В либералните демокрации гарантирането на свободата и човешките права се използва парадоксално като претекст за налагането на ограничения върху упражняването на властта от народа. Демокрацията е резултат от сдвояването на две логики, свързани съответно с идеите за равенство и свобода, които никога не могат да бъдат помирени напълно. "Демократическият парадокс" на Шантал Муф си поставя за цел да осветли това основополагащо за модерните демокрации напрежение."Когато разберем, че напрежението между равенството и свободата не може да бъде преодоляно (...), става ясно, че с изчезването на идеята за алтернатива ... |
|
|
Провалът на реалния социализъм неизбежно ще накърни вярата в социалистическата идея, но в никой случай няма да я унищожи. Тя ще съществува, просто защото хората не могат да живеят без вяра в своето човешко благополучие и без надежда за по-голяма обществена справедливост. Социалистическият идеал следователно трябва да се възприеме единствено като постоянен, ежедневен стремеж към такова общество, което се опира на синтеза от изстрадания опит и акумулираната мъдрост на цивилизацията през хилядолетията. ... |
|
|
Силата на демокрацията. ... В книгата са изследвани историческата еволюция и съвременните черти на държавно-политическата система и неутралитета на Швейцария, която отдавна се е превърнала в символ на демократична и миролюбива страна. Швейцарското развитие е основано на същите принципи, както в другите демократични държави – политически плурализъм, върховенство на закона, спазване на фундаменталните човешки права и свободи, разделение на властите, развито гражданско общество. В същото време то има специфичен облик, който се дължи на важната роля на референдумите и другите форми на пряката демокрация в държавното ... |
|
|
Второ, допълнено издание. ... Книгата е посветена на връзката между религия и политика в арабските общества на Близкия изток, поставени в по-широкия контекст на ислямската история, включително и от гледна точка на тяхното взаимодействие със Запада. Монографията е насочена както към тесни специалисти и студенти в областта на арабистиката, ислямознанието и близкоизточните изследвания, така и към по-широка читателска аудитория, интересуваща се от социална, политическа, културна и религиозна история, от теология, философия, политология и социална антропология. Симеон Евстатиев е завършил арабистика в СУ "Св. Климент ... |
|
|
„Контрадемокрация”, това са всички онези нерегламентирани, стихийни намеси в политическия живот на самоупълномощилите се да контролират властта граждани... В настоящата книга ще ни се говори за онова нерегламентирано, хаотично, често агресивно участие, правото на което гражданите извоюват ден след ден против волята на институциите, а понякога и за ужас на политолозите, които виждат в него заплаха за демократичния ред. Провокацията в анализа на Розанвалон, която ще ни накара да прочетем книгата, е в преобръщането на страховете ни. В невероятния изблик на контрадемократична активност днес - в епохата на интернет и ... |
|
|
Задачата на политическата философия днес, в ситуацията на радикална и вероятно необратима криза на модерните политически модели, е да осигури възможността за справедливо общо съществуване на множеството от нови (политически) субекти. Необходимото условие за осъществяване на тази задача: да продължим идеята за деконструкция на модерната фигура на субекта с идеята за устояването на субекта в метаморфозата на света, като метаморфоза на света. Дошло е време за ресубективиране на политическото: време да отхвърлим репресивните матрици, налагащи ни конвертируема квази-субектност, изначално подчинена на властта. Следователно ... |
|
|
В своята философия на историята Хегел въвежда две знаменити понятия, приложими изцяло към българския преход - "хитрост на разума" и "ирония на историята". Най-общо зад тях стои идеята, че хората имат едни намерения и преследват едни цели в историята, но се получава нещо съвсем различно. Това е валидно в много висока степен и за българския преход, възприеман от голяма част от неговите активни участници и от голяма част от населението като "големият грабеж" и "голямата измама". И сериозният анализ следва да открие именно в какво се състои "иронията на историята" на ... |
|
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
|
|
За да се надяваме на едно по-мъдро и по-сигурно утре, необходимо е да оценим обективно и без страх това, което ни се случва днес, но за да разберем истински ставащото днес, трябва с воля и без страст да се взрем в нашето вчера. Нужно е да свържем времената, за да преодолеем картезианската самоизмама на всяко ново поколение, че светът започва именно с него. Не направим ли това, призраците от миналото, предрешени и прикрити, отново ще ни се явят, незряло амбицирани да ни определят бъдещето. Книгата на икономиста, политика и държавника Вацлав Клаус свързва времената чрез проникновения си анализ на комунизма, прехода и ... |
|
|
България през мандата на президента Петър Стоянов и промените след падането на комунизма. ... Йордан Василев е български литератор, автор на 15 сборника, между които и две книги за Багряна в съавторство с Блага Димитрова. През март 1948 г. семейството му е изселено от София. Софийското им жителство е възстановено през 1964 г. Става студент по българска филология, а през 1956 г. след въстанието в Унгария е изключен от Софийския университет. От 1966 г. започва работа в отдел „Критика“ на сп. „Септември“. През 1967 г. го уволняват заради ръкопис на статия и остава 2 години без работа, след което започва като уредник ... |
|
|
Хараламби Паницидис е преподавател катедра "История на философията" във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Изследователските му интереси са в областите: философия на историята, философска антропология, философско-теоретичните модели на съвременното социално и политическо развитие. В книгата "Социално-политическият анализ. Методология и история" се обосновава тезата, че един от ключовите проблеми, пред които е изправена днешната социална теория, е този за адекватното и критично-теоретичното осмисляне на извършващите се обществени процеси, на необичайните ... |
|
|
Целта на автора да се обоснове значимостта на подобно изследване в едно променящо се общество изглежда не особено трудна задача. Предосвобожденските идеи за държавно устройство и управление и реализацията им в основния закон на възстановената през 1879 г. държава представляват съществена част от българския исторически опит, който днешните управници високомерно подценяват, а някои от тях дори и не познават. Настоящото проучване намира смисъл и в неосъществявания досега стремеж за систематизиране и анализ на историческата литература по темата, както и в изследването на някои съществени аспекти на така формулирания проблем ... |
