Едно пътуване до ръба на живота. Моят любовен август е роман за щураците от един VII б - но и за вас, родители. Вашите деца вече са пораснали и се влюбват. Някои от тях не харесват живота, който им предлагаме. И търсят изход отвъд хоризонта на съществуването - чрез хапчета или други експерименти върху себе си. Какво намират децата ни там - на ръба на живота и в задния двор на Вселената? За това ни разказва спасената след опит за самоубийство 14-годишна Миа."Ей, хора, аз съм с вас, за да ви опиша онова, което видях Отвъд - в моите десетина минути клинична смърт! И ви моля: не се надявайте на нищо извън живота на ... |
|
|
Прозрения за смисъла, за вярата и надеждата, за любовта и избора, за вътрешната хармония на човек, намерил себе си и своето поприще. "Пепел от мислеща тръстика" е есеистична книга, която обхваща целия житейски и творчески опит на Неда Антонова. Нейните размисли за литературата, любовта, изкуството, смисъла на живота, Бог, книгите и още много теми, събрани в красиво луксозно издание."Животът на всеки от нас се побира в десетина изречения. Има дни, дори години, минали, без да ни оставят спомен. Като че друг ги е живял вместо нас. Човек невинаги знае, че е жив. И идва ден, когато - за да се увери! - той си ... |
|
|
Греховната младост на Паисий Хилендарски. ... Петър Баанов, мирското име на Паисий, е висок, рус и синеок младеж, достатъчно образован за своето време. Той е изпълнен с енергия и обладан от амбиция да живее във Виена, да търгува в тамошната кантора на брат си Вълчо, там да се задоми и децата му да не бъдат "робове"... Но Петър извършва грях - неволно убива момичето, което харесва. И вместо към Виена, животът му поема към монашеската килия при брат му Лаврентий в Хилендар, за да търси опрощение... Следват десет години, за които и до днес историята и манастирските хроники мълчат. Години на странстване, време на ... |
|
|
Когато баща ти е цар е роман за живота на две жени, които са разделени от шест века. Това е роман за властта. За опиянението от нея, за гибелната ѝ похот и светлата сила, когато е в името на доброто. Това е роман за силата на родовата кръв, за миналото и бъдещето. Това е роман и за любовта. Две жени на върха на историческата пирамида. Едната е княгиня от царски род, другата е дъщеря на своето време. Между тях - шестстотин години. И двете имат власт, слава и пари. И на двете душите им са самотни. И те търсят на какво да посветят живота си. Пред едната цялото Търновско царство пада на колене и я изпраща в шатрата на ... |
|
|
Има такава любов. Тя съществува, защото в нея вярват! Подобно на Бог. Светът се крепи на обичащите! Ботев е поет и хъш - красив, ухажван, бунтовен. За такива и бъдещето се оказва тясно! Венета не е млада, бедна е, разведена, с дете... Той живее с нея 10 месеца, а тя с него - 43 години. До сетния си дъх! Какво чудо скрепява тези два несъвместими свята в безсмъртно единство? Истината е прозряла дъщеря им Иванка: "Другите жени са искали баща ми заради живота с него. Само мама го е приела заедно с дебнещата го смърт". Не любов, а балада. Българската балада на века! ... |
|
|
"И се появиха Князът и Княгинята, хванати под ръка: той висок и пълен, облечен в генералска униформа с всички отличия, бавен, леко накуцващ - страдалец! - полуобърнат към Нейно Височество с доволния поглед на човек, яхнал расов кон... И тя - с дълга шия и благороден овал, висока и стройна, обгърната от бяла лионска коприна с толкова проста и изискана кройка, че правеше фигурата й да изглежда изящна и безспорна като формула или афоризъм. Всяко прибавяне към този величествен силует би накърнил кристалната му и смайваща цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено красива. Но бе толкова естествена в своята ... |
|
|
Плодовете зреят нощем е вдъхновен разказ за една необичайна любов, от която се раждат деца и митове. Но тази книга не може да бъде наречена просто любовен роман. Защото над всяко неродено дете витае заплахата то да бъде убито, преди още да се е родило. Само Бог и Човекът могат да създават хора, които преди тях не са съществували. И пак само Бог и Човекът могат да отнемат живота на човешки същества, преди още да сме дочули техния приветствен възглас, който ние грешно възприемаме като първороден плач. И как науката чрез метода инвитро даде на човека онова, от което природата го е лишила - радостта на родителството... Тази ... |
|
|
Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. На особен читателски интерес се радва трилогията "Възкресените": "Царица Елеонора Българска", "Неговата любима. Ботев и Венета - баладата на века", "Съвършената. Преподобна Стойна - неканоничната светица", а също романът "Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски". Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда "Златен меч". Живее и работи в ... |
|
|
Книгата съдържа две монографии - Асеновци и българската държавност в тетралогията на Фани Попова-Мутафова и Епическият монумент на свободата в романа Войната свърши в четвъртък от Неда Антонова. ... |
|
|
Мартин Маринов е роден през 1953 г. Журналист и белетрист, автор на публицистика и проза, издал е белетристичните книги "13 етюда за надеждата", сборник с разкази, "Тъмният ъгъл на храма", романът "Блян" - награда за най-добър роман от извънстоличен автор, "Дуенде", лирика и проза, "Булото" - роман, награда "Перото на Йовков", "Силуети", сборник разкази и друга проза."Пепел от мислеща тръстика" - така бих нарекла тази книга, заради сребърния прах от изтляващия български корен, заради бистрия упоителен сказ, плавен като смяната на годишните ... |
|
|
Строфи на кръвта е преболяна книга - пореден опит на Васил Славов (след Фургоните на Адамсбърг и Тунелите на Галицин) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него; завръщане към дома и към родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън. Разказаното в нея е провокирано от личната история на писателя - второ поколение емигрант - и срещите му с образи и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието."Тази книга не може да бъде едновременно четена и осмисляна. Тя не държи да ... |
|
|
"Първата прозаична книга на Маргарита Недева привлича читателския интерес с приповдигнатия стил и романтична интерпретация на българската история, стъпила обаче върху достатъчно задълбочени научни търсения. Внушението на текста произтича от паралела на двата събитийни потока - средновековен и съвременен - олицетворени от два типа носители на познанието за доброто и за неговия код. Такова е впечатлението на читателя при едно по-повърхностно възприемане на текста. Но задълбочим ли се в опита си да разберем внушението на книгата, ще усетим формулата на нашето историческо развитие: България, държава с огромна някога ... |
