Направен е преглед на постигнатото досега в българската зоология (преди всичко в областта на таксономията, фаунистиката, зоогеографията и историята на зоологията). Развитието на зоологията в България е проследено по дати, с главните неща, които са станали всяка година от 1776 до 2023 г. (Personalia, развитието на институциите, научната книжнина и пр.). Обрисувани са институтите, музеите, научните издания, експедициите в България и други страни, както и приносите на българските зоолози за изучаването на световната фауна. Отделно са разгледани разните области, в които са работили българските зоолози. Приложен е и списък на ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
Романът "Жена на фронта" от унгарската писателка Ален Полц разказва за ужасите на Втората световна война. В него на преден план излизат масовото насилие над човешките индивиди, но и изостреният им инстинкт за самосъхранение; поруганата духовна същност на битието; грубите посегателства върху най-интимните сфери на живота - най-вече върху любовта като еманация на вътрешната свобода и отговорности на жената и мъжа; превръщането на смъртта в банален епизод от ежедневието. Творбата е публикувана на унгарски през 1991 г., когато е обявена за "Книга на годината", преведена е на множество европейски езици. ... |
|
Лед наш грядущий (1939) е втората по важност (а според някои и първа) творба на О'Нийл. При написването на тази автобиографична пиеса той е повлиян от На дъното на Горки и Дивата патица на Ибсен. Юни 1912 г., долнопробната кръчма на Хари Хоуп В Ню Йорк. Тя има много имена: пивница На дъното, бар Безнадежднос, кафене Краят на пътя, аперитив Удавническа среща. Там се е приютила пъстра компания от дванадесет бивши величия. Сред тях са циркаджия и полицай, иританец и бур, двама анархисти, чернокож комарджия и пропаднал правист. Всички те изповядват Вярата на започващите Нов Живот от Утре. Бъбрят дружески и очакват появата ... |
|
Сборникът с разкази "Пладне" е публикуван през 1993 г. от женевското издателство "Зое". В тях разказвачът, самотен и изолиран в един безчовечен свят на диктатура и на война, от който няма измъкване, изразява бунта си в мощен и краен език. Той преследва единствения елемент, който би могъл да възстанови човешката му ситуация - свободата. Шестте разказа, написани от първо лице, най-често в минало несвършено време, напомнят позабравения жанр на летописа. И все пак нищо не сочи принадлежността им към определена епоха или пространство. Те ни разкриват един митичен свят, населен с парадокси, неочаквани обрати, ... |
|
Наскоро "The Observer" състави свой собствен списък на най-важните белетристични произведения от последните 300 години. "Добрият войник" на Форд Мадокс Форд зае почетното 43 -то място, а издателство "Панорама", сякаш знаейки това, зарадваха българските читатели с български вариант на тези приказки за страстта. "Добрият Войник" на Форд Мадокс Форд (1873 - 1939) е сред най-ярките явления на романистиката в световната литература. Мнозина го смятат за първия роман на модернизма, който експериментира с разказвача и неговата функция, с повествованието, разчитащо на потока на създанието. ... |
|
Издателство "Панорама" предлага на своите читатели "Приказки за магазинчета" - издание, което поставя начало на възстановяването на преводаческата работилница BG-кондуктор. В 79 -те може би най-кратки на света приказки действието се развива в може би най-чудатите на света магазинчета, но всъщност през също кратките, моментни ситуации, в които попадат купувачите и магазинерите при срещата си, виждаме може би най-широкото всекидневно човешко общуване, което може да се превърне и в малко приключение; четем за чувствата, скръбни и радостни, на всеки един от нас. Към кое магазинче се насочвате, драги ... |
|
Съдбата или случайността направляват човешкия живот? На този въпрос главната героиня на романа "Елияховият стол" фриволно отговаря, че съдбата всъщност е най-голямата от всички случайности, без дори да подозира и без до сетния си миг да разбере каква трагична жертва на съдбата и на случайността ще се окаже тя самата. За разлика от нея, главният герой изпива горчивата чаша на познанието до дъно. Този петдесетгодишен известен европейски писател, изживяващ житейска и творческа криза, при ремонт на жилището си изненадващо открива тайната на своя произход. Потресен, че досега е живял под фалшива самоличност, в лъжа и ... |
|
Във включените в този сборник пиеси, писани в края на 20-те и първата половина на 30-те години на XX век, с интересна и все още не съвсем ясна история на ръкописите, и публикувани едва след смъртта на автора си, се забелязва по-слабо внимание към обосноваване на конкретните сюжетни ходове и засилен интерес при разработване на дълбоките основания на човешките действия. Лорка никога не е заявявал принадлежността си към строго определена естетическа школа, пък била тя и сюрреализмът. Държал е на правото си на собствен избор във всеки един момент. В края на "След пет години" Лорка отбелязва датата на нейното ... |
|
Марек Биенчик (1956) е съвременен полски писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран. Познат е на българския читател с есеистичните си творби "Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят" (бълг. изд. 2002) и "Книга на лицето" (бълг. изд. 2015), която му носи най-високата полска литературна награда "Нике". Биенчик пише "Психиатрична болница "Творки" през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от ... |
|
Барселона, Флоренция, Берлин. ... Един странен обаятелен мъж, друг по-млад мъж в състояние на житейска и творческа криза, една картина от Пусен, четирима евангелисти, европейска панорама от края на двадесети век, ретроспективни препратки към битническото поколение, архитектурният модернизъм на Антонио Гауди, филмите на Фасбиндер, списанията за лайф-стайл, архетипният образ на бащата, женското изкусителство, страхът да бъдеш обичан... На фокус са алиенацията, усещането, че едновременно се намираш вътре в нещата и ги наблюдаваш отстрани, теориите за развитието на романовата структура, творческото "затлачване" на ... |
|
Никеч. Танцът на живота е най-четената творба на мозамбикската писателка Паулина Шизиане. Романът представя историята на Рами, която след дълги години брак с висшия полицейски служител Тони открива, че съпругът ѝ води паралелен живот в същия град с други жени, с които е създал други семейства. Подтикната от разкритието, изненадващо за една възпитана в здравите католически устои жена, Рами се среща с другите съпруги, с които на свой ред създава своеобразен женски съюз в опит да се изправи срещу полигамните традиции в мозамбикското общество и тяхната перверзна употреба в съвременния живот. В хода на вълнуващата ... |