"Борислав Стоянов е човек, посветил се на едно пластично изкуство - керамиката. Но кой знае защо през последните години пътят му все по-често го води към думите... И е естествено, че стиховете в тази първа негова книга носят отпечатъка на художническия му поглед. Небе за разказване би могла да бъде наречена Книга за Копнежа - толкова очакване за любов и светлина, толкова нежност и надежда бликат от строфите на Борислав Стоянов. Те са безхитростни, чисти, непредвзети, и много, много искрени. Малко ли е това? Никак даже! Повярвайте - в небето на неговата поезия има много за разказване." Валентина Радинска & ... |
|
|
Питанка е малко момче с шапка на пилот, което не престава да задава въпроси... Колко ли небета има над нашето? Дали страшилищата също се страхуват? Как се става откривател? Думите имат ли ваканция? След "Лулу" и "Малки същества", "Питанки" е третата книга с детски стихотворения на Петя Кокудева . За радост - отново с рисунките на италианската илюстраторка Ромина Беневенти. ... |
|
|
Иглика Пеева е журналист, член на Славянската артистична академия. Автор е на 14 пиеси за театър и на 13 книги: 9 стихосбирки, фентъзи роман, сборник драматургия и 2 ръководства по нумерология. Има награди за журналистика, драматургия и поезия. Нейни произведения са превеждани на английски, испански, немски, френски, румънски, унгарски, полски, сръбски, турски и руски. "Небесна магистрала" е 14-тата и книга. ... |
|
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
|
Трифон Митев кани читателите си на романтична вечерна разходка из необятните пространства на поезията, пасторалните етюди на любовта и баладичните съновидения. Неслучайно той е нарекъл новата си лирическа сбирка "Вечерна разходка". Мами го блаженството на припадащия здрач, изкушава го томлението на сумрака, който постепенно потъмнява и от кадифено пурпурно преминава във виолетово антрацитено. Най-характерното за този поет е дискретното внушение, приглушеното говорене, мечтателното съзерцание на Натурата, нежното потапяне в мъглата на родовата памет, любовното вслушване в гласа на прадедите, които шепнат от ... |
|
|
"Денонощия" е четвъртата книга на Рени Васева . Една стихосбирка, събрала между кориците си 200 стихотворения, обединени в 40 цикъла. Стихосбирка, която няма аналог в съвременната ни литература, не като обем, който сам по себе си е впечатляващ, но като изобилие и плътност на образи, настроения, внушения и идеи."Ще си позволя само няколко обобщения и няколко щриха, защото всеки текст от тази книга може да каже онова, което аз не мога - да предаде усещането за недоизказаност; за непълнота, която чака да бъде изпълнена с духовна същност, за препълненост, която избликва от всяка дума, стих, докосване до ... |
|
|
Според едно поверие, който отседне във вила Пандора, ще се влюби... Преди двайсет и четири години младата Хелена прекарва едно вълшебно лято в Кипър. Под сянката на маслиновите дървета тя среща първата си любов. Сега Хелена се завръща в наследената от кръстника ѝ вила Пандора, за да прекара лятната ваканция със семейството си. Но тя знае, че зад идиличната красота на острова са останали скрити тайни от миналото ѝ, които до този момент е пазила грижливо от съпруга си Уилям и сина си Алекс. На трудната възраст от тринайсет години Алекс е разкъсван от порива да закриля майка си и отчаяното желание да разбере ... |
|
|
Пролетно стихотворение На дървото отсреща два сиви кълвача търкат гушки после отлитат единият почуква и другият почуква различни клонки чук-чук чук-чук зеленото на листата ги чува и се показва бялото на облака ги вижда и се скрива ти ми се усмихваш и аз ти се усмихвам в цъфналото утро. Таня Николова ... |
|
|
"Все така емоционална, все така искрена и завладяваща както в предишните си стихосбирки, поетесата прави нова крачка към съвършенството на поетичния изказ. Брилянтна форма, гъвкава ритмичност, оригинална метафоричност - това е външната страна на нейната поезия. Но всичко това прекрасно обслужва едно дълбоко преживяно автентично съдържание, което съпътства живота на една чувствителна, умна, помъдряваща постепенно с годините жена, която не се страхува и не се срамува да се изповяда пред нас. Наред с поезията в тази книга има и необикновено интересни есета - пътеписи, които са толкова увлекателни, че създават илюзията, ... |
|
|
В книгата ще намерите най-хубавите стихотворения на любимата поетеса Дора Габе . В нея е включено и известното на всички първо нейно детско стихотворение "Катето и Джори" от 1921 г., което бе удостоено с честта да бъде публикувано в "Златна книга на нашите деца" от Александър Божинов . Заедно с това малките читатели ще бъдат увлечени от вълнуващите ѝ стихчета за "Зъбките", "Гладните врабчета", "Зима в Добруджа", "Пролет", "Мартенички" и други. Всички творби на поетесата са изпълнени с безгранична топлина и любов към малчуганите, а също и с ... |
|
|
Рибарю, не питай Рибарю не питай рибата за океана! Примамват я силните му вълнения. Заоглежда ли се с пресъхнало сърце, значи търси своите удобства. Хрилете ѝ не ще да понесат безсолните ти спомени. Рибарю, не питай рибата за океана! Примамват я силните му вълнения. Дави се в гръкляна на есенния ден блокираният ѝ страх. Има ли право на последни три желания? (Ще я спасят ли златните ѝ люспи?) Веселина Башова ... |
|
|
"Сигурен съм, че някои ще нарекат тези стихотворения прекалено сантиментални. На фона на утвърдените или претендиращи за канон днес шаблони на модерна поезия, тези куплети наистина изглеждат уязвими, беззащитно - канцонетни. Други обаче ще намерят в тях най-важното - духа на всичко онова, което наричаме поезия. А то е безстрашие пред себе си, опиване от свободата да бъдеш тъжен, преклонение към лириката като начин за усещане на света. Много от стихотворенията на Борис Жогов са подобни на песни, изпълнени от бард, танцуващ по ръба на сантимента, но с по-своему хипнотичен танц. Желая успех и на този модел на ... |
