От замисъла до съвременната мъдрост
50 години съм проучвал и проектирал. Не смеех да описвам църква. След дръзкия ми опит се чувствам длъжен да Ви се изповядам. Архитектът трябва не да пише, а да чертае и рисува бъдещето. Да улучва целта. За съжаление, многото цели се оказаха непостижими. В безизходицата си позволих да възседна не добре обяздения от мен кон, но като препусках, вече не можех да скоча от гърба му и... се получи този научно-художествен хибрид. Колеги и близки ме ентусиазираха да не зарязвам работата насред пътя. Да не прибирам листовете, а да публикувам. При обособените четива са неизбежни повторенията с оглед на тяхната цялост и възможността за избирателно четене. За недостатъците моля да бъда извинен. Както и за популярния български език и разностилието. Целта беше написаното да е достъпноза широк кръгчитатели. Надявам се, че постигнах що-годе някаква последователност, като съм споделил и някои интересени сведения и асоциации за професионалисти в различни области, както и за непосветени. За Ваша и моя изненада, накрая се увлякох и изневиделица изплува в съзнанието ми безкрайният фон на напредъка и несполуките на нашата съвременна цивилизация, на който се развиват църковното строителство, християнският светоглед и духовността на обществото.
