Стихотворения, песни, разкази, афоризми и пожелания за майката ... "За това, че попиваш сълзите ми, когато съм тъжна. За това, че ми казваш, че съм красива. За това, че ми разказваш приказки. За това, че си до мен, когато съм болна. За това, че ме подкрепяш да дам най-доброто от себе си. За това, че си пример за мен. За това, че ме обичаш." ... |
|
Вила на остров в разгара на лятото. Майка, баща и две прелестни дъщери - едната омъжена. Непознат мъж слиза на брега и се представя за приятел на сина Филип. Само че Филип го няма. Ще пристигне едва на следващия, в най-лошия случай на по-следващия ден... не се знае. И тогава започва първото разделение: едните веднага се смущават, другите се настаняват. Новодошлият се настанява и така се слива с обстановката, че бързо се оказва идеални сътрапезник, развлекателният елемент. Не спира да упражнява влияние, нещо като очарование, върху три поколения, дотам, че някои вече го смятат за неустоим, а други за незаменим. Само зетят ... |
|
Михаел Крюгер е един от най-значимите съвременни немскоезични поети. Още с първата си стихосбирка през 1976 година той влиза в литературата с неповторим глас, поставящ въпросите на своето време, като мощната му поетична енергия се превръща и в част от техния отговор. Защото поезията му сама създава време, тя носи лично време, което става историческо, и историческо, което се оглежда в личното; съдържа усетено, значимо, изгубено, намерено, преживяно, новородено, подарено на читателя време. Поетът се разхожда с нас във вътрешността на мига и в пейзажите на мисълта, където ежедневното среща необичайното и се превръща в ... |
|
"Кристин Димитрова е една от най-изтъкнатите български поетеси от поколението, което започва да пише след 90-те. Потайни, ловки и остроумни, стиховете и се прокрадват към читателя иззад гърба му. Тя пише с измамна лекота, демонстрирайки, че да наблюдаваш отстрани не означава да избягваш проблема. Димитрова е особено добра в умението си да ни показва как изглежда светът и какво означава той." Анди Крофт, "Стихове, посветени на нашия свят" ... |
|
Културата - родова, регионална, национална, европейска, световна. Културата - елитарна, масова, младежка. Културата - от танците и маските на племето догон до комиксите и Интернет Културата - от първобитното изкуство до Анди Уорхол и Кристо, от храма на Амон в Луксор до музея "Гугенхайм" в Билбао, от висящите градини на Семирамида до японските дзен-градини... Тънката книжка е ценна не само с познанията, които дава, а най-вече с това, че събужда любопитство и желание за повече култура, за културно самоопределение в днешния застрашен от обезличаване глобален свят. ... |
|
В "Евкалипти", удачно наречен "Австралийските хиляда и една нощи", любовта към думите, историите и омайните гледки създават романтичния свят на завладяваща и упоителна история. Залогът е голям: ръката на най-красивата жена, а в непосилното изпитание - да бъдат назовани точните наименования на всички видове евкалипти в нейното имение - мерят сили млади и стари, професори и овчари, странници и съседи. Събитията, импулсирани от толкова много амбиция, желание и страст, са преобърнати от появата на тайнствения дързък непознат, поел ролята на Шехерезада. А той умее да разказва истории... ... |
|
Любовна лирика ... "Еротизмът е съществен елемент в поезията на Иван Тренев. Много тънко и сполучливо той предава първите трепети на любовта, смущенията на току-що пробудилата се плът." Атанас Далчев "Любовните стихове на Иван Тренев са чисти, нежни, с много вътрешна топлота и красота."Александър Геров "Иван Тренев е лирик - топъл, интимен. В любовните му стихове има прозрачен простор, ухание и светлина, много трепет и вълнение!" Иван Давидков ... |
|
"Авторът на “Позорни обстоятелства” обича пътешествията с влак. Няма препълнено купе, което петнайсет минути след появата му в него, да не е въвлечено в най-оживен разговор за домашни любимци, тъщи и свекърви, ранната пролетна сеитба или преимуществата на планинските билки при производството на домашен суджук. Скитащ ловец на сюжети, писателят поглажда доволно моржовите си мустаци, когато слуша разкази на пчелари, свещеници, пилоти, транжори, масажистки и кондуктори. Той изслушва героите си и се удивлява заедно с тях, поощрява ги с извита вежда, за да им каже накрая своето послание. Шифърът на Йордан Попов: “Животът ... |
|
От авторката на бестселъра "Тара роуд" ... Добре познатата ни Мейв Бинчи ни поднася още няколко човешки истории от широката панорама на живота в Ирландия - страна, оглавяваща световните класации за просперитет. Героите й са свързани пряко или косвено с Росмор - само допреди едно поколение затънтено провинциално градче, известно най-вече с разположения в съседната глогова гора извор на Света Ана. Към светицата - майка на Дева Мария - открай време са се обръщали и продължават да се обръщат с молба за здраве, за съпруг и бебе, за успех на изпит или сполучлива сделка. И много често тя е "чувала" тези ... |
|
Елфриде Йелинек е една от най-интересните съвременни австрийски писателки, авторка на десет романа, на повече от петнайсет драми, на филмови сценарии, оперни и балетни либрета, литературна критика, многобройни есеистични текстове, преводи, музикални композиции. Носителка е на над двайсет литературни и театрални награди и отличия. През 2004 г. Елфриде Йелинек беше удостоена с Нобеловата награда за литература ... |
|
Надежда Радулова е родена през 1975 г. Завършва Българска и Английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща и The Open University, Лондон. Академичните и интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/род/овите изследвания (Gender studies). Понастоящем е докторантка към Катедра по теория на литературата към СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е редакторка в месечното списание за пол, език и култура „Алтера”. Първата и стихосбирка „Онемяло име” излиза през 1997 г. с конкурс на “ ... |
|
Дидо Хор е собственичка на антикварна книжарница и самотна майка. През студен декемврийски следобед прибира сина си от детската градина, но Бен непрекъснато се дърпа и повтаря, че на улицата има маймуна. Дидо решава, че детето си фантазира, но все пак нещо обитава задния и двор и заплашва котарака и Господин Спок. Маймуната опустошава кухнята и и Дидо си спомня, че е срещала собственика - бездомник в квартала. Решава да върне животинката на злощастния и господар, но не е толкова лесно, защото старецът изчезва, след като открива части от тяло на момиче сред купчината боклук пред изоставен гараж, недалеч от книжарницата. ... |