Приказките на Николай Райнов са своеобразен апотеоз в историята на българската литература за деца. Събраните и написаните от него приказки се характеризират с изключително майсторство при боравенето езика, както и с поучителните си сюжетни линии. Този сборник с приказки от цял свят е изключително разнообразно четиво, събрало в себе си приказки от всевъзможни краища на света. Те се характеризират с невероятна динамика и задържат вниманието на читателя с множеството си обрати, приказни герои, митологични същества и геройски прояви. Приказките имат поучителен и възпитателен характер и чрез тях децата се свързват и с ... |
|
|
Елена Ботева е автор на стихосбирката Тъга и на приказката Сивата гора. За тази приказка тя казва, че нейното въображение и детското в нея са това, което са ѝ помогнали да напише приказката на един дъх. Тя отправя съвет към родителите да четат и да се забавляват заедно със своите деца. Тя споделя и се надява тази приказка да стане една от любимите на малките читатели. Елена Ботева казва за себе си, че най-голямо удовлетворение среща в работата си като преподавател. ... |
|
|
"– Какво трябва да направя? - попитал развълнувано и нетърпеливо Алекс. – Трябва да покажеш на Джо-Джо, че си достатъчно хитър и умен, за да получиш предметите и да освободиш Сивата гора. - Син-Син се развълнувал. – Утре когато има Съд, съдия Рим-Рим ще се опита да те осъди на заточение в мините. Ти го прекъсни и му кажи, че си тук, за да вземеш предметите от Джо-Джо и да ни освободиш от магията на вещицата. Утрото настанало. Всички джуджета се събрали на огромната тъмносива поляна, която се намирала в центъра на Сивата гора. Те бързо били измайсторили дървена сцена, на която имало място за съдията и за Алекс. ... |
|
|
Една любовна история с неочакван финал. Или по-скоро - с отворен край?"Тя е по-красива от всички котки, които съм виждал. Мисля че съм влюбен. Нея най-много искам да срещна из града. Като я видя, денят ми става по-хубав. Тя се прави, че не ме забелязва, че не вижда как ѝ махам с лапи, и с мустаци, и с уши. Прави се на разсеяна, никакъв израз на лицето, шмугва се сред другите котки, в някой магазин или по някоя от малките улички и изчезва. Не успявам да я стигна. Прави се, че не ме чува. Мяу, мяу, мяу - може ли да не ме чува? Казват, че хората на изкуството, художничките, са разсеяни, живеят в свой свят, витаят ... |
|
|
Сплескването на капките е едната от двете истории за деца, които влизат в сборника Истории за кронопи и фами."Вали непрекъснато, навън като плътна сива завеса, тук на балкона със съсирени и твърди капчища, които правят "пляс" като шамари и се сплескват една след друга, ама че досада." Хулио Кортасар Илюстрации: Ясен Григоров. Книжката е част от поредицата Детски шедьоври от велики писатели на издателство Лист. ... |
|
|
Любимият автор на поколения деца Карел Шулц събира в тази книга едни от най-интересните и познати приказки от чешкия фолклор. Като ги интерпретира по модерен начин с желание да им вдъхне нов живот, тези творби вече са насочени както към децата, така и към възрастните, подканяйки ги да си припомнят вълшебния приказен свят. Книгата е своеобразна възхвала на приказката - онова четиво през невинните години на детството, което предопределя по-нататъшния житейски път на човека. ... |
|
|
Пакостливи ли са вълните? Може ли една хамсийка да се превърне в кит? Усмихва ли се морето? Какво би станало, ако брегът остане без море? Надникваме под повърхността на синьото море, за да открием десет леки като бриз хумористични приказки за морските обитатели, приятелството, смелостта, въображението и емоциите. Веселина Цанкова е автор на белетристични и драматургични произведения, детски книги, сценарии и публицистика. С намигване към 80-те, книгата ѝ Приказки с раче се завръща с очарователните илюстрации на Габриела Петкова. ... |
|
|
Кой казва, че всяка приказка трябва да има само един край? Джани Родари, обичан в България и цял свят заради фантазията си, дава по три финала в книгата си Разни приказки за игра (1971) и подканва децата да изберат този, който най-много им харесва. Така писателят включва детето в приказната история, изостря вниманието му и, за негова радост, го прави съавтор. В края на книгата Джани Родари e обяснил кой финал предпочита за всяка приказка. Илюстрациите са дело на Анна Лаура Кантоне. ... |
|
|
Приказки от времената на феите. Вълшебният стол е детска книга, написана от Франсис Браун и публикувана за първи път през 1904 г. Книгата разказва историята на вълшебен стол, принадлежал на мила възрастна жена. Столът имал силата да пренася седящия на него човек на различни места и времена. Освен увлекателните истории, книгата съдържа и 18 черно-бели разкошни илюстрации. ... |
|
|
Открийте книгата, скрита в книгата. Вярвате ли във феи? Искате ли да се присъедините към едно тайно общество? То се състои от вещи познавачи на феите, които ги издирват в природата и после се грижат за тях. Това е вашият шанс да заемете своето място в Тайния клуб на феите. Спечелете десет значки по пътя към официалното членство в Тайния клуб на феите и открийте скритата книжка, предназначена само за най-верните приятели на вълшебните създания. Пазете безценното знание, което ще откриете на тези страници, за доброто на всички феи. Тази изключителна книга съдържа втора, скрита книжка в тайно картонено отделение на ... |
|
|
Завръщаме се в прекрасния свят на Николай Райнов с това красиво издание на неговите приказки - подбрани и подредени в 4 тома, с илюстрациите на Любен Зидаров. Те включват както любимите приказки от двата тома на Народна култура от 70 -те години на миналия век, така и още много други. Първите два тома съдържат български приказки от техните първи публикации през 1924 и 1925 година - Самодивско царство, Златното птиче. А във вторите два тома ще намерите избрани приказки от поредицата Приказки от цял свят - Морската царица, Вълшебният дворец, публикувани от издателство Стоян Атанасов през 1931 - 1934 година. ... |
|
|
Книжката на издателство Посоки е с твърди корици, подплатени с дунапрен. В нея ще откриете осем любими детски приказки."Някога, много отдавна, живял мъж със своята жена. Те нямали деца, а толкова им се искало да си имат рожба. Един ден жената радостно казала а съпруга си: – Усещам, мъничко сърце у мене бие, детенце ще си имаме и ние! Мъжът много се зарадвал и се заел да поднови дома им. Къщата им не била голяма и имала прозорче, през което се виждала съседската градина. Там цъфтели красиви цветя, а в една леха се зеленеели разни подправки. Градината била оградена с висок зид. Там никой никога не се осмелявал да ... |
