Петър Петров Дачев (1896–1968) е роден в Котел, но е израснал в равнинния Добрич и в морска Варна. Куфарчето, с което тръгва към Босфора, е повече от леко, понеже в него не са подредени излишни предубеждения и никому ненужни нагласи. Този повече от скромен магьосник на багрите и думите, на сенките и светлините открива и успешно завладява за българското изобразително и словесно изкуство една не толкова (о)позната художествена територия, каквато представлява Истанбул, поради което отдавна е заслужил да бъде не само възкресен за ново творческо битие, но и да бъде вграден във фундамента на българско-турското приятелство. & ... |
|
|
"Това, което ме ангажира и подтикна да дам публичност на вижданията и преценките си за този рядък с таланта си наш лирик, е преди всичко обсебилата ме неудовлетвореност от досегашното изясняване на проблеми от рода на: Дебелянов и традицията, той сред своите предходници и съвременници, домогването му до рязко открояващо го сред останалите негови връстници-символисти суверенно естетическо верую и поезия. Привлякоха ме и недоизяснените страници от посмъртното битие на поета. Останалите засегнати от мен въпроси само доизразяват част от конкретните общувания с неговото творчество. Оказва се, че дори при толкова многото ... |
|
|
Казуси в литературното поле на НРБ. ... Едно по-подробно хроникиране и инвентаризиране на деавтономизираното литературно поле в Народна република България ще ни убеди какво централно място в събитийното му възпроизводство заемат т. нар. случаи. Това са онези произшествия в литературата, около които се състои интензивно струпване на мнения "за" или "против", реакции на критиката и на властта, активиране на цензурата и на тайната полиция, мероприятия на Съюза на българските писатели и партийната организация към него, понякога - явна или скрита намеса на самия ... |
|
|
Тази книга съдържа петнадесет есета от различни автори и различни езици. Онова, което ги свързва, не е литературата в прекия смисъл на думата, а писането - писането като различни стилове, авторски почерци, жанрове и употреби: как се пише например роккритика; какво е съотношението между биография и творчество; как може да бъде представен един речник или пък книга, която рецензентът не е чел. Обединяват ги и някои на пръв поглед екстравагантни въпроси като: кой е бил разяждан от подозрението, че собствената му библиотека е по-интелигентна от самия него, или пък се е питал дали всяко произведение не притежава повече фантазия ... |
|
|
Книгата обобщава дългогодишните наблюдения на един от най-добрите познавачи на Ботевото творчество. Разгледани са важни въпроси, свързани с художествените особеностите и творческата история на неговите стихове, детайлно са представени вестниците на Хр. Ботеви и идеите, които носят статиите му. Изследването хвърля нова светлина върху контактите на големия революционер с негови съмишленици в Румъния и Русия, както и за връзките на литературните и публицистичните му творби с идеите на времето и въздействието им върху съвременниците. ... |
|
|
Книга от поредицата "Литературата на НРБ: история и теория" - книга 13. ... Сборникът събира текстове, представени за първи път на научната конференция "Генерация на властта: "Априлското поколение" в българската литература", организирана на 3 юни 2016 г. от департамент "Нова българистика" на НБУ. В тях са разгледани проблемите за генеалогията и конструирането на понятието "априлско поколение"; за разделителните линии и ситуативни единства между личности и групи в генерацията - "селско" и "градско" крило, "модернисти" и "традиционалисти& ... |
|
|
"Фантазии и сънища в "Градива" на Вилхелм Йенсен" е есе от Зигмунд Фройд , което анализира новелата "Градива" на Вилхелм Йенсен от психоаналитична гледна точка. Книгата е издадена през 1907 г., а на български излиза под името "Фантазии и сънища". Новелата се разказва за млад археолог, който осъзнава любовта си към приятелка от детството чрез дълъг и сложен процес, главно асоциирайки я с идеализирана жена под формата на барелефа Градива. ... |
|
|
"На Бога най-светлия син" съдържа текстове, посветени на живота, творчеството и документалното наследство на Димчо Дебелянов . Надежда Александрова е литературен историк, работила е в Националния литературен музей, Столична библиотека и НБУ. Изследва архивното наследство и творчеството на Николай Лилиев , Димчо Дебелянов, Владимир Василев и други автори от първата половина на XX век. Съставител и редактор (с Елка Константинова) е на двутомника на Димчо Дебелянов (1983, 1987). ... |
|
|
Към философията на българската литература. ... Книгата обединява текстове, писани след монографичното изследване "Поезията на 1990 -те : Българско и постмодерно" (2010). Събрани заедно, те конструират една цялостна теория на българския постмодернизъм, която работи едновременно в два плана, очертава две основни тенденции. Първата преговаря един централен сюжет във "високия" (класически) постмодернизъм от 1990 -те години, състоял се главно в поезията. Изследвана е работата му с литературния канон и начинът, по който той дискутира националната философия на историята ( Ани Илков , Златомир Златанов , ... |
|
|
Във време, когато темата за културната идентичност на отделните народи и дори на самата европейска цивилизация придобива драматично звучене, създаваното в продължение на тридесет години изследване разкрива неподозирани търсения на двама гениални творци, без които не можем да си представим облика на нашия континент. Чрез закодираните в произведенията си тайни Фьодор Достоевски и Уилям Шекспир благородно са ни оставили шанса да погледнем по нов начин себе си и света! Георги Велев е публикувал студии и статии за българския фолклор, за творчеството на Елин Пелин , Йордан Йовков , Емилиян Станев , Фьодор Достоевски, ... |
|
|
Книгата е резултат от петдесетгодишно изследване на творчеството на един от най-значимите български поети Николай Кънчев (1936 - 2007). Тя е авторски опит на Пламен Дойнов за по-детайлен литературноисторически разказ, взрян както в уникалността на Николай-Кънчевата поетика, така и в перипетиите при нейното утвърждаване в епохата на Народна република България. Разгледани са случаите с проблематичното възприемане на първата стихосбирка на Николай Кънчев "Присъствие" и заклеймяването на втората книга - "Колкото синапеното зърно", върховното устояване на неговия почерк в годините на забрана да ... |
|
|
Христо Радевски, Радой Ралин , Константин Павлов , Валери Петров , Добри Жотев. ... Хроника на едно четене с "реакционно съдържание" 20 декември 1965. Софийски университет, 65 аудитория. Обявено по афиш "Голямо епиграмно четене в чест на януарската и всички предстоящи сесии". Организатор от името на Културния клуб - моя милост. "Оказва се, прибързано. С две заповеди на Ректора - от 13 и 31 януари 1966 г., съм изключен от Университета: "за организиране на сатирично четене с реакционно съдържание", състояло се на 20 декември 1965 г. в 65 -та аудитория. Завършването на последния ... |
