"Думите... Сякаш целият ми живот е минал в търсене на точните думи. Наистина ли е толкова важно да назова? Тези месеци често чувам: "Стига си анализирала. Спри да го мислиш". Или "Господи, след толкова обсъждане, наистина ли живееш истински?". Дори: "Прекалено много говориш. Не трябва да казваш всичко. Остави нещо за себе си". Думите са част от живота ми. Толкова важна част, че са ме завладели. Нощем се събуждам, защото фраза се е родила в главата ми. Все още не скачам от леглото, за да я запиша, но през деня се връщам към нея. Наоколо се нареждат други думи, нейни приятелки. Те си ... |
|
Книгата е шести том от поредицата "Лица и събития от моето време" и е считана за творба, която най-добре описва българската действителност и съкровищницата на българския дух. Симеон Радевият архив се оказа неизчерпаема съкровищница на българския дух, на политическата история на народа ни и на развитието и разцвета на българската журналистика и публицистика. Неговите "Строители на съвременна България" и "Македония и Българското възраждане" в продължение на един век остават ненадминати и заемат водещо място в историята на българската книжнина. Със своите спомени, обемащи десетки хиляди ... |
|
Съставител: Иван Иванов , Надежда Стоянова . ... Сборник в чест на 80-годишнината на професор Симеон Янев . Настоящият сборник е скромен опит на филологическата общност да чества юбилея на един от знаковите си учени и писатели - професор Симеон Янев - автор на повече от тридесет научни и художествени книги, на стотици статии, студии и рецензии, редактор на елитни периодични издания, преподавател и изследовател, формирал и формиращ литературно-историческото мислене на поколения българисти. ... |
|
Академик Иван Радев на 70 години. ... "...Всичко, което е достояние на човека, е вложено в езика. Рядко се замисляме за дългия живот и вечната душа на думите, рядко правим изводи за отмъщението, с което ни отговарят. Аз винаги съм на колене пред езика – в смут и несигурност пред неговата сила и морал, обвеяни с мистика и непреходност... Дано успея да си напиша това, което ми е дадено…" Иван Радев ... |
|
Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей „Галата сарай“ в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к „Вечерна поща“, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. „Художник“. По-късно (1911) основава всекидневника „Воля" и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга „Строители на съвременна България" – едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Още твърде млад, Симеон Радев се отдава ... |
|
"Само за година и половина порталът "Литературни бесилки" вече има няколкостотин регистрирани автори и читатели, над 1200 публикации в различни литературни жанрове, преводи, интервюта и репортажи, очерци, аудио и видео текстове, галерия с произведения от изобразителното изкуство... Мястото е живо, разноречиво, експериментиращо (видеоклиповете, озвучаващи и илюстриращи поетични творби, са самостоятелни творчески продукти с оригинално излъчване и многопосочно въздействие). Преобладаващата група на младите автори се оглежда в опита на утвърдени творци, които пък търсят корективите си в смелите, ненатоварени с ... |
|
В изданието са включени книгите: Срещи, Откровения, Поврати. ... Предложената на читателя трилогия Притаени мигове е ценен извор на съвременната текуща история. В нейните страници са съхранени спомени, размисли и оценки на един интелигентен участник в съдбовни събития, които оставят дълбок отпечатък в нашия обществен и личен живот. Авторът Георги Йорданов хвърля обилна светлина върху натрупаните политизирани, острастени и твърде противоречиви гледни точки, опирайки се на малко известни или неизвестни за читателя достоверни свидетелства. Той с право държи перото си далеч от черно-бялата схема, защото Историята е ... |
|
Публицистика. Есеистика. Критика. Разговори. ... "Живеем в това общество и сме свидетели на този чудовищен процес на раздробяването му. За съжаление той не е абстрактен, а реално-унищожителен, който срина из основи всичко, съградено с труд, пот и всеотдайност от поколения - мечтатели и родинолюбци. Да, тридесет години вече това общество се гърчи, агонизира, смалява се като тежко заболяло от неизлечим рак. Защо ли? Защото е погрешна диагнозата, вместо да се приложи животоспасяваща операция, болестта се залъгва с елементарни медикаменти. Няма лъжа, има истина и тя е, че обществото ни върви към гибелен край и се прави ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
По действителни събития. Суров и нежен. Действителен и измислен. Книга - предупреждение. Изпитание. Роман като болка, като рана, като белег. Като спасение. Светулки зад решетките разглежда съдбите на две жени, белязани от поглъщаща ума и тялото алкохолна зависимост. Сюжетът обхожда пътищата, през които ги води заболяването им. Без остатък и пределно болезнено книгата назовава упадъка на ценностите, духовната празнота и вледеняващото отчуждение, които пристрастяването предизвиква. Преплетени като в гнездо на птица, между страниците ще откриете дълбоките бездни на човешкото страдание и възвишеното чувство на любовта и ... |
|
Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |
|
"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
|
Днешните проблеми са утрешните решения. В това вярват хората, които не се примиряват. Какво обаче означава това? Стремим се към щастието и това е нормалното човешко състояние. Примирил се е онзи, който се е отказал от този стремеж. Мъдрият, порасъл, здрав човек знае, че в този път трябва да можеш както да нямаш мира, така и да се смириш, да приемеш, че не знаеш как и ти е нужна чужда помощ, че някои проблеми се нуждаят от време за разрешаването си, че понякога решението е в приемането на нерешимостта на някой проблем. А най-важното е да разбереш, че проблемът не е твой враг, а съюзник в развитието ти и да се научиш да & ... |