Днес, покрай гръмкия шум на ежегодните чествания, изпълнени с прочувствени речи за триумфа на българското оръжие, гласовете на онези, които извървяха тежкия път на войната, остават нечути. Те отдавна не са сред нас. От тях са ни останали единствено пожълтелите страници на дневници, спомени и писма, показващи истинското лице на суровия войнишки живот и тежката цена на бойната слава. "Последната крепост" е историята на тези хора. Книгата проследява обсадата и щурма на Одринската крепост през Балканската война, така както бяха видени през очите на участниците - от затрупания в заснежените окопи редник до ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Начин на уотреба - първо надникваш малко в книгата, а после я четеш бавно, по АзБучен ред, с усмивка, може и няколко пъти (независимо от възрастта); Съставки - една любопитна Мелания и нейните приключения, като се започне от буквата А, когато известният свещеник, в самото начало на книгата, си сръбна една лъжица супа и чак след това заяви многозначително: "Ааа, значи Вие, Мелания, ще се учите да четете и да пишете?"; Стойност - голяма, със забавление в добавка; Произведено - не е произведено, а е написано на ръка и е нарисувано също ръчно; Срок на годност - неограничен, като се започне от момента. ... |
|
Дали човек се ражда с дарбата да бъде ефективен мениджър, или се изгражда посредством обучение и практика? Бащата на научния мениджмънт Питър Дракър твърди, че ефективното ръководство е обучаемо умение. Някои са по-подготвени за него, други - по-малко. Пет предпоставки определят степента на нашата подготвеност да станем ефективни мениджъри: силно желание, истински приятелства, развита проницателност, любов към учението и безусловна принципност. Ако и петте са налице, смело можем да поемем по пътя на мениджъра, защото успехът ни е сигурен. Над 90% от днешните мениджъри са били повишени от редови служители без ... |
|
"Война, мир, насилие и безпътица са темите, които Владислав Христов извежда на преден план в новата си книга. Птиците и хората са противопоставяни, сравнявани и изследвани чрез умело-начупени линии, които наслагват щрих след щрих, метафора след метафора. Тази поезия натъжава, просветлява и помага за изравняването на силите." Катерина Стойкова "Тази книга ухае на барут и мащерка. Тя се вглежда в живата природа около нас, а и в нас самите със скептицизъм и ирония. Неочакваното в нея е, че открива мириса на барут и в уж идиличното царство на мащерката, но човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката ... |
|
"Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост". Силвия Чолева ”Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.” ... |
|
Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Негова поезия е публикувана в международни литературни издания, носител е на отличия в националните конкурси за кратка проза и международен конкурс за хайку. Три поредни години е в класацията на 100 -те най-креативни хайку автори. "В тази книга Владислав Христов е осъществил баланс между лаконичността и осмислянето. Обратното броене на зрелостта е започнало. Стихотворенията са сякаш вълни, които се застъпват, разминават, образуват водовъртежи и плисват на брега, за да се отдръпнат отново. Поезия, която диша свободно и ... |
|
В сърцето на старинна Барселона е скрито Гробището на забравените книги - подобна на лабиринт библиотека, в която се съхраняват малко известни и недооценени заглавия. В едно студено утро на 1945 антикварят Семпере отвежда своя десетгодишен син Даниел в това хранилище. Получил разрешение да вземе книга по свой избор, Даниел измъква от прашните лавици "Сянката на вятъра" от Жулиан Каракс. Докато момчето расте, неколцина души проявяват необичаен интерес към неговата находка. Случаят, започнал като литературен куриоз, постепенно се превръща в стремителна надпревара, целяща да разкрие истината за живота и смъртта на ... |
|
Владислав Христов е автор на книгите "Снимки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (поезия, 2012), "Фи" (поезия, 2013), "Германии" (поезия, 2014), "Обратно броене" (поезия, 2016), "Продължаваме напред" (публицистика, 2017), "Germanii" (поезия, немско издание, 2018), "Комореби" (поезия, 2019). Текстовете в книгата са писани в периода 1998 - 2018 г."Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на ... |
|
"Мопсът на Вазов" събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години. Подредени един до друг в общо книжно тяло, те придобиват оригинална цялост, придават обем на художественото му мислене и започват да функционират като негов духовен автопортрет. Разкриват необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас - рефлексия, провокирана и съпътствана от (само)ирония, изненадващи послания, вдъхновени метафорични образи, неочаквано подсказващи как проблемът да бъде трансформиран в решение и препотвърждаващи по този начин ... |
|
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете ... |
|
"Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка - едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!" Митко Новков "Комореби" е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка - и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните ... |
|
"Владислав Христов обича героите си дори когато е трудно да изпита към тях само обич. Описва ги по най-красноречив начин, за да разберем и човешката им природа, и невъзможността им да се държат по друг начин, притиснати от независещите от тях обстоятелства. Оптимизмът понякога е също толкова абсурден, както и ситуациите, в които се намират. Неговите фейлетони са плътна и релефна картина на днешния български живот." Палми Ранчев "Похвално е, че във времето на реалити шоуто и виртуалните хуморески Владислав Христов залага на сатиричната проза. Фейлетонът е сред нормализиращите жанрове в литературата, ... |