Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    Теория на литературата  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Теория на литературата    Императорите на сладоледа. Литератур...
Търсене
Учебници
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Императорите на сладоледа. Литературни есета

Цена:  18.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 16-10-2019 г., Четвъртък 17-10-2019 г. или
Петък 18-10-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#196746
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници288
Размери13.10 / 20.00 / 2.10 cm
Тегло0.285 kg
EAN9786191509355
ISBN9786191509355
  • Описание
  • Откъс от книгата
Тази книга съдържа петнадесет есета от различни автори и различни езици. Онова, което ги свързва, не е литературата в прекия смисъл на думата, а писането - писането като различни стилове, авторски почерци, жанрове и употреби: как се пише например роккритика; какво е съотношението между биография и творчество; как може да бъде представен един речник или пък книга, която рецензентът не е чел. Обединяват ги и някои на пръв поглед екстравагантни въпроси като: кой е бил разяждан от подозрението, че собствената му библиотека е по-интелигентна от самия него, или пък се е питал дали всяко произведение не притежава повече фантазия от автора си?

Нашумелият критик Джеймс Уд твърди, че "всички големи реалисти, от Джейн Остин до Алис Мънро, са същевременно и големи майстори на формата". Това е валидно и за самия него, както и за другите автори, включени в сборника: Кристофър Хичинс, Луи Менанд и Колъм Тойбин, Мартин Мозебах и Ирис Радиш, Дж. М. Кутси, Джордж Стайнър и други. Всички те са майстори на есето като изкуство на стила и въображението - изкуство, което оживява едва при досега си с будния дух на читателите, незнайните императори на сладоледа.
"Преди няколко години за пръв път чух за един италиански писател и неговия роман, който всезнаещият Джордж Стайнър сравняваше с Джойсовия "Одисей". Бях заинтригуван, набавих си книгата - една дебела тухла - и с нетърпение се захванах да чета с далечната цел да я представя и на българския читател. Десет, петнайсет, може би двайсет страници - и трябваше да се откажа (каквато, както разбрах впоследствие, е била реакцията и на други читатели и преводачи), защото ми стана ясно, че моят италиански е недостатъчен, за да вникна в необичайно усложнения език на Стефано Д'Ариго, да разчепкам неговите неологизми и да се преборя със сицилианския диалект. Нищо чудно, че този роман със странното заглавие "Хорцинус Орка" не беше преведен на нито един език - до началото на 2015 г., когато излезе немският превод. Тогава желанието ми да разкажа за тази книга отново се пробуди. Само че как? Как бих могъл да представя един сериозен, многопластов роман, който не съм чел? Така стигнах до идеята за колажа, или, ако предпочитате, техниката на семплиране, която използвах, за да напиша "Смърт в Сицилия", един от текстовете в този сборник.

Разказвам това, за да се разбере, че подзаглавието "Литературни есета" всъщност не е съвсем точно; за "литература" в прекия смисъл тук става дума само в две или три от всички петнайсет есета, като най-плътно до заглавието се доближава може би "Английският Пруст". Онова, което обединява подборката от тези така разнородни текстове, не е литературата, а писането - писането като различни

стилове и език, различни авторски почерци, различни жанрови форми и употреби. Как се пише например роккритика ("Рок 101"); как може да бъде представен, и то съвсем четивно, един речник ("Разнеси словото"); какво е съотношението между биография и творчество ("Магнетичният гущер"); дали историята щеше да поеме по друг път, ако Наполеон не страдаше от хемороиди ("Навечерия"); защо, ако махнем "мръсните" думи от писанията на Сад, убиваме и неговата философия ("Подай ми камшика"). В своя преведен и на български трактат "Как действа литературата", придобил междувременно едва ли не каноничен статут, Джеймс Уд постулира, че "всички големи реалисти, от Остин до Алис Мънро, са същевременно и големи майстори на формата". Тази мярка е приложима и към много от текстовете в "Императорите на сладоледа", както убедително демонстрира самият Уд в есето, с което е представен в сборника ("Как се освободих от библиотеката на моя тъст").

