на фона на атрактивни синхронни исторически събития на Балканите през Късната античност (IV - VI век). Книгата на ... |
|
|
Класически труд на Робърт А. Джонсън , който изследва психологията на мъжа и разликите между мъжа и жената. Какво всъщност означава да си мъж? Кои са ориентирите по пътя към зрялата мъжественост? А женските компоненти на мъжката личност? Робърт А. Джонсън отговаря на тези и още много въпроси в своето произведение, като превежда читателите си през мита за Парсифал и го анализира на достъпен език с юнгиански интерпретации. Жените са натрупали през вековете богат опит в адаптирането си към мъжете. И добре че е така! Но това не е истинското разбиране. Преходът от детството към зрялата мъжественост е сложна борба на мъжа, ... |
|
|
Гюстав Доре е френски художник и гравьор, спечелил си славата на най-оригиналния, най-продуктивен и най-всестранно надарен илюстратор на всички времена. Той надминава всички други илюстратори както по броя на гравюрите (над 10 000), така и по количеството издания (повече от 4 000). Неговото необятно творчество оказва влияние на няколко поколения от 19 в. насам чак до наши дни. Винсент Ван Гог казва за Гюстав Доре, че е "художникът на народа", защото той представя своето изкуство на масите чрез своите серии от гравюри по литературни творби. Илюстрациите на Доре са останали завинаги в колективното съзнание на ... |
|
|
Рицарството е блян, който вдъхновява Средновековието и го надживява. В продължение на векове той отново и отново разбужда човешкото въображение. Легендарните военно-духовни рицарски ордени, създадени в епохата на Кръстоносните походи, изразяват най-емблематичната идея за рицарския идеал. Орденът на хоспиталиерите, познат още като Суверенен орден на свети Иоан от Иерусалим (от Родос и от Малта), е най-древният сред тях, но вече хиляда години той все още съществува, за да пренесе през времето идеалите на рицарството. Рицарите хоспиталиерите откриват и утвърждават изключителната си същност, едва когато влизат във великото ... |
|
|
"Кълна се да следвам своя боен път, ако се наложи да се изправя срещу волята на Бог, но да направя така, че Народът на прокълнатите да следва мисията си! Приемам тази мисия за своя! Обещавам да защитавам честта и паметта на нашите предци, да следвам добродетелите на рицарите, които са: дълг, чест, доблест, достойнство, братство! Кълна се да не изоставям в беда никого от братята, дори да се наложи за това да рискувам собствения си живот и спокойствие! Кълна се!" Из книгата ... |
