Книгата съдържа десет красиви вечни приказки за Коледа и Нова година. Подходящи да ги четете със своите деца, когато вън вали сняг, а семейството се е събрало край светлинките на коледната елха."Беше мразовита новогодишна нощ. Едно момиченце, облечено в износена рокличка и с шал, който едва предпазваше от студа, се скиташе из града. То се опитваше да продава кутийки с кибрит на забързаните минувачи. Въздухът ухаеше на ястията, които се готвеха в къщите, целите осветени заради празника." Из книгата ... |
|
Един непредвиден урок за необмислените коментари, личното мнение и истината."Днес не само децата, но и ние, възрастните, си позволяваме твърде смело лични коментари и подмятания, без да помислим и да си зададем въпроса дали нашето лично мнение е абсолютната истина. Без да мислим за чувствата на другия ние обиждаме понякога, без дори да го осъзнаваме. А децата са наше отражение и необмислените коментари и подмятания, за съжаление, са част от тяхното ежедневие. Важно е децата да знаят, че понякога има разлика между личното ни мнение и истината. Да осъзнават, че както имаме право на лично мнение, така и носим ... |
|
Това са кратки, забавни приказки, които мъж на име Бианки от град Варезе разказвал на своето момиченце. Господин Бианки бил търговски пътник и шест дни в седмицата продавал лекарства, кръстосвайки цяла Италия на изток, на запад, на юг, на север и по средата. В неделя се връщал у дома, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път. Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало, че иска всяка вечер по една приказка. Затова, където и да се намирал, точно в девет часа господин Бианки искал да го свържат с Варезе и разказвал на своето момиченце приказки по телефона. Книжката е част от поредицата Детска класика на ... |
|
Една история за грешки, отношението и израстването. Книгата съдържа предговор от певицата Керана от групата Керана и космонавтите."Днес децата, точно като нас преди време, полагат огромни усилия, за да не сгрешат. Толкова се страхуват да не направят грешка, че дори отказват да опитат нещо различно от вече познатото. Притесняват се да не им се скарат или присмеят. Тревожат се дали ще бъдат приети, ако сгрешат. Дали ще бъдат обичани... Познато, нали? Всичко това води до тревожност и напрежение в тях, което понякога избухва. За да не се налага да потушаваме пожари, би било чудесно да отделяме време и да говорим с ... |
|
Една история за споделеност, съпричастност и подкрепа. Мартин е ново момче в класа. Съучениците му поставят етикет / прякор Невидимият, без да знаят нищо за него. Виктория, негова съученичка, ще разбере историята му по случайност. Тя се натъжава, че не е отделила време да го опознае и лекомислено, като всички останали, го нарича така. Това е история за едно приятелство, което е по-силно от етикетите, по-силно от трудностите, които животът ни поднася. Историята е подходяща за развиване на съпричастност в децата. Няма да издаваме нищо повече, защото е важно читателят сам да научи историята за Мартин и как Вики ще намери ... |
|
Една история, която учи децата да търсят и откриват доброто."Ние, възрастните, имаме отговорност към децата да им предоставим работещи инструменти, с които да се справят с предизвикателствата на живота. Разказът Везната на доброто ще помогне на детето ви да развие умението да търси доброто във всяка ситуация, да прави избор и да се фокусира върху важните неща, за да взема добри решения. Децата имат потенциал да направят света едно по-добро място. Можем да им помогнем като им предоставим подходящите инструменти в подходящата възраст, за да развият те в себе си положителна нагласа към живота, социално-емоционални ... |
|
В лампите на детските стаи живее мъничкият лилав вълшебник Звездалан. Всяка вечер, щом лампата угасне, той се буди, за да зареди небето със звезди, създадени от детските усмивки. Но идва ден, в който звездите започват да изчезват. Тогава Звездалан отвежда двете сестрички Ева и Криси на вълнуващо приключение, в което трябва да спрат изригването на вулкана Там, да спасят света и да върнат звездите на небето. Илюстрации: Петя Евлогиева. ... |
|
Исла, Бъз, Грейси и Лекси обичат да се грижат за животните! Всичко се обърква обаче за членовете на клуб "Приятели на Животните" по време на островния къмпинг след една среща с три червени катерички. Дали приятелите ще успеят да превъзмогнат страховете си и да спасят бебетата катерички? Книжката е част от поредицата "Клуб "Приятели на животните" на издателство "Art Plus". ... |
|
Исла, Бъз и Грейси обичат да се грижат за животните! Когато разбират, че едно очарователно бебе еленче се е заклещило в ограда, членовете на клуб "Приятели на Животните" предприемат спасителна мисия. Но непохватното ново момиче в Клуба - Лекси, все създава проблеми. Дали приятелите ще успеят заедно да помогнат на малкото еленче въпреки всички трудности? Книжката е част от поредицата "Клуб "Приятели на животните" на издателство "Art Plus". ... |
|
Елена Ботева е автор на стихосбирката Тъга и на приказката Сивата гора. За тази приказка тя казва, че нейното въображение и детското в нея са това, което са ѝ помогнали да напише приказката на един дъх. Тя отправя съвет към родителите да четат и да се забавляват заедно със своите деца. Тя споделя и се надява тази приказка да стане една от любимите на малките читатели. Елена Ботева казва за себе си, че най-голямо удовлетворение среща в работата си като преподавател. ... |
|
"– Какво трябва да направя? - попитал развълнувано и нетърпеливо Алекс. – Трябва да покажеш на Джо-Джо, че си достатъчно хитър и умен, за да получиш предметите и да освободиш Сивата гора. - Син-Син се развълнувал. – Утре когато има Съд, съдия Рим-Рим ще се опита да те осъди на заточение в мините. Ти го прекъсни и му кажи, че си тук, за да вземеш предметите от Джо-Джо и да ни освободиш от магията на вещицата. Утрото настанало. Всички джуджета се събрали на огромната тъмносива поляна, която се намирала в центъра на Сивата гора. Те бързо били измайсторили дървена сцена, на която имало място за съдията и за Алекс. ... |
|
Една любовна история с неочакван финал. Или по-скоро - с отворен край?"Тя е по-красива от всички котки, които съм виждал. Мисля че съм влюбен. Нея най-много искам да срещна из града. Като я видя, денят ми става по-хубав. Тя се прави, че не ме забелязва, че не вижда как ѝ махам с лапи, и с мустаци, и с уши. Прави се на разсеяна, никакъв израз на лицето, шмугва се сред другите котки, в някой магазин или по някоя от малките улички и изчезва. Не успявам да я стигна. Прави се, че не ме чува. Мяу, мяу, мяу - може ли да не ме чува? Казват, че хората на изкуството, художничките, са разсеяни, живеят в свой свят, витаят ... |