"Оплети и разплитай" е роман за умните деца, но и за възрастните, които обичат хубавата детска литература. Книга, в която има много ритъм, плътност и пищност. Можеш да я четеш изречение по изречение или да я изгълташ наведнъж. Може да я отгръщаш и да си я припомняш много пъти. Можеш да се разпознаеш в образите, във фантазиите и в ситуациите. Както всяка добра книга, така и "Оплети и разплитай" говори за най-големите неща в живота и смъртта, като разказва семейна история. Читателят доброволно и внезапно става герой на книгата без дори да усети, защото в нея няма и грам поучителност, фалш или маниерност. ... |
|
|
"Дебютната стихосбирка на Румен Павлов ни отвежда в нови места. Привидно всичко е същото, обаче е подредено напълно необичайно. Жестоко напрежение слепя думите още по-плътно една в друга, вбива ги. Стихотворението имплодира. Не се налага да разбираме всичко. Знаем само, че с неподправен трагизъм Румен започва своята светла битка за собствените си истини." Марин Бодаков ... |
|
|
Илюстратор: Ирена Иванова. ... "Д-р Ирена Иванова, Иренка - клавиатура и четка за рисуване посред нощ, игла и усмивка през деня, добра дума, милувка и цялото сърце за дев детски души. За първи път я видях, носеща на ръце малкият си син. Толкова нежност имаше в очите ѝ,обърнати към момченцето. Нямаше как да знам, че Ирена ще стане една от най-специалните жени, които имам щастието да познавам. Деликатна, благородна, добра - са само част от мислите ми за нея. Безупречен лекар - бяла лястовица в днешното време на неморал. Рядко се срещат хора, обичащи и упражняващи със страст професията си, които са винаги ... |
|
|
"Посвещавам тази стихосбирка на любовта - на нежната, на дивата, на възможната и невъзможната, на изпепеляващата и на сгряващата, на тази, която като полъх на вятър ни докосва днес, на тази, която дава топло обещание за утре, на тази, която единствена умее да забавя и да забързва до полуда ударите на сърцето ни, да разпилява всичко в нас и да го подрежда отново, да бъде нежно жестока и жестоко нежна, на тази, която владее всичко в нас, до последната точица, а ние съвсем съзнателно или несъзнателно се оставяме да бъдем разтопени от ръцете ѝ, на тази, която ни оставя без дъх, но ни дава най-безмилостното, най- ... |