Повелител на формата беше и Кристофър Хичинс, впрочем единствената му допирна точка с Джеймс Уд. Със своето агресивно остроумие Хичинс си изсече отделна ниша в англоезичната публицистика. "Той не можеше да напише скучно изречение, дори и да искаше" (Тери Игълтън). За неговата словоохотлива интелигентност и за острия му до болка език нямаше малки и големи теми, важни и неважни фигури - от Майка Тереза до Иън Флеминг или Андрес, Урсула Андрес, "едно неподправено порноиме, ако въобще може да има такова" ("Садист, нарцисист, перверзник"). Два от текстовете се родеят по своята почти репортажна проза, макар че засягат съвсем различни теми: Луи Менанд разказва интересната история на булевардната литература и на революцията, предизвикана от появата на книгата с меки корици, две развития, които вървят ръка за ръка само в началото на общия си път, докато Колъм Тойбин поставя на фокус съперничеството между братята Ман, Хайнрих и Томас. В "Ман срещу Ман" биографичната нишка доминира над всичко останало, като същото би могло да се каже за "Магнетичният гущер", а донякъде и за интересната оптика, избрана от Ирис Радиш, за да припомни колко често славата на твореца се оказва обусловена от най-баналните факти на живота и човешките страсти ("Не се страхувай").

"Какво означава класическо?" Това е амбициозното заглавие на единственото академично по характер есе в сборника и читателите, предполагам, ще останат изненадани, като открият, че негов автор е Дж. М. Кутси, южноафриканският нобелист, когото повечето познават най-вече като романист: осмелявам се да твърдя, че есеистът Кутси стои на същото стъпало, на което стои и романистът Кутси. Споменатото есе на Джеймс Уд съдържа една забавна винетка за сблъсъка между младия навремето литературен критик и нетърпящата възражение харпия Сюзан Зонтаг, която му казала, че есетата ѝ са по-интелигентни от нея, защото хвърляла толкова труд в тях. "Смотолевих нещо банално, в смисъл че критикът се образова публично, и тя настръхна - продължава Уд. - Извръщайки се с жест към своята огромна библиотека, каза, явно раздразнена: "Нямах предвид това. Аз съм чела всички тези книги". Не ѝ повярвах, тъй като никой не е изчел цялата си собствена библиотека; и освен това беше чист инат от нейна страна да не схване какво исках да ѝ кажа, а именно, че подобно на есетата ѝ нейната библиотека също е по-интелигентна от нея."

А дали това не се отнася и за отделните произведения? Дали например стихотворението „Императорът на сладоледа“ не е по-интелигентно от създателя си, Уолас Стивънс? И със сигурност от нас, защото нашето объркване не свършва със заглавието, а продължава до последния ред. Изобщо: какво иска да каже авторът (ето че стигнахме до стария и най-труден въпрос)? Стивънс отдавна е покойник, но съм убеден, че и той самият не е знаел какво е казал, най-много какво е искал да каже. И тъкмо тук е шансът за нашата интелигентност и въображение, тези две потенции, които са се развихрили така лудешки в това стихотворение. Пуснем ли ги на воля, ние влизаме в царството на Уолас Стивънс, в царството на сладоледа - ние сме императорите на сладоледа."
Из книгата
Рейтинг
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Императорите на сладоледа. Литературни есета", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.

Императорите на сладоледа. Литературни есета

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  18.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 16-10-2019 г., Четвъртък 17-10-2019 г. или
Петък 18-10-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#196746
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници288
Размери13.10 / 20.00 / 2.10 cm
Тегло0.285 kg
EAN9786191509355
ISBN9786191509355
Описание
Тази книга съдържа петнадесет есета от различни автори и различни езици. Онова, което ги свързва, не е литературата в прекия смисъл на думата, а писането - писането като различни стилове, авторски почерци, жанрове и употреби: как се пише например роккритика; какво е съотношението между биография и творчество; как може да бъде представен един речник или пък книга, която рецензентът не е чел. Обединяват ги и някои на пръв поглед екстравагантни въпроси като: кой е бил разяждан от подозрението, че собствената му библиотека е по-интелигентна от самия него, или пък се е питал дали всяко произведение не притежава повече фантазия от автора си?

