Оригиналът на Лаура
(Умирането е забавно)

Владимир Набоков Времетраене: 1:05 мин. Всичко за парите Джоли Хана Времетраене: 0:56 мин. Един мой ден в песнички - музикална книжка Весела Усмивка Времетраене: 1:04 мин. Най-тайното общество на нестандартните вещици Сангу Мандана Времетраене: 0:59 мин. Ноктикадия Кери Лейк Времетраене: 0:53 мин. Любов и хортензии Мануела Инуса Времетраене: 0:59 мин. Повредена Л. Дж. Шен Времетраене: 0:46 мин. Малки тайни Луси Гоучър Времетраене: 0:48 мин. 79 главоблъсканици и 33 предизвикателства за деца Алън Тюринг Времетраене: 1:03 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин.

Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение.

Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани на ръка, със зачертавания, поправки и непълноти) да бъде унищожен. Те обаче не се престрашават да го сторят и ръкописът преседява в банков сейф повече от три десетилетия. След смъртта на майка си Дмитрий Набоков решава да обнародва творбата. „Оригиналът на Лаура” излиза през ноември 2009-а, 32 години след кончината на своя автор. Всяка страница от изданието се състои от факсимиле на изписано на ръка каталожно картонче и съответстващия му печатен текст. Предговорът от Дмитрий Набоков описва историята на произведението.

Критиката е противоречива. Едни смятат, че не е трябвало да бъде погазена волята на големия писател и че „Оригиналът на Лаура” го представя в недостойна светлина. Според други въпреки фрагментарността на текста, в него личи геният на Набоков.

"Твърде натрапчив, що се отнася до композицията, романът изследва въпросите за смъртта и душата със съзерцателна настойчивост."
Ню Йорк Таймс

"Една от най-интересните творби на Набоков."
Сан Франциско Кроникъл

"Същността на Набоков е една чудотворно-плодовита неустойчивост, където без предупреждение думите се откъсват от ежедневното, грейват като светкавици в нощно небе и озаряват скрити версти на копнеж и ужас."
Мартин Еймис

Смятан за странен и затворен в себе си човек, често критикуван и неразбран от мнозина Владимир Набоков е "явление", което оставя трайни следи в световната литература. Със своите комплексни сюжети и изкусна игра на думи той си спечелва място сред най-великите писатели на ХХ век.

Владимир Владимирович Набоков е руски писател, поет и преводач. Роден е на 10 (22) април 1899 година, в аристократично семейство. Бащата на Владимир е известен политик и адвокат, а майка му е потомка на древен дворянски род, занимаващ се с добив на злато. Следвайки семейната традиция момчето получава блестящо образование и още в детските си години перфектно научава английски език. Започва да пише стихове по време на обучението си в "Тенишевското училище" - едно от най-елитните учебни заведения в Санкт Петербург. По това време се заражда и страстта му към ентимологията (наука за насекомите). В разгара на революцията, Набоков получава наследство от чичо си, благодарение на което публикува първата си стихосбирка "Стихотворения", в която са включени 68 творби, написани в периода 1915 - 1916 година. Октомврийската революция принуждава семейството на Набоков да напусне Русия. Те се преместват в Крим, където писателят се сблъсква с първите си литературни успехи - всичките му творби са публикувани във вестника "Гласът на Ялта". С появата на болшевиките в Крим (1919 г.) семейството отново е принудено да имигрира, този път в Берлин. Владимир се премества с брат си в Англия, където изучава романски, славянски езици и литература в "Тринити Колидж".

През март 1922 година Владимир пристига в Берлин във връзка със смъртта на баща си. Там той си докарва допълнително доходи, давайки уроци по английски език. Паралелно с това негови произведения се публикуват в местните вестници, предназначени за руските имигранти. Славата го спохожда през 1926 година, когато се появява първият му роман - "Маша", в който авторът за пръв път засяга теми, които след това нееднократно ще се появяват в творчеството му. Това са теми за изгубената Русия, изгубения рай и щастието на младостта. Три години по-късно той се жени за Вера Слоним, а през 1934 година се ражда единственото им дете - Дмитри. Скоро след появата на "Маша", Владимир издава и други романи, като "Подвиг" (1932 г.) и "Отчаяние" (1934 г.), които имат голям успех сред имигрантите. Повестта му "Вълшебникът" (1939 г.) се явява предшественик на скандалния му роман "Лолита". В романа му "Смях в тъмното" Набоков ни запознава с нови страни на литературната игра и играта на литература, която той развива в следващите си книги. Движеща сила в творбата се явява страстта.

По-късно Владимир заедно с жена си имигрира в Париж, а след това в Америка, където става професор по руска литература. Там той написва и първия си роман на английски език - "Истинският живот на Себастиан Найт" (1941 г.), който е изкусно поднесена детективска история, представяща един остър и ироничен поглед за ролята на твореца в обществото! През 1955 година излиза бестселърът му "Лолита", който носи на писателя световна слава. Самият той относно тази слава казва: "Лолита" е известна, а не аз. Аз съм един скрит романист с име, което не може да се произнесе“. Романът буквално експлодира като бомба и разтърсва моралните устои на обществото, продължавайки да е обект на множество критики и до днес. Почти веднага след публикуването, книгата е обявена за "мръсна порнография", а през 50-те години е забранена във Франция и Великобритания, през 1959 година - в Аржентина, а през 1960 година - в Нова Зеландия. Истинският конфликт обаче е този между автор и читател, затова и романът ще продължава да предизвиква спорове. Той е написан на руски и на английски език. Хонорарите, които му донася "Лолита" му дават финансова стабилност и той цялостно се съсредоточава върху литературата.

През 1960 година писателят се връща в Европа, установява се в швейцарския град Монтрьо, където създава последните си произведения, към които се причислява и незавършеният роман на английски език "Оригиналът на Лаура" (1977 г.) Владимир Набоков умира на 12 юли 1977 година.

Фама
София 1000
пл. Славейков 11
famapublishers@abv.bg