Шарл Силвестър е известен френски писател, който не е много популярен у нас. Затова с голямо удоволствие ви предлагаме неговият прекрасен роман "Дяволът на старините". Това е един вълнуващ разказ за бленуваната любов, която се случва в заника на живота на един уважаван в обществото, почитан сред учените, смятан дори за мъдрец сред живите възрастен мъж. Възможна ли е тази любов? Още повече когато обектът на това изпепеляващо чувство е младо момиче, което пленява със своята жизненост и невинност възрастния мъж, който е получил всичко от живота, но не се е насладил на истинската опияняваща любов. Но това не е ... |
|
|
Азбука на развода от Аз до Той ... Разводът е много лична и тежка тема. Трагедия, за която не ти се мисли нито докато нещата са съвсем наред, нито когато всичко неочаквано рухва. Измъкваш се от руините на бившето семейство и ти се ще да избягаш, без да поглеждаш назад, да загърбиш миналото и да гледаш само към бъдещето. Но нищо ново не може да те ощастливи, докато не си дадеш ясна сметка за случилото се. Трябва да спреш, да погледнеш в очите страховете, болката си. Да се видиш без обичайното самоумиление и самосъжаление. После... После предстоят усилията, описани подробно и хронологично от Юлия Рубльова. От „парясницата“ ... |
|
|
Олга, щастливо омъжена майка на две деца, съвсем неочаквано се оказва изоставена от мъжа си. Следва разкритието за една продължителна изневяра, шокът от загубата на сигурния и улегнал семеен живот. На фона на аристократичния и сдържан пейзаж на Торино неаполитанката Олга използва дългите дни на самота, за да потърси дълбоко в себе си обяснение за внезапната криза и да излезе от блатото на депресията. На помощ и се притичва безличен и стеснителен съсед, който се оказва виртуозен музикант... ... |
|
|
Поредица от премеждия и най-невероятни комбинации на секс и любов в търсене на "идеалния мъж". ... "Испански любовници" е увлекателен и провокативен разказ за живота на една съвременна мадридчанка, акцентуващ върху любовните й връзки. Вечните теми за самотата и приятелството, мъжете и жените, загубената девственост и изневярата, радостта и отчаянието, семейството и колегите са пречупени през призмата на любовта. Достъпният и директен стил въвежда читателя умело и бързо в интимния свят на героинята, а описаните еротични сцени придават на романа пикантен привкус. Миранда Ибанес е псевдонимът, който ... |
|
|
"Лус. Седем песни и една любов. Книга за преодоляването на страховете, за превръщането на камъка в плодородна почва, за прераждането, за силата на човешкото, книга за търсенето, която търси теб. Недописана, за да я завършиш ти. Ако си Лус и можеш да обичаш. Словесна изящност, оставяща усещане за докосване на древен пергамент по ръцете ти и напомняща болка от белези на вековна мъдрост, дълбаещи в душата ти. Думи, като арабски коне, като черни щъркели, разкъсващи с полет пустинята на самотата, сред която мъжът е само точката до буквите, а жената е мъдростта в текста на живота. Лус не е просто книга, не е само поезия, ... |
|
|
Джамал Наджи е йордански писател от палестински произход, роден през 1954 г. в град Йерихон в Палестина. Живее в Йордания от 1967 г., където завършва своето висше образование в Художествената академия. Работил е като учител и финансов служител. Става известен с първия си роман "Пътят към Белхарес" (1962), който е публикуван 6 пъти и е преведен на руски език. Написал е още романите "Време" (1985), "Последствията от последните бури" (1989), "Животът със смъртна гаранция" (1993), "Когато остаряват вълците" (2008). Последният роман на писателя "Сезонът на русалките" ... |
|
|
"Един ден има живот... и тогава изведнъж се случва смърт." Така започва "Изобретяване на самотата" - книга събрала най-личните прозрения на Пол Остър върху отношенията баща - син. Първата част на книгата "Портрет на един невидим човек" разкрива чувствата и спомените на Остър след смъртта на баща му, един саможив, откъснат от семейството, резервиран, студен човек. "Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен единствено през мъглата на собствената си самота". Но когато получава съобщение за смъртта му, той си казва: "Знаех, че трябва да напиша нещо за баща ми и че ако ... |
|
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
|
Идваш идваш падайки през болката и намествайки голи думи в раната от загубата. лицето е малко за да усети онова което в нас продължава да съществува в онзи миг в който гласът снема сенките от този ден където завръщането не се пише вече със страх от приливите. можеш сега да се въздигнеш: сякаш (отново) си на светло Жоао Луиш Барето Гимарайш Жоао Луиш Барето Гимарайш е роден в Порто, Португалия (3 юни 1967 г.), където завършва медицина. Той е поет и пластичен хирург. Първата му книга със стихове е Има цигулки в племето (1989). Автор е на Избрана поезия (2011), Тук си (2013), Средиземно море (2016), за която през ... |
|
|
Изданието съдържа две от произведенията на Бернар-Мари Колтес - "Нощта преди горите" и "В самотата на памуковите полета". ... "Нощта преди горите" на Бернар-Мари Колтес не може да се нарече монодрама, така както изобщо текстовете за сцена на Колтес е трудно да се нарекат пиеси. Те са напрегнато драматично говорене, в което езикът напряга собствените си възможности за изказ, за да "произведе" чувствени тела, които се движат в пространството - пространството на самотата като дом за екзистенциалната крехкост на субекта. "Нощта" представлява дълга фраза, накъсвана от вика & ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
