Еманципирането на очерка като самостоятелен жанр в епохата на модерността е част от модерните идеологически и естетически експерименти с езика на художествената литература. За. това допринася както развитието на общокултурния контекст, в който се пресрещат леви и десни политически визии така и силното влияние на модерния национализъм, който има нужда от нови пропагандни форми за организиране на колективна идентичност от модерен тип. Очеркът се оказва подходящият жанр за пропагандирането на идеи - от една страна, поради средствата, с помощта на които се разпространява, и, от друга - заради идеологическата призма, която е ... |
|
|
Поредица Литературата на НРБ: История и теория - книга 8. ... Книгата представя изследването на Мая Ангелова за производствения роман в българската литература между 50-те и 70-те години на XX век. Върху широка емпирическа база - подробно аналитично занимание с 10 романа, общо проучване на още над 40 романа и запознаване с десетки повести, очерци, статии и други хибридни жанрове - се разгръща първото по рода си в България цялостно изследване за производствения роман, жив и многослоен интерпретационен текст, който представлява не просто професионално разказана история, но и интересно литературно пътешествие, което ... |
|
|
Академик Иван Радев на 70 години. ... "...Всичко, което е достояние на човека, е вложено в езика. Рядко се замисляме за дългия живот и вечната душа на думите, рядко правим изводи за отмъщението, с което ни отговарят. Аз винаги съм на колене пред езика – в смут и несигурност пред неговата сила и морал, обвеяни с мистика и непреходност... Дано успея да си напиша това, което ми е дадено…" Иван Радев ... |
|
|
Разговорите с Екатерина Йосифова , водени от Николай Трайков между 2009 и 2013 г., тематизират поезията и живеенето от 50-те години на XX век насетне. Тяхното голямо достойнство е в свободния творчески подход към т.нар. "анкетен метод" и постигнатата атмосфера на реално общуване с една от най-значимите български поетеси. Читателите стават съпричастни на истински творчески диалог, прорязан от дълбинни споделяния за писането и съществуването. Диалог, в който въпросите и отговорите често се трансформират в прозорливи тълкувания и самотълкувания. ... |
|
|
Върху основата на продължителни издирвания в редица европейски библиотеки сборникът с критически студии преоткрива света на книжовното изкуство на българската ръкописи от Симеоновия "Златен век" до епохата на старопечатната славянска книга, която възниква върху основата на старобългарската книжовна продукция от Преславската, Охридската и Търновската книжовна школа. По данни от редица преписи се установява съдържанието и оформлението на първообразния състав от прочутата Симеонова антология "Златоструй" с беседи на Йоан Златоуст. В научно обръщение се въвежда Белокриницки сборник от XVI век с текстове, ... |
|
|
Монографията изследва лириката на Атанас Далчев като единен художествено-философски контекст, в чиято основа стои организиращо светогледно ядро. За отправна точка е възприета установилата се в критическите текстове характеристика на поета: умен, ерудиран, философски образован, но е изразена амбицията да се преодолее досегашната й декларативност. Във връзка със заявената цел се търси отговор на въпросите: как най-актуалните философски дискурси на ХХ век – екзистенциализъм, феноменология, културна антропология - се отразяват в мисленето и в естетиката на Далчев; как поетът и мислителят участват в един и същ творчески ... |
|
|
Книгата продължава литературно-археологическата работа, позната от предишни книги на Пламен Дойнов и най-вече от монографията "1907: Литература, автономия, канон". Сега е представена 1910 - година, в която литературата се състоява като поле, наситено със събития, които придобиват мълниеносна важност, но и излъчват трайни ефекти. Чрез своите най-изтъкнати представители и институции, българската литература откроява собствената си значимост в социалното пространство, като същевременно започва да прояснява образа си чрез серия от бъдещи образцови произведения. Литературноисторическият разказ на Пламен Дойнов се ... |
|
|
Сборникът представлява обобщение на няколкогодишните усилия на изследователите, заинтересувани да популяризират делото на големия възрожденски интелектуалец Петко Славейков и неговите синове Пенчо Славейков , Иван Славейков (кмет на София, 1885-1886, и министър на народното просвещение, 1901), Христо Славейков (председател на Народното събрание, 1908-1910, и министър на правосъдието във втория кабинет на Александър Малинов, 1910-1911) и Рачо Славейков (журналист и военен историк). Поводът да бъде подготвено настоящото луксозно издание са три юбилея - 200 години от построяването на прочутата Тревненска часовникова кула, ... |
|
|
Човекът в творчеството на Далчев , Вутимски и Геров е концептуална метафора. Тя съдържа в дълбините си останалите метафори на тяхното екзистенциално мислене. Да изчерпим значенията на тази основна метафора, означава да прочетем творчеството им като израз на техния хуманизъм, отхвърлящ идеята за края на човека. Да се декодират посланията на техния хуманизъм, значи да се разкрие напрежението между вярата и скептицизма им по отношение на човека. ... |
|
|
Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса. ... Да си жена, да си влюбен(а), да си поет (мъж или жена) - как е изглеждало или по-скоро как се е изписвало това през Средновековието и Ренесанса? От девата воин до вещицата, от влюбения рицар до ренесансовия мошеник, тази книга преплита легендарното, биографичното, интимното и не дотам известното със знакови за европейската цивилизация имена Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Микеланджело и Витория Колона, Дон Кихот и Дулсинея, Шекспир и Смуглата дама... ... |
|
|
Представеният сборник няма аналог в българската литература. В него са събрани двадесет и пет откъса от различни книги, почти всички напълно непознати за българския читател. С много малки изключения, останалите текстове след първата им публикация никога не са били преиздавани. Част от тях отдавна са се превърнали в библиографска рядкост и могат да се намерят само в Народната библиотека. Текстовете в "Пътуващият българин" не се обединяват от някакъв жанров маркер. Дори би могло да се каже, че те покриват почти цялата гама на разказвателната проза в българската литература - като се почне от художествения разказ, ... |
|
|
В "Изповедите на младия романист" Умберто Еко хвърля поглед назад към своята дълга кариера на теоретик и към по-скорошните си романи, и разглежда плодоносното им съчетание. Той най-напред изследва границата между художественото и нехудожественото – разхожда се по тази граница, игриво, сериозно, брилянтно. Той вярва, че добрата есеистика е написана като криминале, а умелият романист изгражда прецизни, подробни светове чрез наблюдение и проучване. Развеждайки ни из своя собствен творчески метод, Еко си припомня как е проектирал художествените си светове. Започвал е с определени образи, избирал е период, място и ... |
