"Обичам текстовете на Бойка Асиова , нейният начин на осмисляне на видимото и невидимо битие человеческо, свежото словесно дихание на родния ѝ край. Обичам ги и ѝ завиждам - неведнъж съм ѝ го казвал - за онези нейни пърхащи сто врабчета на чистия и сладостен спомен за планински люде, естествени и първични, с естествените им и първични страсти, със странната им лексика, уж с груби помисли и действия, а дълбоко в душите си докоснати от ангелско крило. Завиждам ѝ, че знае онези забравени думи, които като полъх от Красивата котловина, полегнала в прегръдките на три планини, освежават застоялия ... |
|
Животът всеки ден ни кара да правим нов избор, поставя ни пред различни дилеми, изправя ни пред поредните неразрешими проблеми. Откакто се помним, все в преходно време живеем, все чакаме нещо да дойде, че да се оправим. А като дойде, се питаме защо толкова го искахме... Годините се нижат, равносметката става все по-горчива, светът напълно пощурява - каква надежда му остава на малкия човек? Тези разкази са именно за избора, който всеки от нас прави в решителен момент. В тях ще откриете историите на осиротял баща, на двама приятели от детинство, на изоставен съпруг, на преуспял бизнесмен, на неразделни баджанаци, на ... |
|
Свободата на прерията, ревът на говедата, самотните, безсънни часове под необятното звездно небе - всичко това превзема съзнанието на мъжа, докато той не осъзнае, че няма нищо по-хубаво от това да бъдеш каубой... освен любовта на една истинска жена. Хана - със златисто руси коси и сини очи, тя е достатъчно красива, за да накара всеки един мъж да забрави миналото си. Всеки друг, но не и Бък Хобсън. И въпреки че Хана се е превърнала в красавицата, която той някога бе видял в онова четиринадесет годишно момиче, Бък винаги ще се връща назад във времето, когато бе онова беззащитно и малтретирано момче, върху което баща и ... |
|
Какво представлява иронията, в какви форми се проявява, какви капани ни дебнат, когато стане дума за нея - именно на тези въпроси е посветена монографията на Владимир Янкелевич Иронията, написана не без ирония и с позоваване върху многобройни примери, свидетелстващи за огромната философска и обща култура на автора. Иронията е смъртоносна за илюзиите - твърди Янкелевич, - тя поставя всичко под въпрос, руши установените дефиниции, отхвърля самодоволните дедуктивни съждения. Благодарение на иронията човешката мисъл успява да се разпознае в огледалната рефлексия. Тя е движение на съзнанието, което снема напрежението от ... |
|
Балетните обувки е една от вечните детски класики, четена и обожавана от няколко поколения след публикуването ѝ за първи път през 1936 г. Ноел Стретфийлд е английска пистелка, известна предимно със своята серия за деца Обувките, сред които Балетните обувки, поради многото адаптации, придобива най-голямо световно признание. Историята на Паулин, Петрова и Поузи Фосил, три бебета попаднали случайно в дома на чичо Гъм, ни пренася в един магичен, уютен и топъл детски свят през 30-те години на миналия век в Англия. В този свят има много любов, но и много изпитания, които идват с израстването и с отговорностите пред ... |
|
Сборник от дванадесет упанишади: Иша, Кена, Катха, Прашна, Мундака, Мандукя, Тайттирия, Аитарея, Чхандогя, Брихадараняка, Шветашватара, Кайваля."Катха упанишад Както огънят, който е един, приема формата на всеки предмет, когото поглъща - така и Аз-ът, въпреки че е един, приема формата на всеки обект, в който пребивава. Както въздухът, въпреки че е един, приема формата на всеки предмет, в който влезе, така и Аз-ът, въпреки че е един, приема формата на всеки обект, в който пребивава. Както на слънцето, разкриващо всички предмети, не могат да повлияят грешните очи, които го гледат, нито могат да му повлияят ... |
|
Вирджиния Улф (1882 - 1941) е призната за една от най-големите писателки на XX в., ключова фигура в световната литература. През целия си творчески живот тя създава малък брой разкази и темите в тях са онези новаторски търсения от 20-те години, които изследват личността и съзнанието, конфликта между вечното и преходното, между действителното и въображаемото, и именно тяхната неповторимост изисква въвеждането на нови литературни техники. В тези ранни разкази най-добре, дори нагледно, се вижда как около зрънцето реалност Вирджиния Улф с лекота плете мрежа от мисловни асоциации - странни, мъгляви, често неразбираеми. ... |
|
Как тялото се възстановява от травмата. В нашите страдания се крие и спасението ни. Травмата не е нито болест, нито психично разстройство, а страдание, причинено от страх, безпомощност и загуба, което може да бъде излекувано чрез мобилизиране на заложените в самите нас ресурси. Травмата идва не от външното събитие, причинило физическа или емоционална болка, нито дори от самата болка, а от нашето блокиране в примитивната ни реакция на болезнени събития. Повечето хора мислят, че травмата е проблем на съзнанието, дори разстройство на мозъка, но тя засяга и тялото, следователно спасението се намира в самото тяло. Питър ... |
|
Пет сили. Една съдба. В училище "Алфея" идват ученици от различни светове, за да открият тайните на магията и да се научат да контролират силите си. Пет от тях, пет напълно непознати момичета, се оказват съквартирантки в замъка на училището. Аейла е атлет с отлични постижения във всичко, а контролът и над водата е повод за завист сред съучениците ѝ. Тера е непохватен добротворец, чиято сила над природата често изненадва съперниците ѝ. Муза е интроверт и се затваря в себе си, за да не бъде превзето съзнанието ѝ от емоциите на другите. Стела е принцеса - да, истинска принцеса, чиято власт над ... |
|
144 библейски урока за сега и за после. Небесно царство е книга-размисъл, съдържа текстовете-коментари върху библейски цитати и има за цел да разшири библейската култура и познание в България, като разкрие макар и мъничка частица от необхватната мъдрост и красота на Библията."Знаете ли кой е най-големият Ви длъжник? Вие самите. Простете на себе си.""Всеки опит има шанс за успех, само опитът да се харесаш на всички е винаги обречен на неуспех.""Смелостта идва не от отчаяната готовност да изгубиш. Смелостта идва от разбирането, че всъщност няма какво да изгубиш.""Христос избира рибари за ... |
|
Ранно утро. Жена, която прави обичайния си крос, сега бяга, за да спаси живота си. Ужасена е, защото преследвачът е безмилостен. Опитва се да се скрие зад дърво, но онзи вече я настига. Тя изскача от прикритието си и се втурва напред. Изведнъж пред нея зейва черна пустота. Излязла е от гората. Скали. Океан. Обръща се, но той е почти до нея. Надежда за спасение няма. Губи равновесие, от гърдите ѝ се изтръгва нечовешки писък, докато лети надолу под проливния дъжд и пронизващия вятър... след миг обезобразеното ѝ тяло лежи на каменистия бряг. Жестоката смърт на младата жена разбива на пух и прах спокойствието в ... |
|
Книгата подхваща една маргинална у нас - но не и за световната литература - тема за телесното като метафора за всичко низше, маловажно и несъвършено пред лицето на суперорганизма на обществото. Какво би се случило с човешкия индивид, който, дори успявайки да изгради около себе си "желязната клетка" на утилитарността и рационалността (по израза на Макс Вебер ), продължава да бъде биологично същество и да се подчинява на закони, които не познава? Божествени или природни са тези закони? Ами ако интернализирането на създадените от човека цивилизационни инструменти, без които обществата не могат да съществуват, се ... |