"Пред нас е мащабен книжовен проект, градящ контексти и литературноисторически реконструкции, въвлечен в европейски хоризонти и едновременно с това внимателно, любовно и детайлно вгледан в неизвестни фигури, теми и сюжети. Авторката е директор на "Националния литературен музей", чиято мисия е да издирва, изследва, опазва и популяризира литературните ценности от времето на Светите братя и до днес. Катя Зографова умело проследява вълнуващи вековни "диалози" на българската с европейските литератури: влиянието на великите скандинавци Ибсен, Киркегор, Хамсун, Стриндберг, на немскоезичните класици и ... |
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
Удивително точният анализ на генезиса и развитието, както и на политическата, социалната и социалнопсихологическата природа на фашизма у Андрич го правят съвременник и дори предтеча на някои модерни политически мислители, философи и социални психолози. В представянето на масите като инертни, ирационални стихии творчеството на Андрич може да бъде съпоставено с известните работи на такива мислители като Ортега-и-Гасет и Елиас Канети, така както със символната сила на представянето на света ненасилието и абсурда "Прокълнатият двор" на Андрич стои редом с "Процесът" и "Замъкът" на Кафка и " ... |
|
"И Поетът е с нас по всичките човешки пътища на времето. Не изостава той от своята епоха, с вятъра се движи устремено. Поетът е сред нас и прави все едно и също: посланията пренаписва с разбираеми слова. А отговора получава чрез сърдечно просветление. Не написаното, а самото нещо, взето в живината и в целостта си. Не копията, а оригиналите ще трябва той да съхранява. Написаното от поета е съобразено с протоколите." Сен-Джон Перс ... |
|
Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение. Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани ... |
|
Йордан Ефтимов е автор на онографиите "Опроверганата добродетел: Опити върху Цветан Марангозов", "Двойното дъно на класиката" и "Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм". Един от основателите на Департамент Нова българистика към Нов български университет. Тази монография се състои от четиринадесет глави, в които се разгръща новаторски прочит на значими текстове от българската поезия от 50-те до 90-те години на ХХ век. В последните години тъкмо конкретният затворен прочит не е най-активно практикуваната и всъщност добре овладяната практика на ... |
|
"Геният и неговият наставник" е уникално събитие в българската следвоенна литературна критика. Публикувана през 1978 г. като незавършен ръкопис, книгата се радва на небивал успех. Тя е написана по неконвенционален начин, като страстно търсене на истината, и би могла да се чете като приключенски роман." Цветан Тодоров "Когато чета Достоевски, аз губя властта над себе си. Той не ми се нрави, не ме трогва - той ме изпепелява... Аз виждам своите мисли - не свои, а плахи копия на неговите - да се връщат отново към прародителя си, да се сливат, да се родят пак - безкрайно по-могъщи, безкрайно по-велики - ... |
|
В началото на 21 век проблемите на национализма са остри, пълни с напрежение и конфликти. Илюзия е, че може да се избере една или повече националистически теории и чрез тях да се чете литературният дискурс. Разглеждайки българската културна и литературна ситуация от последните тридесетина години, виждаме, че тя би могла да се опише с ракурси от всички известни националистически теории, намерили представителство в българския контекст: тя е и "морална консолидация", и "териториална концептуална точка", и "въобразена общност", и "идентичност в границите на теоретичните интерпретации", ... |