Текстовете, събрани в тази книга, са притчи за човешката обреченост и надежда, кратки антиутопии и иронични версии на прочути литературни творби - режисирани пантомими на самотата, размесени като песъчинките на дните ни в пясъчния часовник, който Неумолимата ръка обръща, преди завинаги да изтече. ... |
|
|
Приказки за лека нощ. ... Леките плискащи се вълнички бавно поглъщат очертанията на телата ни, а заедно с тях и звездните светлини. Пясъчните ни тела нежно се сливат едно с друго, потъват в необятната морска шир, за да останат в нея завинаги. Миг от вечността. Дори да изпуснем ръцете си, дори да се загубим в земния си живот, телата ни от звезден прах ще продължат да са слети в безкрая. Защото в един миг душите ни са се слели, срещнали са се тук на земята, отворили са се и са се изпълнили с красотата и любовта, която съществува само за двама. В един и същи миг са изживели мечтите си. Този миг е озарен от звездна светлина. ... |
|
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
|
"Стиховете на Ина Ининова притежават нещо изключително свежо и топло, те носят някаква неподправена почтеност на мисленето и споделянето. Не може да се каже, че са първични. Силата им е в техните човешки слабости. Ина Ининова е от малкото поетеси, които не стават по-възрастни, отколкото го предполагат стиховете им. Тя е лесно раним човек, а поетът в нея е онзи, който реагира адекватно на всяка понесена рана. Тя е поет на простите неща. На ежедневното. На конкретното. На случващото се. Тя не е медиум. Но може би поезията и е медитативна. Някак си поетесата успява да внуши малките си прозрения, успява да ни съпричасти ... |
|
|
Книга от поредицата "Паднали ангели". ... "Екстаз" е дългоочакваният четвърти роман от поредицата "Паднали ангели" на Лорън Кейт . Небето е почерняло от криле. Времето на Лус и Даниел изтича, като пясъка от пясъчен часовник. За да попречат на Луцифер да заличи миналото, те трябва да открият мястото, където ангелите са паднали на земята. Преследват ги тъмни сили, а Даниел не знае дали може да се справи с това – да живее само за да губи Лус отново и отново. И въпреки това, заедно те се изправят пред епична битка, която ще завърши с безжизнени тела... и ангелски прах. Правят се огромни жертви. ... |
|
|
Дизайнерския тефтер от Blopo The Hourglass е с красива ленена корица с щампована златиста илюстрация на пясъчен часовник, който е символ на ефимерната природа на нещата в живота и ни напомня да живеем в момента и да използваме времето си по смислен начин. Изработен от висококачествени материали, този тефтер е проектиран да издържи на ежедневна употреба. Отличава се с елегантен, минималистичен дизайн и издръжлива твърда текстилна корица, която ще защити вашите бележки и идеи. Вътре ще намерите хартия от 150 g/m 2 , която е гладка на допир и идеална за всякакъв вид химикалка или молив , както и страници за легенда, ... |
|
|
Нашият рай са нашите деца, но понякога се налага да преминем през ада, за да ги задържим в обятията си. Аз съм Ана и моята история е специална не само затова, че е моя, не... Тя е действителен случай, който дори международно признати специалисти по фетална медицина определиха като уникален и изключително сложен. Всичко започна с огромна любов и дългоочакван положителен тест за бременност. Щом научих, че в мен расте не едно, а две бебета, полетях към рая. Но майчиното ми сърце настояваше, че нещо не е наред. Именно то ме отведе до кабинета на доктор Петрова и до момента, в който трябваше да взема най-важното решение в ... |
|
|
"В дебютната стихосбирка на Мирослав Бърдаров (роден 1967 г.) се смесват и шумят най-различни почерци, реплики, малки и големи истории, цели писмености. Само по себе си това не е Бог знае какво, и най-романтически настроеният поет трябва да е разбрал, че светът е отдавна съчинен, измислен, че и описан отчайващо добре. Номерът е, как от вече зададеното, от реди-мейда на света, със същите до болка похабени знаци да опишеш собствените умори и екзалтации, щастия и пропадания. И те да звучат като казани за пръв път. Или поне малко по-встрани от вече видяното. В най-добрите стихотворения от тази стихосбирка Мирослав ... |
|
|
"Ще ви издам една тайна: Веселина Ангелова си има личен ангел, който понякога седи а един светофар и си клати краката. Когато някоя от обувките му падне, тя започва да пише. На мястото на сърцето си той има липи. И обратното. А тя рафинира тази дантелена чувствителност в думи и ни я дава сякаш между другото. В Сърце и липи метафорите и образите отстъпват на голямото, на важното - на начина, по който тази книга ни кара да преосмислим света, себе си и света в себе си. И ако това ви звучи абстрактно, защото още не сте прочели книгата, върнете се тук и после. Думите на Веселина Ангелова няма да избягат, ще ви чакат. ... |
|
|
"Тази книга е посветена на "всички ловци на светлина", както ги нарича Франсис Бейкън. В нея са събрани трийсет текста, писани за малко повече от трийсет години. Читателят може да я разгърне, както се разгръща фото-албум. Повечето от нас несъзнателно прокарват ръка по наредените снимки, може би защото с леки бодежи в пръстите миналото сякаш оживява и после времето странно се събира наедно. Като пясъчен часовник, в който са заседнали частици от дните. Хубавото за читателя е, че текстовете не са дълги и прочитът би могъл да се зарее "подобно на вятър" - такава е най-ефирната Платонова метафора за ... |
|
|
"Бърз е моят револвер" - втората от тринадесетте книги в поредицата за частния детектив Майк Хамър - динамичен и увлекателен сблъсък между лошите и справедливите, в която победителят е само един. Но до кога ли...?! "Смяташе, че може да се измъкне със скорост. Нямаше как да ми се измъкне - сега или изобщо някога. Аз насочвах онази с черната роба и косата. Под мен имаше сто и четиридесет черни коня, аз държах в ръка пясъчния часовник и се раздирах от безумен смях, до сълзи. Магистралата изникна изведнъж и той сви рязко, така че колата поднесе. Ако нямаше стълб, щеше да се справи. Скочих върху спирачката, ... |
|
|
"Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена - реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории - също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта." Георги Господинов "Бавно. ... |
