Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Супер тъпа книга. Абсурдна поезия против киселяци. Тук няма да откриете любовни истории. Или пък тъжна поезия. Това не е в стила на Баш Авторите. Всъщност, тук ще откриете лирика, която да ви шокира до такава степен, че да забравите защо ви е криво. Включените поеми са толкова налудничави и комични, че могат да оправят настроението дори на най-големия киселяк. Ще откриете творби, които ще ви разкажат странни и суууупер сконфузни ситуации, лични размишления за вселената и пространството. Към всяка творба, Баш Авторите собственогласно са създали звукови фонове, за да може преживяването да бъде още по-тъпо. И това не е ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
"Падане завинаги" е книга за човека, избрал унищожението като спасение. Целувка с Юда. Изповед пред бездната, която ни опрощава също с целувка. Втората стихосбирка на Нинко Кирилов надгражда "По-сурово" и поставя сериозния въпрос какво може да предстои след нея. Завършена в разпада си, книгата постулира липсата на път като единствения истински път и го следва до самия му край." Георги Гаврилов ... |
|
|
Антология на Венцеслав Константинов. ... Тази антология, продължение на публикуваната през 2012 г. Великите немски поети от XII до XX век, е дело на писателя-германист Венцеслав Константинов , който в продължение на половин век е събирал, отсявал и превеждал шедьоврите на немскоезичната лирическа книжовност. Томчето 66 съвременни немски поети предлага най-доброто от майсторите на стиха в Германия, Австрия и Швейцария от началото на XX век до наши дни. Венцеслав Константинов е носител на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура на Република Австрия (1993), а също на ... |
|
|
Поетът Любомир Левчев представя своя нова антология с любовни стихове, озаглавена "В невидимата кула". Любомир Левчев е роден в Троян през 1935. Първата му книга "Звездите са мои" е издадена през 1957, а днес негови книги са преведени в 36 страни. Автор на поезия, романи и сценарии, Левчев работи през годините в "Радио София" и вестник "Литературен фронт". Между 1979 и 1988 е председател на Съюза на българските писатели. През 1991 създава издателска къща "Орфей", публикуваща стихосбирки и списание със същото име. Има множество международни награди, сред които е " ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека "Музеи на български писатели" на издателство "Славена". ... "Един от най-нежните и същевременно трагични лирици в нашата поезия е Димитър Бояджиев. Наред с Яворов той е създател на психологическата лирика у нас, а техен следовник е Димчо Дебелянов . Той е и сред представителите на българския символизъм. Този син на Пазарджик отрано изпитва жестоките неволи, които разпъват душата му на кръст и го довеждат до страшното решение за самоубийство. Лириката на Димитър Бояджиев се характеризира с изтънченост, финес, изящество, музикалност. Нежните чувства ... |
|
|
"Всички можем да летим" представлява психотерапия в рима. Мадлен Алгафари я нарича така, защото смята, че езикът на поезията е най-близък до езика на душата, която борави също със символи и метафори. Така посланието е разбираемо за подсъзнанието. Стиховете са обособени в пет раздела: за корените, за сърцето, за мен, за теб, за смисъла. Стихосбирката е придружена от компактдиск, позволяващ посланието да достигне до още повече хора - незрящи или просто лишени от време или навик за четене на книги. "Изчезнало време, безкраен просторът - така е в света на летящите хора. Любов, доброта и екстаз без умора ... |
|
|
|
|
|
Виктория Лекова се ражда през 1986-а, но умира много пъти след това. Печели литературните конкурси "Биньо Иванов", "Христо Фотев" и други незначителни неща, и с парите си купува книги и храна. Не спечелва "Гонкур", нито "Хердер" и не заминава никъде повече. Напротив, връща се от Нанси, Франция където завършва "Академия на Отчаянието" и отваря "Павилион на Смущението" в центъра на сърцето си. Твърде трудно ѝ е да завърши романа си "Умората на отшелника" предвид неговото естество, но ежедневно публикува монографията "В навечерието на бесовете& ... |
|
|
"Антон Кабрански е от авторите, които знаят силата и значението на думите. Новата му книга "Длетото на думите" завладява със свежестта на поетическата си образност, с ефирния и нежен лирически рисунък и със способността на автора да отразява тревожния дух на времето, в което живеем." Иван Гранитски "Не е време за поезия... А Кабрански пише... Още по-чувствено, по-страстно и по-тъжно за любовта, която сме имали или сме нямали. Кой знае. А дали е любов за един любовен, двучасов, откраднат следобед? Или е любовта - позната и удобна? Нали все е любов, и все има смисъл да пишеш за нея. Това са ... |
|
|
Бръмбарите Бръмбарите сричат бавно-бавно от любовната читанка. Там навсякъде е сладка тайна, те са златни и са малки. Те са сетива и се заплитат в края. Почват отначало. Времето, на чудеса преситено, тук смълчано се е спряло. Небесна сова Тъма е, тя небето не заглежда, с насекомите ще се пресити. Събужда се от вечната надежда: кротки пилета да са звездите. Да ги пази, да ги пощи сладко, с тях да прелети безкрая, близо до вятъра безсмъртен, който в райската гора самотен слиза."За Илко Славчев поезията е "началото крехко, откъдето почва безкраят", а любовта е стихия - мощна и малко тъжна." ... |
