"Написана от експерт по външна политика, който познава отвътре както Вашингтон, така и Африка, тази книга сякаш е слязла от първите страници на днешните вестници. "Златният час" е спиращ дъха трилър, в който се преплитат дипломация, тероризъм и международни интриги на най-високо равнище." Франсис Фукуяма , автор на "Краят на историята и последният човек" Златният час в международната политика – това са първите сто часа след разразяването на кризата, когато все още има шанс дипломатически усилия, използване на неофициални канали или военни действия да преобърнат хода на събитията. Джъд ... |
|
|
"Тази книга е посветена на "всички ловци на светлина", както ги нарича Франсис Бейкън. В нея са събрани трийсет текста, писани за малко повече от трийсет години. Читателят може да я разгърне, както се разгръща фото-албум. Повечето от нас несъзнателно прокарват ръка по наредените снимки, може би защото с леки бодежи в пръстите миналото сякаш оживява и после времето странно се събира наедно. Като пясъчен часовник, в който са заседнали частици от дните. Хубавото за читателя е, че текстовете не са дълги и прочитът би могъл да се зарее "подобно на вятър" - такава е най-ефирната Платонова метафора за ... |
|
|
"Денят беше студен и сив. Мрачни облаци пълзяха по оловното небе, което притискаше в гробовна прегръдка потъналия в летаргия град. Гъстата мъгла в ранните сутрешни часове обвиваше цяла София. Сякаш беше леден саван. Олющените сгради се протягаха над сковаващата й прегръдка като призрачни надгробни плочи..." ... |
|
|
Ако на Итън Локхарт му се удаде възможност да върне лентата назад - ще го стори на мига. Как постъпва наперен младеж, опитващ се да се докаже пред света? Хваща се на работа в стриптийз клуб. Само дето собственикът на клуба Шарк е съмнителен тип, на когото не му е чиста работата. Резултатът от замесването на Итън с Шарк и с неговите "горили" е попадане в затвора. Като награда за мълчанието и лоялността Шарк обещава да се грижи за сестрата на младежа, докато той е зад решетките. Но Аби изчезва, а по-късно я обявяват за мъртва. Итън получава разрешение да напусне затвора за 48 часа, за да присъства на ... |
|
|
Мария Романова се представя за пръв път пред широката читателска аудитория. "Илюзии за вечност" събира стихове сякаш писани на един дъх, така, както са преживени и печели със своята искреност и неподправеност. Това дава на читателя заявка да бъдещи хоризонти, към които авторката вече се е отправила. "Полушега, полуизмислица, просъница, наяве необмислена, в гърдите си те нося. Магия, трепет, недомислица, омая шеметна, безсмислица, от тебе бягам и от тази власт. Илюзия измислена, измамна. История, разказана отдавна. С теб аз съм всеки час." ... |
|
|
"Жабчето Жечка се появи на бял свят в една малка селска рекичка. Нямаше я дори на картата! Рекичката течеше през равна равнина, в нея се оглеждаха зелени царевици и златоглави слънчогледи – защото тя си беше истинско огледало: течеше така бавно, че водата и изглеждаше неподвижна. На брега се препичаха на слънце трима батковци–жабоци. Жечка заплува радостно към тях – така и се искаше да побъбри с някого! — Я, нова реколта попови лъжички! – извика присмехулно единият от жабоците. – Дори крачета още си няма! Жечка не можеше да се види, но ужасно и домъчня. Толкова ли е грозна! Всъщност тя приличаше на рибка – с голяма ... |
|
|
Как лъжите правят бедните и средната класа още по-бедни. ... Фалшиви пари. През 1971 г. президентът Ричард Никсън премахна златния стандарт. През 1971 г. американският долар се превърна във фиатни пари... или държавни пари. Богатият татко наричаше държавните пари - фалшиви пари. Фалшивите пари правят богатите по-богати. Проблемът е, че фалшивите пари правят бедните и средната класа по-бедни. Фалшиви учители. Какво ви научи училището за парите? Какво знаеха родителите ви за парите? Какво знае вашият финансов съветник за парите? Какво знаят нашите лидери за парите? Защо 78% от всички американци живеят от заплата до заплата? ... |
|
|
Да ходим на работа би било чудесно, ако не се налагаше да вършим толкова много неща, толкова бързо и при това отлично. Понякога изглежда така, сякаш от нас се иска невъзможното. И единственият възможен отговор е да работим все по-усилено и все по-дълги извънредни часове. Това е книгата, която ще ви покаже как точно да се справите и да управлявате непрекъснато растящите изисквания към вас на работното ви място, така че наистина да си вършите работата перфектно, при това в рамките на разумното време. ... |
|
|
Ние не организираме най-важните събития в живота си – те ни се случват. Денят, в който едно приятелство или голяма любов се явяват в живота, е неочакван. Часът, в който любим човек напуска живота ни, е неочакван. Онова единствено събитие, което променя съществуването ни, е неочаквано. Сякаш тъкмо в такива моменти човешката душа – съзнаваща своята сила да оценява кое е важно и кое не е, кое винаги ще ни съпътства и кое можем да забравим – активира всичките си сетива и овластява паметта да направи подробен и старателен запис, който тя по-сетне ще присвои. Мозъкът е добър за данни и факти, които обаче забравя, щом спре да ги ... |
|
|
Христо Стефанов разговаря с Чавдар Попов за значимите присъствия в живота, изкуството, стенописа и за превратностите на съдбата. ... "Книгите, както е добре известно, имат различна съдба. Настоящата книга възникна сякаш "от нищото". С Христо Стефанов ме свързваше отдавнашно познанство, което в последните години, смея да кажа, премина в приятелство. С неизменен интерес и внимание съм следил развитието и изявите му, часове наред сме разговаряли за какво ли не. Не помня вече как и кога точно отворихме дума за това, че тези наши разговори е добре да бъдат записани, за да не потънат безцелно в небитието. В края ... |
|
|
Родителите на Емили са изчезнали в тайния свят на Полунощния час - викториански Лондон, дом на вълшебства и чудовища, в който времето сякаш е спряло. Емили трябва да ги намери в града на Нощния народ, въоръжена само с опакован обяд, таралеж в джоба и голямата си уста. Преследвана от кръвожадни същества, тя трябва да разкрие истината, за да избави родителите си. Каква семейна тайна я свързва с Полунощния час? И ще може ли да спаси и двата свята преди да ѝ свършат сандвичите? ... |
|
|
Там, където изплува "Полунощният час", се дочува ехото на "Полунощният вой". Плавни линии и фигури сякаш очертават препускащи коне. Изпод перото бликат мисли и вълнения. Разговорите от шепот се извисяват в кресчендо. Недалеч мълви напевно желанието на Ноктюрно, превъплътила Музиката в дебрите си. Библиотеката все още пази в себе си ритъма на Езика, но е още по-самотна, сякаш е останала единствена от вида си, тъй като всичките ѝ роднини са погубени или пък са врагове, а понякога и двете едновременно. Само Изкуство не успява да се въплъти отново, повалена във войната на Древните сили. Твърде скоро ... |
