Коридорът

Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат.

И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете въже, което ще им помогне да изкачат най-големите върхове в онзи, другия, непознатия свят. В големите пространства има и големи битки.

А техните големи мечти, родени в малкия им свят, не биха стрували нищо без усещането, че тези, с които си делил вярата, нощите и дните са около теб. Че точно с тях и благодарение на тях си се научил да обичаш, да спасяваш и да се спасяваш. И че няма нищо по-истинско от онова приятелство, създадено зад оградата, в коридора, който е протегнал безкрайността си в душите на всички, с които си крачил тогава. Коридорът ти е дал толкова сила, че когато останеш сам, запратен сред купчините от фалш и недоверие, да прошепнеш с най-тихия глас на света, ама така, че всички да чуят:
"Човешко е да си сам, нелепо е да си самотен."

Няколко момчета винаги искат да надхитрят случая и да останат сухи. Те са вкарани в система, по своему безпощадна и организирана по начин, който да те пречупи. Но умело намират как да се промъкнат ловко и хладнокръвно между измислените и никому ненужни забрани. Осъзнали, че заедно са непревземаема крепост, момчетата играят играта, в която правилата се определят от по-силните и, следователно, по-безкрупулните и сигурни в непогрешимостта си. В този двубой се коват характери, извайват се приятелства и се пръкват предателства.

Но усещането за близостта на останалите, за съпричастността им към една голяма взаимност е силата, която им помага да се справят с всяка трудност или безумна приумица на другите. Когато коридорът свършва, реалността ги блъсва в лицата без да се интересува от чувства и привързаности. Всички номера, предназначени да ги преведат през иглените уши на клопките в коридора, извън оградата не работят. Те вече приличат на останалите и занапред ще бъдат длъжни да приемат и екстрите и недъзите на големия свят, за който са копняли там, в коридора, зад оградата. И единственото им спасение ще бъде коридорът вътре в тях: кой доколкото го е запазил и кой доколкото му вярва.

"Коридорът свърши. Те тръгваха млади и неготови. Там ги чакаше другото, незнайното, онова, за което им бяха говорили толкова много. "На ви го сега, ако искате вейте го като знаме, ако искате хвърлете го и го стъпчете като дрипа, ако ви е по-удобно, заврете го някъде - ние вече нямаме грижата за вас!" Така звучаха думите на шефката в учите им, макар тя да говореше съвсем други високопарни неща. Пропастта полека се отваряше и небето, кой знае как разполовено, заемаше своето място в душите на всеки един - те вече не бяха едно."

Български писател
София 1000, ул. 6-ти септември 35
izdatelstvo_bulgarskipisatel@abv.bg