"Има един единствен истински сериозен философски проблем: самоубийството. Да се отсъди дали животът заслужава или не да бъде живян, означава да се отговори на основния философски въпрос. Останалото - дали светът има три измерения, дали умът борави с девет или с дванайсет категории - се поставя по-нататък. Абсурдът се ражда от сблъсъка между човешкия призив и лишеното от разум безмълвие на света. Оставям Сизиф в подножието на планината. Ние винаги преоткриваме товара си. Но Сизиф учи на висшата вярност, която отрича боговете и повдига камъни. Вселената, занапред без господар, не му се струва нито ялова, нито ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Сборникът Лято обединява осем есета, лирични и страстни, в които философията се съчетава с поетичността. Дали следва нишката на Ариадна, за да обрисува любимия си Оран, дали преразглежда мита за Прометей в светлината на своето време, дали мечтае за духа на древна Гърция, връща се сред римските руини в Типаза, или се впуска във въображаемо и невъзможно плаване, Албер Камю отвежда на приказно пътешествие, празник за ума и душата. ... |
|
|
Страхът е оръжие. Обсадно положение разказва историята на един испански град, в който пристигат Чумата, униформен военен, и неговата секретарка - Смъртта. Те установяват гибелната си власт с бюрократична администрация и зловещи канцеларии. Произволът е пълен, възцарява се ужас, животът се оттича дори от живите. Но ако страхът бъде преборен от един само човек, може би ще има спасение?"През 1941-ва на Баро му хрумна идеята за театрална постановка във връзка с мита за чумата, който по-рано бе изкушил и Антонен Арто. Впоследствие му се стори по-просто да адаптира за целта великата книга на Даниел Дефо Дневник на ... |
|
|
"Единения" е сборник с четири есета-импресии от ранното творчество на нобелиста Албер Камю. Публикуван е за първи път през 1939 г. в Алжир. Останала почти незабелязана приживе на автора, днес творбата е смятана за едно от върховните му постижения. "В "Единения" Камю поставя основите на философската си мисъл и на художествения си стил. Творбата грее с диониевски план, ницшеанска енергия, овладяна поетичност и литературна точност. Тя е безмълвният възглас на един млад автор, който от рано проявява целия размах на таланта си, непреходен, като неугасващото слънце." Жан Грьоние "... ... |
|
|
Кое чудовище имало сто драконови глави? Защо Херакъл уловил свещения златен елен на Артемида? Как е избягал Одисей от огромния едноок циклоп? От героя Тезей до страховитата Медуза открий всичко за боговете, богините, чудовищата и смъртните в удивителния свят на древногръцките митове. ... |
|
|
Днес е починала мама. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийството без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. Чужденецът е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 - 1960), носител на нобелова награда за литература."В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но ... |
|
|
"Митът за Янус" изследва силата на думите и техния тайнствен живот, след като бъдат изречени. Книгата връща зрелия читател в света на приказките. Този свят е пълен с въпросите на нашия живот. Те плуват във въображението ни, теченията ги отнасят, потъват, губят се, намират ни и търсят своите отговори. Понякога отговорът оживява в думи и глас, а понякога е просто там - като илюстрация, която доизказва неизречимото. Това е сън без предписана интерпретация. Когато се събуди, читателят ще си спомни за моретата и за думите, които остават, за паметта, за нежността, за нараняването, вината и нейните вечни завръщания, ... |
|
|
Разбунтуваният човек е философски поглед върху идеите за бунта, справедливостта и престъпленията."Има престъпления от страст и престъпления от логика. Наказателният кодекс доста удобно ги разграничава чрез понятието предумисъл. Ние живеем във времето на предумисъла и на съвършеното престъпление. Престъпниците вече не са младежи без оръжие, позоваващи се на любовта като оправдание. Напротив, те са зрели хора и алибито им е обратимо: то е философията, която може да служи за всичко, дори да превърне убийците в съдии." Албер Камю ... |
|
|
От послушание към сътрудничество. ... Акцентът върху дисциплината игнорира истинския проблем: никога няма да можем да накараме учениците да спазват реда, ако постоянно ги принуждаваме да правят неща, които не им носят удовлетворение! Наказанието задоволява желанието за един примитивен вид справедливост, основана на рядко изказваното, но дълбоко вкоренено убеждение, че ако правиш нещо лошо, трябва и на теб да ти се случи нещо лошо. Единственият начин да помогнем на учениците да станат почтени и принципни личности, а не хора, които правят просто каквото им се каже, е да им дадем шанс сами да открият смисъл в ... |
|
|
"Някъде високо над двуколката, която се движеше по каменистия път, големи плътни облаци бягаха на изток в задача. Три дни по-рано се бяха образували над Атлантика, изчакаха западния вятър, а сетне се понесоха, все по-бързо, към континента, прелитайки над фосфоресциращите есенни води, разпокъсаха се при досега в мароканските планини, отново се събраха като стадо над високите алжирски плата и сега, наближавайки туниската граница, се опитваха да се доберат до Тиренско море и там някъде щяха да се изгубят. След хилядите километри път над сушата, подобна на необятен остров, пазена на север от морските води, а на юг - от ... |
|
|
"Не, Калигула не е мъртъв. Той е тук, и тук, и тук. Той е във всеки от вас. Ако ви бъде дадена власт, ако имате сърце, ако обичате живота, ще го видите как се развихря - като чудовище или като ангел. нашето време умира, защото повярва в ценностите, а също и че нещата могат да са прекрасни и вече да не бъдат абсурдни." Албер Камю ... |
|
|
"Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, която не бива никога да отпада." Албер Камю "Нобелистът Албер Камю, напуснал този свят през 1960 година, едва ли е предполагал колко мрачно актуален ще остане екзистенциалният му роман за епидемия и смърт. "Чумата" е мощен поглед към човешкия живот и неговия смисъл при сблъсъка със ... |