Нашумелият критик Джеймс Уд твърди, че "всички големи реалисти, от Джейн Остин до Алис Мънро, са същевременно и големи майстори на формата". Това е валидно и за самия него, както и за другите автори, включени в сборника: Кристофър Хичинс, Луи Менанд и Колъм Тойбин, Мартин Мозебах и Ирис Радиш, Дж. М. Кутси, Джордж Стайнър и други. Всички те са майстори на есето като изкуство на стила и въображението - изкуство, което оживява едва при досега си с будния дух на читателите, незнайните императори на сладоледа.
Откъс от книгата
"Преди няколко години за пръв път чух за един италиански писател и неговия роман, който всезнаещият Джордж Стайнър сравняваше с Джойсовия "Одисей". Бях заинтригуван, набавих си книгата - една дебела тухла - и с нетърпение се захванах да чета с далечната цел да я представя и на българския читател. Десет, петнайсет, може би двайсет страници - и трябваше да се откажа (каквато, както разбрах впоследствие, е била реакцията и на други читатели и преводачи), защото ми стана ясно, че моят италиански е недостатъчен, за да вникна в необичайно усложнения език на Стефано Д'Ариго, да разчепкам неговите неологизми и да се преборя със сицилианския диалект. Нищо чудно, че този роман със странното заглавие "Хорцинус Орка" не беше преведен на нито един език - до началото на 2015 г., когато излезе немският превод. Тогава желанието ми да разкажа за тази книга отново се пробуди. Само че как? Как бих могъл да представя един сериозен, многопластов роман, който не съм чел? Така стигнах до идеята за колажа, или, ако предпочитате, техниката на семплиране, която използвах, за да напиша "Смърт в Сицилия", един от текстовете в този сборник.

Разказвам това, за да се разбере, че подзаглавието "Литературни есета" всъщност не е съвсем точно; за "литература" в прекия смисъл тук става дума само в две или три от всички петнайсет есета, като най-плътно до заглавието се доближава може би "Английският Пруст". Онова, което обединява подборката от тези така разнородни текстове, не е литературата, а писането - писането като различни

стилове и език, различни авторски почерци, различни жанрови форми и употреби. Как се пише например роккритика ("Рок 101"); как може да бъде представен, и то съвсем четивно, един речник ("Разнеси словото"); какво е съотношението между биография и творчество ("Магнетичният гущер"); дали историята щеше да поеме по друг път, ако Наполеон не страдаше от хемороиди ("Навечерия"); защо, ако махнем "мръсните" думи от писанията на Сад, убиваме и неговата философия ("Подай ми камшика"). В своя преведен и на български трактат "Как действа литературата", придобил междувременно едва ли не каноничен статут, Джеймс Уд постулира, че "всички големи реалисти, от Остин до Алис Мънро, са същевременно и големи майстори на формата". Тази мярка е приложима и към много от текстовете в "Императорите на сладоледа", както убедително демонстрира самият Уд в есето, с което е представен в сборника ("Как се освободих от библиотеката на моя тъст").

