Задачата на политическата философия днес, в ситуацията на радикална и вероятно необратима криза на модерните политически модели, е да осигури възможността за справедливо общо съществуване на множеството от нови (политически) субекти. Необходимото условие за осъществяване на тази задача: да продължим идеята за деконструкция на модерната фигура на субекта с идеята за устояването на субекта в метаморфозата на света, като метаморфоза на света. Дошло е време за ресубективиране на политическото: време да отхвърлим репресивните матрици, налагащи ни конвертируема квази-субектност, изначално подчинена на властта. Следователно ... |
|
|
В своята философия на историята Хегел въвежда две знаменити понятия, приложими изцяло към българския преход - "хитрост на разума" и "ирония на историята". Най-общо зад тях стои идеята, че хората имат едни намерения и преследват едни цели в историята, но се получава нещо съвсем различно. Това е валидно в много висока степен и за българския преход, възприеман от голяма част от неговите активни участници и от голяма част от населението като "големият грабеж" и "голямата измама". И сериозният анализ следва да открие именно в какво се състои "иронията на историята" на ... |
|
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
|
|
За да се надяваме на едно по-мъдро и по-сигурно утре, необходимо е да оценим обективно и без страх това, което ни се случва днес, но за да разберем истински ставащото днес, трябва с воля и без страст да се взрем в нашето вчера. Нужно е да свържем времената, за да преодолеем картезианската самоизмама на всяко ново поколение, че светът започва именно с него. Не направим ли това, призраците от миналото, предрешени и прикрити, отново ще ни се явят, незряло амбицирани да ни определят бъдещето. Книгата на икономиста, политика и държавника Вацлав Клаус свързва времената чрез проникновения си анализ на комунизма, прехода и ... |
|
|
Хараламби Паницидис е преподавател катедра "История на философията" във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Изследователските му интереси са в областите: философия на историята, философска антропология, философско-теоретичните модели на съвременното социално и политическо развитие. В книгата "Социално-политическият анализ. Методология и история" се обосновава тезата, че един от ключовите проблеми, пред които е изправена днешната социална теория, е този за адекватното и критично-теоретичното осмисляне на извършващите се обществени процеси, на необичайните ... |
|
|
Целта на автора да се обоснове значимостта на подобно изследване в едно променящо се общество изглежда не особено трудна задача. Предосвобожденските идеи за държавно устройство и управление и реализацията им в основния закон на възстановената през 1879 г. държава представляват съществена част от българския исторически опит, който днешните управници високомерно подценяват, а някои от тях дори и не познават. Настоящото проучване намира смисъл и в неосъществявания досега стремеж за систематизиране и анализ на историческата литература по темата, както и в изследването на някои съществени аспекти на така формулирания проблем ... |
|
|
Да пишеш за това, което си преживял, винаги е риск. Първо - преживяваш го отново и се бориш с паметта си, която отсява лошите моменти от хубавите, изтласквайки лошите. Второ - от хилядите впечатления трябва да изградиш разказ - последователен и пълен. Така че човек, който каца от космически рейс и не знае какво е ставало в България между 2005 и 2011 г., да разбере какво се е случило. Има и едно трето - че едно и също събитие разказано от трима души. звучи понякога като три различни събития. Разказът, който авторката е нарекла "Мисия Атака", е по-скоро изграден като филм, като клип, в който времето и спомените се ... |
|
|
Второ издание. ... Книгата на Иван Михайлов Македония: Швейцария на Балканите е писана в тежка нелегалност през 1947 - 1948 г. в Австрийските Алпи и издадена в САЩ, гр. Индианополис.В нея лидерът на ВМРО сочи пътищата за разрешаване на Македонския въпрос. Идеите, които развива навярно ще шокират и неговите най-върли противници. Опирайки се на неоспорими исторически факти и на логиката на политическите реалности, Иван Михайлов доказва, че единственият начин за слагане край на нещастията на Балканите е създаването на самостоятелна и независима македонска държава по подобие на Швейцария - отделните етноси (българи, албанци, ... |
|
|
Турция се връща на Балканите ... Преди всичко неоосманизмът е повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация, и особено на нейния интелектуален елит. Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света. Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички действителни и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк. ... |
|
|
|
Докладът на Щайлман
Франц Леенер, Антони Чарлз, Стефан Биери, Яаннис Палеокрассас, Ничолас Ашфорд, У. Биертер, Р. Камагни, А. Коуракис, В. Хартмани, Ф. Шмидт-Блеек, Ф. Шнайдер
Нова звезда
|
| Цена: 15.00 лв. / 7.67 € |
|
 |
|
Хората като богатство - към една интелигентна икономика на XXI век ... "Докладът на Щайлман" е една от най-изненадващите книги. Тя пресича границите между икономикс, социология, култура, политика, мениджмънт и околна среда като научни дисциплини. Тя формира нов подход към връзката теория-практика. Авторите Погрешно е впечатлението, че само българското общество е в условия на преход и объркване - светът се намира на повратна точка и най-развитите икономики се борят с предизвикателствата на глобализацията. Задачата на нашите политици, учени, бизнесмени и структури на гражданското общество е да открият и ... |
|
|
Как стана така, че за 20 години на цена, която меко казано може да се определи като твърде висока (крах на образователната система, колапс на здравеопазването, подриване на устоите на държавността), Балканите успяха от периферия на Изтока да станат периферия на Запада? Книгата ще бъде полезна за онези, които търсят отговора на този въпрос. Проф. д-р Любиша Р. Митрович (1943) е редовен професор по социология във Философския факултет на Нишкия университет, Република Сърбия. Завежда катедрата по обща социология, ръководител на следдипломното обучение по „Социология на общественото развитие”. Бил е декан на Философския ... |
|
|
Българските think-tank и глобалните мрежи за влияние ... Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия? Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество? Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност? Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България? Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски ... |
