Цветето на звездата ни кани да тръгнем на пътуване с човешката душа към Безкрайността. Древният принцип Познай себе си означава да обърнем взор навътре, за да провидим, че във фракталната структура на Микрокосмоса оживява отразената същина на Макрокосмоса. Въпросът за Бог остава онзи вечен Въпрос на Въпросите, който самопоражда неизчерпаемите си основания в своята отвъдност. Животът е закодирана в тайна, която чака да бъде изявена в милата усмивка, в благостта на общуването, в милосърдната постъпка, в грижата, в братството. Тогава Бог оживява в нас. Взирането в тази божествена душа нека да е с очите на дете, лишено по ... |
|
В книгата са включени 28 разказа, представени на четенията на литературния формат "Пощенска кутия за мръсни приказки". ... "Споделената история е топлина. Споделената мръсна история е два пъти топлина. Защото и завистта топли. Да не говорим за смеха! Когато на средновековните учени им ставало студено, те карали един от тях да започне да твърди, че земята е кръгла, а останалите се събирали около кладата да се постоплят. Когато на безделниците мои съвременници им стане студено в дигиталния уют на социалните мрежи, те се събират в някой бар да си четат приказки. Най-много топлят мръсните приказки. Чел съм. ... |
|
Той можеше да вижда насън като наяве. Затваряше очи, спомняше си миналото и виждаше бъдещето. Можеше "да влезе" във всеки човек, можеше да го "изтрие" и да вкара в тялото му друг, който да изпълнява безпрекословно неговите заповеди. Можеше да подчини всеки човек или животно и да го превърне в своя марионетка. Научи се да излиза от тялото си и да се вселява в съзнанието на друг. Но не го правеше. Петдесет години живя с товара на Силата като обикновен човек и не пожела да се ожени за Вдовицата на Бога. А тя му се предлагаше с цялата си прелест и зловещина. Но пред нея Пантелей Пантев предпочете Поезията. ... |
|
"Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена - реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории - също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта." Георги Господинов "Бавно. ... |
|
Зловеща комбинация от хорър, мистерия и фантастика. Никой не може да избяга от сянката си. Многомилионният мегаполис Унтерщат ври и кипи, раздиран от протести, корупция и престъпност. Градът се превръща в арена на сблъсък между две враждуващи фракции - надарените мутанти, които се раждат единствено на планетата Хаксан, и върлите местни мутантофоби, решени на всичко да им се противопоставят. Гастролът на прочутия в цялата галактика „Цирк на Сенките“ налива допълнително масло в огъня, тъй като артистите мутанти не крият политическите си пристрастия. Когато един от цирковите артисти е отровен пред очите на частния детектив ... |
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |
|
От авторката на бестселъра "Грехът на Малтица" - Лиляна Михайлова . Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Лиляна Михайлова успява да ни пренесе във времето, когато подвигът в името на Отечеството с нищо не се отличава от ежедневния живот. Когато за едни Въстанието е път към историята, а за други - друг начин за забогатяване. Докато Елена се старае да вникне в святото дело на апостолите, баща и продава негодни пушки на същите тия мъченици на делото. Свобода или богатство... Дух или материя... Дъщеря срещу баща... Повест с два финала: ... |
|
Всеки понякога може да бъде център на Вселената. Въпросът е какво следва от това. Един средностатистически и леко депресиран гражданин на Земята, който мечтае да бъде писател, но си изкарва хляба като синоптик в телевизия, докато въздиша по несподелената си любов, е поставен в центъра на тази абсурдно-иронична история. До какво може да доведе обикновена печатна грешка? Възможно ли е един редови гражданин да крие фатална за Вселената технология? И след като действителността се е превърнала в нелепа измислица, как ще се възстанови така нужното равновесие в света на човеците? Романът "Печатна грешка" представя ... |
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
|
"По-просто беше преди години. Десетилетия. Векове. Нали? Хората наоколо бяха предимно същите като тебе. Повечето от тях даже ти бяха роднини. Или роднини на роднини. Рядко чуваше по някоя история, случила се надалеч. По-често научаваше за неща, случили се наоколо. Рядко се изненадваше. Познатото за теб вероятно е било такова и на тези преди теб. И на тези преди тях. А за непознатите работи, за мистериите, за кошмарите, за късмета, за хаоса - обясненията идваха от приказките, от митовете и от легендите. И те носеха истина, утеха, развлечение. Вярвания, обреди, обичаи, предания, поверия, притчи. И множество герои, ... |
|
С хумор, ирония и сарказъм Клери Костова описва своите наблюдения. Обаче някои английски приятели не разбраха шегите ѝ. Тези обикновено мирни и тихи хора организираха протести. Наредиха се на опашка пред дома ѝ (чисто по английски) и издигнаха лозунги като: Ние пием не само чай! Появиха се и отговори в Туитър: Аз не обичам крикет и през цялото време се усмихвам. После обаче се оказа, че повечето са сбъркали опашката. Те всъщност се били наредили за автографи, защото били възхитени! Но вече било късно. Тези потресаващи факти са били съкратени и сега, уви, нямате никакъв шанс да ги прочетете. Все пак са ... |
|
Бъдещето вече е тук. Идеи, за които фантастите мечтаеха, а всички ние смятахме за магия, се претворяват в реалността. От нас зависи как ще ги използваме. Технологиите променят живота ни толкова бързо, че нямаме време да се запитаме - какво следва? Къде остава човешкото в един свят на единици и нули? Докъде ще ни доведе възходът на изкуствения интелект? Как новите медии и форми на общуване променят начина, по който мислим и възприемаме света? Може ли да постигнем безсмъртие с помощта на компютрите... или обратното, да намерим края си като вид? Дигитални истории на журналиста и програмист Георги Караманев ще се опита ... |