"Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот. Нямаше как да протестирам срещу бетономорието, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника Стари хипари, към тях сега прибавям и нови. Нови въздишки... Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази - и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време. Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... Вечер той покачва нивото на морето, без да иска разрешение от Луната. По собствено желание спира въртенето на Земята, утрото закъснява и хората също закъсняват за работа. Прехвърля слънцето от картината на стената върху тавана на стаята, за да му грее и нощем. Стърже по стените и казва, че картините живеят и извън рамките. Скача от покривите на сградите и се надсмива над гравитацията. Твърди, че не ни убива височината, от коята скачаме, а нашата собствена тежест. Осмелява се да каже "Душата ми е по-лека от перце, а ... |
|
|
В поредицата "Нова българска проза" на издателство "Ерго" ще намерите едно забавно, смешно и актуално четиво, сатирично-философския роман в разкази "С такси в страната на чудесата" от Стан Рашков . Гениално чувство за хумор, жив диалог, приключения из българските бели и черни пътища, малко политика, малко социология, малко утопия... "С такси в страната на чудесата" е сборник от хумористични разкази, които постепенно прерастват в приказно-абсурден "таксиметров" роман. Тази книга е своеобразно продължение на първия сатирично-философски роман на Стан Рашков "Отпушени ... |
|
|
Съставител: Жанина Драгостинова . ... Морето преди бетона. По вълните на изгубеното време. Круиз с истории от палубата на миналото. Сборникът Голи и солени със съставител Жанина Драгостинова и със снимки от Иван Бакалов и Ана Вълчанова е кораб, който се носи в дълбините на спомените. В него 23 истории ни връщат в годините, когато рокендролът беше млад, дюните - неразорани, немкините - от ГДР, а леките коли - тежкотоварни. Тогава Водния дух бдеше над Иракли, хазайките в Созопол криеха ютиите, но брояха душовете, а кофражите не скриваха морето. Сред авторите на тези лични и вълнуващи разкази ще откриете журналисти, ... |
|
|
Съставител - Александър Шпатов . ... Разказите са най-подценяваният, но същевременно и най-българският жанр. Още от времето на Алеко , Йовков и Елин Пелин . Изминалите две десетилетия със сигурност са сред най-важните за тази ни литературна традиция, поставили България на световната карта с разкази като "Сляпата Вайша", "Кръв от къртица", "Има ли кой да ви обича" и "Как купихме Ленин". В този сборник ви представяме подбрана селекция от едни от най-представителните и популярни истории за първите 20 години на XXI век от едни от най-утвърдените ни съвременни майстори на разказа. ... |
|
|
Три дузини съвременни разкази, които ще ви заведат в тъмната, иронично-смешна, необяснима страна на човешкото. Разказите в сборника са разделени тематично. В първата част "Менискусът на истината" героите попадат в непривични ситуации и успяват да се доберат до техни си мъдрости. Какво става, ако пътуваш като бедняк из Франция, ако синът на новобогаташ е отвлечен от въображаеми извънземни, ако един полиглот и един сенсей решат да не играят по правилата, ако един съдия сметне, че светът не трябва да се тласка към правилност, а за разумът на болен от Алцхаймер същия този свят отдавна е загубил логика и още и още ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
|
|
Истории от бутилката. Сборник разкази
Андрей Пантев , Стефка Янорова, Мария Георгиева-Савова, Петя Желева-Зеленски, Валентина Войкова, Я. Петров, Ф. Попов, М. Заимов, М. Панчева, М. Маречкова, И. Екимова, Я. Григоров, А. Русков, М. Добранова
Smart books
|
|
|
Тук ще прочетете разкази, посветени на това благородно усещане, което сближава хората. Те не са апотеоз на пиенето, а пресъздаване на една красива реалност, която преодолява всякакви обременения, тягостни чувства, отчаяние, съмнения за смисъла на живота. Тогава настъпва онази увереност, която потвърждава, че си струва да се живее, колкото и кратък да е животът. Прочетете тази книга. От нея ще усетите, че научавате неща, които сте си въобразявали, че познавате. Така ще осмислим допълнително собствения си живот, за да забравим тежки мисли и да преодолеем предразсъдъците. ... |
|
|
Сред обитателите на селото има всякакви – гяволи и балъци, хитреци и ахмаци, но всички са единни, че не в труда, а в далаверата е формулата на успеха. Затова не работят земята си, а гледат да се „изработят” един друг в играта „Монополи“ – единственото им делово занимание. Като истински брокери купуват и продават имоти на „Пикадили“ и „Риджънт стрийт“, приватизират лондонските жп гари, строят хотели или попадат в затвора. Един ден в Ново Плодородно пристига чужденец – Виталий Баранов. Не за да си купи къща, а цялото село и да го управлява – с твърда ръка и с „мягкий знак“. Ще се събуди ли гражданското общество в заспалото ... |
|
|
"От години са ми сложили етикета "писател-хуморист". Винаги двете думи заедно, винаги с тиренце... Почти като Римски-Корсаков. Или като дама, приела и фамилията на мъжа си. Разказите в тази книга се получиха някак по-сериозни и по-тъжни от предварителните ми намерения. И ме обхвана страх за етикета: дали това "хуморист" няма да отпадне? Ами, ако отпадне и "писател"... и остане само (-) тирето?" Михаил Вешим "Бе спокойна сутрин, свежа и леко хладна – есента още стъпваше на пръсти, плахо, та да не уплаши лятото. В този град лятото най-късно си отива – понякога се заседява до ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
|
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор - още по-малко. Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в "Стършел", имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места - по ... |
