Рене Декарт, известен още и като Картезий (1596 - 1650), е френски мислител, оставил ярка диря не само в съвремието си, но и до наши дни с революционните си открития и теоретични постановки в няколко различни области на знанието - математика, аналитична геометрия, физика, биология, оптика, философия, етика и теология. Заради научните си постижения често е споменаван като "баща" на тези съвременни дисциплини, а за философската наука той е преди всичко основоположник на рационализма. Известен със знаменитата фраза "Мисля, следователно съм", Декарт издига в култ разума на човека, който подлага на ... |
|
|
Августин и Декарт. От Плитон до Висарион. Статии. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. ... |
|
|
Книгата е том 3 от поредицата "История на западната философия" на издателство "Skyprint". ... В третия том на това несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост произведение, е разгледано развитието на философията от Ренесанса до наши дни и нейните най-бележити представители през този период: Макиавели, Еразъм, Мор, Бейкън, Декарт, Спиноза, Лайбниц, Лок, Бъркли, Хюм, Русо, Кант, Хегел, Байрон, Шопенхауер, Ницше, утилитаристите, Маркс, Бергсон, Джеймс, Дюи. ... |
|
|
Какво ни питат великите философи е сборник с лекции, всяка от които се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ. През 90 -те години на предходния век Лешек Колаковски чете лекции по философия по полската телевизия, които се радват на такава гледаемост, с каквато могат да се похвалят малко развлекателни програми. През 2008 година краковското издателство Знак публикува три цикъла от тях под заглавието Какво ни питат великите философи в самостоятелно книжно тяло. Всяка от тези лекции се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ, които са от значение както за неговата собствена ... |
|
|
Най-важната творба на Барух Спиноза е "Етика - доказана по геометричен начин". Върху "Етика"-та, в която е изложено ядрото на философските му възгледи, Спиноза е работил повече от 12 години. Тя е публикувана след смъртта на мислителя от негови приятели. Под етика философите разбират учението как трябва да живеем, за да водим добър живот, както е например при Сократ или Аристотел. За Спиноза етиката означавала морал или изкуството да се живее. Геометричният начин в произведението се отнася до езика или формата на изложението - така, както например Декарт искал да приложи метафизическия метод към ... |
|
|
Книгата представя опит за аналитично разглобяване на известни политически метафори. В първата част са разгледани фигури с глобално значение: война срещу терора, организирана престъпност, антикорупция, популизъм. Във втората е развит коментар на политически фигури от българския политически живот: идеологеми на 90 -те, идеите за земеделска партия, твърд електорат и етнически модел. Анализирани в семантична перспектива, тези фигури на политическата реч се разкриват като безсмислени. Смисловата им празнота не произтича от случайни обстоятелства, а е свързана с фундаментални основания. Въпреки това те се радват на висока ... |
|
|
От 70-те години на XX век в западния свят се формира съвременната социология на риска. Възникват различни традиции, дискусиите са интензивни и продължават до днес. Интересният въпрос засяга преживяването за риск и феномена на риска отвъд конкретни рискове, в неговия чист вид. Какво говори за обществата в късната модерност вглеждането в рискове, което стига и до болезнени форми? Коректно ли е отделянето на рисковата проблематика в самостоятелна област на хуманитарното знание? Книгата представя концептуалната парадигма на риска. Развита е като лексикон с основни понятия като риск, вероятност, опасност, заплаха и т.н., без ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
|
|
Малка книга с големи идеи. Защо хората обичат да гледат страшни филми? Трябва ли да се уповаваме на вярата в съществуването на Бог? Защо удоволствието е нещо по-добро от болката? И кога една патица всъщност не е патица? Философията накратко е завладяващо пътешествие към отговорите, които някои от най-великите умове през последните 2500 години са дали на големите въпроси за живота и Вселената. Тук са Сун Дзъ, който ни учи как да победим в настолна игра, Фройд, който разгадава нашите комплекси, Дьо Бовоар, която твърди, че майчинският инстинкт е само мит, Кант и неговата феноменология, Шопенхауер, Хегел, ... |
|
|
Учебното табло "Великите математици" е ламинирано, с лайсни и въже за закачане, размерите му са 100 x 70 cm. На таблото са илюстрирани световно известни математици като: Рене Декарт Исак Нютон Питагор Архимед Евклид Франсоа Виет Леонард Ойлер Карл Фридрих Готфрид Лайбниц Блез Паскал ... |
|
|
"Философията е сред най-чудните достояния на човешкия дух. Нейните прояви са толкова странни и превратни, че винаги пораждат противоречиви преживявания - възхищение или пренебрежение, преклонение или порицание. Една философска теория, цяла философска школа и дори една епоха могат да бъдат пространно излагани, но и синтезирани афористично в едно изречение. Обратно, от един афоризъм би могли да се разгърне подробно философско учение. Затова е важно най-напред вместо да определяме философията, да се опитаме да я разберем, да почувстваме нейните особености, присъщото ѝ интелектуално напрежение, поривите ѝ ... |
|
|
Надежда Георгиева е завършила българска филология през 1995 г. в СУ "Св. Климент Охридски". През 2017 г. получава магистърска степен, специалност "Литература, кино и визуална култура". Интересите ѝ са в областта на културната антропология; фолклор и митотворчество; семиотика; рецептивистика. Има множество публикации в периодичния печат и електронните медии. Настоящото изследване обединява двете посоки на академичните търсения на автора. Представя различните гледни точки за историческото значение на френската Нова вълна, както и влиянието на две от най-значимите ѝ личности в развитието на ... |
