Тази книга предлага нов и приносен прочит и на читалищната институция, и на нейните способности за опазване на фолклора (културата) чрез свързаните с общностите възможности за преобразуване на смисли, и на взаимното съучастие на двете: институция и култура. ... |
|
|
Книгата събира разговори, водени между Михаил Неделчев и Пламен Дойнов от зимата на 2022 г. до лятото на 2023 г. Това са свободни литературоведски диалози, колегиално-приятелски събеседвания по проблеми от близкото литературно минало, в което Михаил Неделчев играе открояващо се значима роля. В тях ефектните концептуални формули се сплитат с цветни биографични и битови подробности, обогатяващи същностното разбиране на времена и личности, на професионални проблеми и културни герои. От една страна, става дума за сложното публично осъществяване на един алтернативен литератор в годините на комунистическия режим, а от друга ... |
|
|
Централна теза на Съвременни общества на знанието е, че знанието, а не природата, случайностите, насилието, бедствията, властта и т.н. повече от всякога е в основата и ръководството на човешките действия във всички области на нашето общество. Това изследване на обществата на знанието е написано в отговор на фундаменталното наблюдение, че съвременната наука в никакъв случай не е само, както все още се приема натрапчиво днес, ключът и достъпът до тайните на природата и човешкото поведение, а преди всичко ставането на един свят: Знанието като двигател, а не само като камера. Това безпрецедентно значение на научното знание ... |
|
|
Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Нонка Богомилова. Съставители: Силвия Кръстева, Антоанета Николова. ... "Цялата пъстра палитра и човешкото богатство на житейско дело на проф. Богомилова провокира идеята да намерим отзвука и рефлексията на създаденото от нея в начинанието на този сборник. Отначало идеята много трудно намери съгласието на проф. Богомилова. С присъщата си скромност тя се съпротивлява доста дълго, но накрая нашата упоритост и решимост я убеди да се впуснем в това начинание. И тогава започнаха да идват прекрасните текстове в този сборник! В обхвата на авторите и на разноликия отзвук на темите ... |
|
|
Рецепция на представленията на китайска традиционна опера в България от доц. д-р Миглена Ценова е първо монографично и многоаспектно изследване върху подобна проблематика в музикознанието. Посвещава се на 75-годишнината от установяването на двустранните отношения между България и Китай. В първия от общо два раздела се проучва релевантността на термина рецепция за представления на китайска традиционна опера в България. Подробно са изследвани дефинициите и еволюцията на термина в теории от XX и XXI век от полето на литературознанието и лингвистиката, музикознанието и театрознанието и навлизането му в китайски научни ... |
|
|
Маргарита Карамихова е етнолог, доцент във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий. Автор е на монографиите Брачна снимка от Кърджали (1999 г.), Приказка за Осман баба (2002 г.), Американски мечти. Пътеводител сред първа генерация имигранти (2004 г.), над 90 студии и статии, публикувани в България и чужбина. Научните ù интереси са концентрирани върху свети места и поклонничества, миграции, граници и гранични зони, етнокултурни групи, брак, семейство и родствени мрежи. "Етнологията е инструмент за разбиране на връзката между човека, неговата група и обществото. Тя не се ангажира с дългосрочни ... |
|
|
Институции на фиктивно и ритуално родство. Към социокултурната характеристика на родството. Родството е интуиция, мисъл, символи и знаци, ценности и поведение, виртуозно моделирани на границата между съзнателното биологично съзидание на Твореца - физическия индивид, и щедрия дар на същия Творец - да вмени на отделните индивиди способност за съграждане на общество и култура като среда, корективна и допълваща природната. ... |
|
|
Родството е интуиция, мисъл, символи и знаци, ценности и поведение, виртуозно моделирани на границата между съзнателното биологично съзидание на Твореца - физическия индивид, и щедрия дар на същия Творец - да вмени на отделните индивиди способност за съграждане на общество и култура като среда, корективна и допълваща природната. ... |
|
|
В това изследване се предлага модел за въвеждане на иновации в историческите музеи, като се оцени потенциалът на новите технологии и се даде отговор на въпроса: защо и в какви контексти те биха намерили приложение за допълване на музейното преживяване? Съвременните технологии, в частност - разширената реалност, пресъздадена чрез мобилни комуникационни устройства, не са само средство за предоставяне на информация, а са и предпоставка за изграждане на съвсем различна стратегия. Възможно е разглеждането на технологията като средство за комуникация между отделни устройства, и в този смисъл - и между посетители, както и за ... |
|
|
"През лятото на 2023 г. бяхме поканени на среща с членовете на Настоятелството на НЧ Алеко Константинов 1884. На тази среща те ни представиха тяхната идея да бъде написана книга, която да разказва историята на читалището, театъра и библиотечното дело в града. Причината за написването на книгата е навършването на 140 години от създаването на първото читалище в Провадия. Донякъде изследователската ни работа беше улеснена от събраните през годините материали от автори като Светослав Аджемлерски, Марин Гочев, Стефан Корабов, Ивайло Георгиев. Трудностите, които преодоляхме, за да стигнем дотук, бяха много и от различен ... |
|
|
Неврокопска каза. Настоящият труд, като трета част от изследването, посветено на българските езикови следи в Беломорието и Южните Родопи през XVI в., представя антропонимни и ойконимни данни за българското християнско население в някогашната Неврокопска каза, открити в османски данъчни регистри с датировка 1569 - 1570 г. Териториалната единица Неврокопска каза включва части от Югозападните Родопи (дн. Гоцеделчевско), включително областта Чеч, както и районите на Южен Пирин, на Зърневското поле и Белотинската долина. Към нея спада също част от историко-географската област Мървашко. Последните три района, както и южната ... |
|
|
Книгата на Братислав Иванов е посветена на Бушидо, неписания кодекс на честта на самураите - легендарните воини, управлявали Япония от 1185 до 1868 г. Бушидо възниква като съсловна етическа система, но излиза от рамките на самурайското съсловие и днес се възприема не просто като част от миналото, а и от настоящето на японския народ. Братислав Иванов (роден на 29 март 1945 г.) е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология и преводач от японски език. Той завършва японистика в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 г. по ... |
