Панорама на българската зоология

Направен е преглед на постигнатото досега в българската зоология (преди всичко в областта на таксономията, фаунистиката, зоогеографията и историята на зоологията). Развитието на зоологията в България е проследено по дати, с главните неща, които са станали всяка година от 1776 до 2023 г. (Personalia, развитието на институциите, научната книжнина и пр.). Обрисувани са институтите, музеите, научните издания, експедициите в България и други страни, както и приносите на българските зоолози за изучаването на световната фауна. Отделно са разгледани разните области, в които са работили българските зоолози. Приложен е и списък на 300 български зоолози с кратки данни за тях. Направен е и обзор на съвременната систематика на животните, с българските приноси и литература за всяка група.

Д-р Петър Берон е една от най-значимите фигури в съвременната българска наука, световнопризнат зоолог, биоспелеолог и изследовател на фауната на високите планини. Роден в София през 1940 г., той посвещава близо половин век на работа в Института по зоология и Националния природонаучен музей при БАН, като в продължение на единадесет години е негов директор. Неговият академичен път е белязан от специализации във Франция и лидерски позиции в международни структури – бил е председател на Балканския спелеологичен съюз и член на Бюрото на Световния съюз по спелеология. Като учен с енциклопедични познания, той е преподавал зоогеография и акарология, оставяйки след себе си десетки монографии и стотици научни трудове.

Професионалният път на д-р Берон е низ от забележителни експедиции в Куба, Китай, Виетнам, Индонезия, Хималаите, Африка и Южна Америка. Той е откривател и описател на множество нови за науката видове пещерни и високопланински животни, което го утвърждава като един от най-авторитетните акаролози и изследователи на Стария свят. В каталога на издателство „Изток-Запад“ д-р Берон присъства като майстор на документалния и научнопопулярния разказ, успявайки да превърне научните наблюдения в завладяваща хроника на човешкото откривателство. Неговите книги съчетават прецизността на изследователя с вдъхновението на пътешественика, превръщайки се в прозорец към малко познатите кътчета на планетата.

Днес д-р Петър Берон остава стожер на българската естествена история, вдъхновявайки нови поколения изследователи да търсят истината отвъд границите на известното. Неговото присъствие в каталога на „Изток-Запад“ е гаранция за научна автентичност и интелектуална дълбочина, съхранявайки за читателите приноса на един от най-големите български пътешественици на нашето време.

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg

Предговор
Българската зоология в дати
Приносът на учителите към българската зоология и палеозоология
Институции, свързани със зоологията в България
Университети с обучение по зоология
Списания и поредици, които включват статии из областта на зоологията
Фаунистично разнообразие на България
Българските имена на животните
Изследванията върху отделните групи животни
Някои специални изследвания на български зоолози

• Ветеринарна и хуманна паразитология
• Защита на растенията и на складираните материали
• Фауна на пещерите, MSS и подземните води
• Мирмекофилни животни
• Фауна на високите планини
• Фауна на Черно море
• Фауна на българския сектор на река Дунав и на другите български реки
• Фауна на езерата в България
• Изследвания върху прелетите на птици и прилепи
• Зоогеография

Зоогеография
Приносът на българските зоолози и палеозоолози за изучаването на кайнозойската фауна на България и Балканския полуостров
Приносът на българските зоолози за изследване на фауната на други страни

• Европа
• Южна Азия и Меланезия
• Палеарктична Азия
• Северна, Централна и Южна Америка, Австралия и Антарктида
• Африка

Българските зоолози и защитата на природата
Перспективи пред българските зоолози
Бележки върху фауната на българското землище
Кой кой е в българската зоология
Някои чуждестранни зоолози, допринесли за изучаване на фауната на България или работили с българските зоолози
Биографии и исторически прегледи
Приложение