От авторката на "Нито капка вода". Роман антиутопия. ... След десет години на безгрижно детство Луси отново се сблъсква със смъртта. Малката общност, в която живее, едва е стъпила на краката си, но сега е връхлетяна от безмилостна болест. Твърдо решена да намери по-добър живот за момичето, което отдавна е приела за своя дъщеря, Лин решава двете да поемат на път към Западния бряг. Водени от вярата, че някъде ги чака по-добър живот, те преодоляват немислими изпитания в един немислим свят, изпълнен с ужаси и страдание. Лин и Луси ще трябва да се преборят със страха и да преоткрият приятелството и надеждата. ... |
|
Абсолютно пълнокръвни персонажи, чиято основна отличителна черта е несъответствието им с "нормалността". Някои от тях попадат в Академията. Други не са и чували за нея. А трети сте самите вие. "За някои хора да бъдеш сериен убиец беше престъпление, психично заболяване, за други - непростим грях, а за семейство Иванови беше просто професия. За тях прерязването на гърла не беше акт на отнемане на живота, а по-скоро - нещо като шопинг на кредит, който евентуално някога биха изплатили в затвора. Но това някога им се струваше твърде далечно и затова пазаруваха смело. Посещаваха само къщи с широк заден двор и ... |
|
Историите на Бимбалов са като да отвориш отдавна залостен прозорец след дълга зима - хем изненадващо свежи, хем сякаш ги помниш отнякъде. Не всички истории са разказани още. Разказите на Радослав Бимбалов го доказват. В свят на парадокси, сърдечност и страх, в абсурдната и изненадваща вселена на тези неочаквани истории може да ти се случи всичко - да видиш розово фламинго в автобуса, да обърнеш времето, да яхнеш Вятър или да ловиш мъмреци, да ти свършат думите. И всичко това ще е напълно нормално, защото си човек. Именно поизгубената, позабравена човещина е главната тема на Млък. Онова разнолико, противоречиво, но ... |
|
"Препрочитам след десетилетие разказите от тази книга на Венцислав Божинов и най-лесно ми е да кажа, че те не са загубили нищо от своите художествени качества - героите им са все така живи и образни, сюжетите, в които се изявяват - интригуващи и държащи в напрежение. Така е, но няма да бъде съвсем вярно. Защото не те, но ние сме се променили във времето с цената на лични и на обществени победи и загуби. Сега ние по-добре и по-пълно ще усетим цялото богатство на тези разкази - удивителната им метафоричност, съчетана с подкупваща непосредственост. И най-важното - страниците на тази книга ще разгърнат млади читатели, ... |
|
През пролетта на 1453 г. завесите се разтварят, за да представят една от най-великите драми на сцената на историята. Основните действащи лица са османската армия начело с младия и амбициозен султан Мехмед II, от една страна, и император Константин XI Палеолог и защитниците на Константинопол, от друга. Столицата на Византийската империя е бледа сянка на славното си минало, но все още е един от притегателните символи на християнството. Превъзходството на османците е смазващо във всяко отношение: като численост, въоръжение, организация... За пръв път в историята артилерията е използвана масирано. Но развръзката на тази ... |
|
Бестселър на "Ню Йорк Таймс". Преминете зад стените на един загадъчен град между небето и земята. ... Според древните предания в сърцето на Йерусалим е положен крайъгълният камък на света. Тук Адам бил създаден от шепа пръст, завистливият Каин отнел живота на брат си Авел, Ной отправил благодарствена молитва след големия потоп, а Авраам бил готов да жертва сина си Исаак, за да докаже вярата си в Бога. Тук Мохамед се изкачил на небето по стълба от светлина, а Иисус бил разпнат и възкресен. Свещен за еврейската, християнската и мюсюлманската вяра, вероятно не съществува град, който да е събудил толкова яростна ... |
|
Свобода О, няма свобода без смърт! Една във друга те горят. Свободна е оназ уста, крещяща миг преди смъртта. Затворникът неопростен свободен е във оня ден, когато тежката врата открехва най-подир смъртта и става голият зандан храм на свещена свобода. Свободен е войникът с меч замахнал в ръкопашна сеч, свободен е бикът хриптящ, забил рог в аления плащ, свободен - роба, в своята мъст спечелил гроб и шепа пръст. От страст и злъч искри умът, щом в него се прицелва смърт и в най-свободната ръка кипи отровния стакан. Надеждата или страхът са на живота кръв и плът. Как мразя жребих аз такъв! Срамувам се от свойта кръв, от ... |
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
"Ще приготвя обяд от цветя, ще го поднеса в златна чиния, ще подредя на масата свещ, две чаши вода, ваза и бутилка вино. Ще приготвя обяд от цветя - нещо ароматно и зримо, като торнадо в степта и вихрушка в комина. Ще изям обяда с цветя. ще пия вода, ще измия чиниите с вино, вазата ще строша и ще чакам - свещта да изтлее. Тогава ще ме намериш." Габриела Цанева ... |
|
Отглеждане, бране, аранжиране."Ako имаше как, щях да живея във вечна пролет. Просната на земята, да наблюдавам растежа на тревата, метаморфозата на дърветата и кафявите им пъпки във фина резедава мъгла и пробуждането на семената от зимния им сън. Тържеството на поникващите цветя в природата е моето вдъхновение за живот. Създадох тази книга за всички вас, които също като мен вярвате, че част от нас остава в растенията, които докосваме и заговаряме, в корените, които полагаме в земята, в хората и местата, които обичаме. Какво има вътре в книгата?: основни принципи на флоралния дизайн - ритъм, контраст, движение, ... |
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |