Какви преживявания съм имал, какъв хаос е бил животът ми, как всичко в него е вряло. След време съм разбрал, че всичко е било логично и необходимо. Имаше една велика тайна. Тя ме е карала да се сближавам с хората.
Държавата е държава само за съвремието, а културата е и за бъдещите векове. Така че над всичко стои културата. ... |
|
|
Божидар Кунчев е литературен критик, професор в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на книгите "Един бял лист, едно перо", "Трима поети: Иван Пейчев, Александър Вутимски, Александър Геров", "Поглед върху поезията", "Да отидеш отвъд себе си", "Когато времето кристализира" и други.
"Какво щяхме да правим без чистите пространства на изкуството, на всичко, създадено от духа! Дори не мога да си представя живота на човек, който не познава този спасителен план. Животът му трябва да е пустиня."
Проф. Божидар Кунчев ... |
|
|
Човекът в творчеството на Далчев, Вутимски и Геров е концептуална метафора. Тя съдържа в дълбините си останалите метафори на тяхното екзистенциално мислене. Да изчерпим значенията на тази основна метафора, означава да прочетем творчеството им като израз на техния хуманизъм, отхвърлящ идеята за края на човека. Да се декодират посланията на техния хуманизъм, значи да се разкрие напрежението между вярата и скептицизма им по отношение на човека. ... |
|
|
Новата книга от поредицата „Личен избор“ представя поета Александър Вутимски чрез подбрани от литературния историк и критик Божидар Кунчев негови стихотворения и поеми, приказки, есета и писма, както и фрагмент от повестта „Очите, които плачат“. Обширният предговор на Божидар Кунчев въвежда в същината на това творчество, завършено фактически преди повече от шест десетилетия, но продължаващо във времето на българската поезия с често превратни критически интерпретации. Вутимски като че ли е предчувствал тази превратност, защото в една от поемите си пише: „Умниците над мойте стихове (ще се усмихнат мъдро, ще отминат). „Поет ... |
