От авторите на "Платон и птицечовката влизат в бара" - ново смешно изследване на философията, илюстрирано с карикатури. Даниъл Клайн и Томас Каткарт се отдават на дълбок размисъл и пишат смешни неща от десетилетия. Сега те се заемат да ни помогнат да вникнем във философията чрез карикатури и в карикатурите чрез философия. Засягайки такива теми като религия, пол (и джендър философия), познание, морал и смисъла на живота (или липсата на такъв), авторите използват блестящото остроумие на най-добрите карикатуристи, за да представят всички важни философски дебати в историята и в настоящето. За разлика от ... |
|
"В народните приказки хубавите неща стават от третия път. Би трябвало да е така. По-дългото очакване засилва радостта от постигнатото. Но я си представете приказка, в която десетки юнаци обещават справедливост, заемат се да я осъществят и един по един се провалят. И то в днешна приказка, която протича пред очите ни. Към нея ни насочват смешно-тъжните разкази на Мирослав Михайлов в тази книга. Читателят има два избора - да почувства горчивина или да се развесели. Най-вероятно да усети и двете. Онзи, който настъпва десетки пъти мотиката, а не два пъти, както е във вица, сигурно ще ни разсмее. Но той как възприема това? ... |
|
"В шеметния низ на годините условията за живот на планетата ни се променят, а белезите на човешката нравственост си остават като че ли все същите. Докъде водят лековерието, липсата на бдителност и недостигът на човещина? Не забравяме ли твърде често, че земната природа ще е извор на блага само дотогава, докато я пазим и полагаме грижи за нея, че не е някаква завинаги? Нашата планета е разнолика, както всичко във Вселената. Тя крие и своите клопки, за да научи оцелелите на бдителност. Хилядолетия сякаш не стигат, за да осъзнаят хората как трябва да се отнасят към околния свят, към природата и как да общуват помежду ... |
|
Адриан трудно намира общ език със съучениците си и се чувства много самотен без приятели. Един зимен ден, не щеш ли, единайсетгодишното момче се натъква на припаднало тъмнокожо дете в гората. И решава: това ще е новият му приятел! Откарва го с шейната вкъщи и го скрива в стаята си. Непознатото момче не говори норвежки и на въпросите на Адриан само повтаря "Али". Али не помни родителите си, не знае откъде е, няма представа как се яде сандвич, не е виждал тоалетна, телевизор и плюшени играчки. Междувременно по новините съобщават за избягал афганистанец от бежанския приют в града. Адриан започва да си задава ... |
|
"Втората книга на Даниела Табакова продължава и надгражда темите застъпени в Другата Марлене. Теми, които вълнуват всички, защото са от ежедневни до вечни. Любовта, майчинството, отношенията между хората, приемствеността между поколенията, борбата между доброто и злото, и божественото начало у всеки от нас. Плахостта и нетърпението от първата стихосбирка тук вече се превръщат в една завоювана територия, която Даниела Табакова защитава и отстоява пред себе си е пред света. Израстването на поетесата ще зарадва взискателния вкус на читателите, които разбират от истинска поезия, изказана по категоричен начин и със ... |
|
"За някои това ще са просто диалози, други ще разберат и усетят написаното. Тези, които четат между редовете, ще се припознаят някъде, ще намерят отговорите на свои въпроси и ще открият скритите послания. Тази книга не е за всеки. Тя е за тези, които са готови да "чуят" написаното. И не само да го "чуят", а и да го разберат." Десислава Христова ... |
|
Тоталитарен роман."Прието е в различните видове публикации, когато нещо трябва да се обясни или разясни, съответният текст, съпроводен с някакъв указателен индекс - най-често звездичка, да се изписва под черта в буквалния смисъл на думата. Изтегля се една черта най-отдолу на страницата, като се оставя място и за добавката, която популярно се нарича "бележка под черта". В английския ѝ викат "фуднот", което при чепат превод означава нещо като "бележка долу в/под краката", в немския ѝ казват "фуснове", което означава същото, а на руски е "сноска", което ще ... |
|
Когато всичко пак наесен заблести Когато всичко пак наесен заблести и в медена позлата облича се гората. А в гроздовете сладки събира живината на сочния нектар - просмукан от недрата. Когато дъждовете умората от зной измиват. А с плодове отрупани - дървета се превиват. И всичко следва своята естествена цикличност. И всичко пак блести, и всичко е различно... Силвия Христова ... |
|
"Умишлено се наех да напиша няколко изречения за стихосбирката на Евелина Митрева, след като читателят е затворил и последната страница. Предговорите понякога подлъгват. Насочват вниманието в нещо, което може да не ги оправдае. Думите на Евелина трябва да бъдат прочетени насаме, непредубедено, за да бъдат преосмислени и да легнат на точното си място в съзнанието или подсъзнанието на този, който е отворил сетивата си за тях. Дали ще ви хареса Злата Вещица, дали ще се съгласите с авторката, че в морето на живота всеки е кормчия на собствената си съдба, че вълните трябва да се преодоляват, когато са високи, а не да се ... |
|
Романът на Христо Карастоянов "Т като Ташкент" ( Жанет - 45, 2021) може да се чете като част от трилогия, която включва "Една и съща нощ" (Жанет - 45, 2014) и "Животът няма втора половина" (Жанет - 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на "Кукувича прежда". С "Т като Ташкент" авторът постига онази плътност на дългогодишния свой интерес към един от най-мътните и преиначавани периоди от нашата история, която му позволява да създаде убедително и ... |
|
Комедия, разсмиваща до плач! Страстта на Костас Папуляс е театърът - и когато внезапно се оказва свободен от брачните окови и с прилично наследство, той решава да преследва мечтата си: да създаде театър. Но в Гърция театри под път и над път, затова тръгва да търси реализация на амбицията си в друга балканска държава. Костас напуска родната Елада, за да скита в чужбина като един нов Одисей. Поклонникът на Мелпомена първо се отправя към Скопие, там удря на камък, но се сдобива с приятел - амбициозен македонски драматург. Съдбата го отвежда в София, където наивният грък и особено парите му са посрещнати с възторг и ... |
|
Стихо-проза или прозрения за не прозаични неща."Здравей, приятелю! И зашити ти книгата намери или защото тя теб откри - страниците отгърни, отвъд думите надзърни, вслушай се в ритъма на сърцето си и ако той се учести, ако... проблясък мислите ти озари, ако нещо те вдъхнови - дума, щрих или пък цяла картина... сърцето и мислите си отвори и на душата си криле - подари. Нека мислите ти литнат надалеч, нека зазвучи твоя реч... и нека да стигне далеч! Ормай ... |