Повелител на формата беше и Кристофър Хичинс, впрочем единствената му допирна точка с Джеймс Уд. Със своето агресивно остроумие Хичинс си изсече отделна ниша в англоезичната публицистика. "Той не можеше да напише скучно изречение, дори и да искаше" (Тери Игълтън). За неговата словоохотлива интелигентност и за острия му до болка език нямаше малки и големи теми, важни и неважни фигури - от Майка Тереза до Иън Флеминг или Андрес, Урсула Андрес, "едно неподправено порноиме, ако въобще може да има такова" ("Садист, нарцисист, перверзник"). Два от текстовете се родеят по своята почти репортажна проза, макар че засягат съвсем различни теми: Луи Менанд разказва интересната история на булевардната литература и на революцията, предизвикана от появата на книгата с меки корици, две развития, които вървят ръка за ръка само в началото на общия си път, докато Колъм Тойбин поставя на фокус съперничеството между братята Ман, Хайнрих и Томас. В "Ман срещу Ман" биографичната нишка доминира над всичко останало, като същото би могло да се каже за "Магнетичният гущер", а донякъде и за интересната оптика, избрана от Ирис Радиш, за да припомни колко често славата на твореца се оказва обусловена от най-баналните факти на живота и човешките страсти ("Не се страхувай").

"Какво означава класическо?" Това е амбициозното заглавие на единственото академично по характер есе в сборника и читателите, предполагам, ще останат изненадани, като открият, че негов автор е Дж. М. Кутси, южноафриканският нобелист, когото повечето познават най-вече като романист: осмелявам се да твърдя, че есеистът Кутси стои на същото стъпало, на което стои и романистът Кутси. Споменатото есе на Джеймс Уд съдържа една забавна винетка за сблъсъка между младия навремето литературен критик и нетърпящата възражение харпия Сюзан Зонтаг, която му казала, че есетата ѝ са по-интелигентни от нея, защото хвърляла толкова труд в тях. "Смотолевих нещо банално, в смисъл че критикът се образова публично, и тя настръхна - продължава Уд. - Извръщайки се с жест към своята огромна библиотека, каза, явно раздразнена: "Нямах предвид това. Аз съм чела всички тези книги". Не ѝ повярвах, тъй като никой не е изчел цялата си собствена библиотека; и освен това беше чист инат от нейна страна да не схване какво исках да ѝ кажа, а именно, че подобно на есетата ѝ нейната библиотека също е по-интелигентна от нея."

А дали това не се отнася и за отделните произведения? Дали например стихотворението „Императорът на сладоледа“ не е по-интелигентно от създателя си, Уолас Стивънс? И със сигурност от нас, защото нашето объркване не свършва със заглавието, а продължава до последния ред. Изобщо: какво иска да каже авторът (ето че стигнахме до стария и най-труден въпрос)? Стивънс отдавна е покойник, но съм убеден, че и той самият не е знаел какво е казал, най-много какво е искал да каже. И тъкмо тук е шансът за нашата интелигентност и въображение, тези две потенции, които са се развихрили така лудешки в това стихотворение. Пуснем ли ги на воля, ние влизаме в царството на Уолас Стивънс, в царството на сладоледа - ние сме императорите на сладоледа."
Из книгата
Други интересни предложения
Смисълът на живота
Тери Игълтън
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  12.00 лв.
Световен ли е "Нобел"
Амелия Личева
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  16.00 лв.
Българска литература от Освобождението до Първата световна война - част 2
Милена Кирова
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  25.00 лв.
Българска литература от Освобождението до Първата световна война - част 1
Милена Кирова
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  24.00 лв.
Кратък речник на литературните и лингвистичните термини
Амелия Личева, Гергана Дачева
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  22.00 лв.
Изкуството на романа
Милан Кундера
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  18.00 лв.
Теория на литературата: от Платон до постмодернизма
Евгения Панчева, Амелия Личева, Миряна Янакиева
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  24.00 лв.
Американски лекции
Итало Калвино
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
История на испанската литература
Apuntes de historia de la literatura espanola

Любка Славова
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
За превода
Дария Карапеткова
Цена:  15.00 лв.
Назад към "Теория на литературата"
Звезда на челото
Борис Акунин
Можем да сме здрави
Д-р Майкъл Грегър, Джийн Стоун
Любов и други думи
Излезе новият завладяващ роман от писателския дует Кристина Лорен!
Град на момичета
Излезе новата книга от Елизабет Гилбърт, авторката на "Яж, моли се и обичай".
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво